ТРАЙНА//// Стилове на управление, които превъзхождат агресивното лидерство

Решителност, доминация, конкуренция, поемане на риск: това са отличителните белези на традиционните модели на лидерство и те са предимно свързани с поведението на мъжете. От корпоративните заседателни зали до политическите постове, архетипът на „силен“ лидер е изграден около командващи гласове и категорични решения.  Тази рамка не е просто остаряла: тя е и опасна.

Чертите, които отдавна сме игнорирали – състрадание, сътрудничество, дългосрочно мислене, смирение – вече не са меки умения. Те са умения за оцеляване. И те се срещат предимно в това, което често се счита за „женски“ стил на лидерство. Всъщност, бизнесите с ръководни екипи, в които има добро разнообразие от полове, са с 25% по-вероятно да се представят финансово по-добре, а компаниите, ръководени от жени изпълнителни директори, исторически са постигали около 223% възвръщаемост на собствения капитал за 10 години, в сравнение със 130% за компаниите, ръководени от мъже. Проучване на Gallup показва, че производителността на служителите може да спадне с до 30% при авторитарно или строго йерархичен тип на управление.

Ясно е, че агресивните стилове на лидерство не работят и че приобщаващото, емоционално интелигентно лидерство трябва да бъде възприето от организациите, които искат да постигнат по-голям успех и дълголетие. Но има и други стилове на лидерство, които предефинират как изглежда ефективното лидерство.

Съвместно лидерство: Власт заедно със, а не власт над

Агресивното лидерство процъфтява чрез контрол: лидерът говори, другите слушат. Но в свят, където най-добрите решения идват от различни гласове и интердисциплинарни екипи, този модел е неудовлетворителен. Сътрудничеството не е просто модна дума – то е предпоставка за успех.

Помислете за обрата на Korean Air през 90-те години на миналия век. Измъчвана от фатални катастрофи, авиокомпанията открива, че младшите членове на екипажа са твърде почтителни, за да се противопоставят на своите капитани – културно уважение към йерархията, което се оказва смъртоносно. Когато Korean Air въвежда обучение, което насърчава екипната работа и овластява всички гласове в пилотската кабина, нейните показатели за безопасност се трансформират.

В съвременните организации съвместните лидери изравняват йерархиите и дават възможност на членовете на екипа да мислят, говорят и ръководят. Те слушат повече, отколкото говорят, и вземат решения, информирани от широк спектър от гледни точки. Те знаят, че авторитетът не означава да имаш всички отговори – той означава да създаваш условия за появата на най-добрите отговори.

Лидерство, водено от чувство за цел: Вдъхновявай, не сплашвай

Традиционният модел на лидерство мотивира чрез натиск – постигайте заложените резултати, защото в противен случай… Но този подход е основен двигател на отчуждаването. Според Gallup близо 80% от световната работна сила е отчуждена от работата, което струва на бизнеса 8,8 трилиона долара загубена производителност всяка година. Много от служителите не просто са демотивирани – те работят активно срещу работодателите си.

Сплашването струва скъпо, но лидерите, които вдъхновяват с чувство за цел, обръщат тази тенденция.

Вземете за пример Пол Полман, бивш изпълнителен директор на Unilever, който се фокусира не само върху печалбите, но и върху устойчивостта, здравето и човешкото благополучие. Той прекрати тримесечните отчети за приходите – индустриална норма, която стимулира краткосрочния подход, и включи социалните и екологичните цели в основната стратегия на компанията. Какъв е резултатът? Unilever надмина конкурентите си и изгради една от най-възхищаваните марки в света.

Лидерите, водени от цел, не водят със страх. Те водят с визия. Те карат хората да се интересуват не само от това, което правят, но и защо го правят. В поколение работници, все повече водени от определени ценности, това е вашето конкурентно предимство.

Емоционално интелигентно лидерство: Сила чрез емпатия

В продължение на десетилетия лидерите бяха учени да оставят емоциите на прага на вратата или в най-добрия случай у дома. Но истината е, че емоционалната интелигентност е един от най-мощните инструменти, които един лидер може да притежава. Способността да разпознава, разбира и управлява емоциите – както своите, така и на другите, е от съществено значение за изграждането на доверие, разсейването на напрежението и насочването на екипите през несигурността.

Нелсън Мандела е може би най-силният пример за това. След 27 години в затвора той не се огорчи и не стана отмъстителен, а се фокусира върху помирението. Неговото лидерство върна Южна Африка от ръба на гражданската война – не чрез сила, а чрез емпатия, смирение и визия.

В бизнеса емоционално интелигентни лидери като Сатя Надела в Microsoft промениха фирмените култури, като дадоха приоритет на обучението, психологическата безопасност и приобщаването. Тези лидери не бъркат добротата със слабост: те разбират, че хората вършат най-добрата си работа, когато се чувстват видени, чути, ценени и уважавани.

Бъдещето на лидерството е балансът

Чертите, които агресивните лидери отхвърлят като слаби – слушане, сътрудничество, емпатия – всъщност са тези, които насърчават устойчивостта, иновациите и дългосрочния успех. Мъжки или женски, те са просто ефективни. И са точно това, което изискват днешните предизвикателства.

Истинският въпрос е дали лидерите могат да се справят с предизвикателството, а то изисква баланс между по-широк спектър от лидерски умения, изисква пълния ни човешки лидерски потенциал. Нуждаем се от лидери, които могат да бъдат смели и скромни, решителни и приобщаващи, уверени и грижовни. Твърде дълго лидерството възнаграждаваше онези, които говорят най-силно и доминират в стаята. Бъдещето ще възнагради онези, които могат да слушат, да се свързват и да обединяват хората.

Ерата на агресивното лидерство свърши. Ерата на съвместното, целенасочено и емоционално интелигентно лидерство току-що започна. Запитайте се: С какви мъжки и женски лидерски черти ръководя? Балансирани и ефективни ли са те за стимулиране на производителността?

……………

Мария Бринк, автор на „Тhe Leadership We Need: A New Mindset for a Brighter Futurе“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев