Ако Путин натисне ядреното копче…

Тъй като Русия търпи сериозни неуспехи на фронта и контраофанзивата на Украйна продължава, опасенията за следващия ход на руския президент Владимир Путин продължават. Той изглежда няма много възможности и затова евентуалното използване на ядрени оръжия не е напълно изключено, според Томи Хухтанен, изпълнителен директор на Центъра за европейски изследвания Wilfried Martens -  мозъчният тръст на ЕНП, в статия за Еuobserver.

Въпреки че руските военни усилия търпят неуспех от първите дни на войната, все още съществува възможността Русия да използва ядрения си арсенал в Украйна, за психологическо надмощие и за да спре военната подкрепа на Запада за Киев. 

Какво би станало, ако Русия нанесе ядрен удар? Най-вероятно ще бъде тактически удар с по-малка ядрена ракета.

Вероятно руснаците смятат, че така ще принудят Украйна да прекрати военните действия и да преговаря и че Западът ще се откаже от военната си подкрепа за Украйна поради страх от ескалация на ядрен конфликт.

Признак на слабост

Последствията са трудни за прогнозиране, но най-вероятно ще са неблагоприятни за Москва. Като начало ядреният удар няма да се разглежда като знак за сила, а по-скоро за изключителна слабост, като краен и отчаян ход.

Като оставим настрана факта, че НАТО ще се почувства принуден да реагира на ядрената атака на Русия и ще установи още по-силна позиция срещу нея, много е съмнително Украйна внезапно да спре да се защитава.

Тъй като фронтовата линия е много дълга и груповите концентрации са ограничени, един тактически ядрен удар не би постигнал много повече от това, което се постига сега в конвенционалната война. Освен това ще бъде много трудно да се контролират радиационните отлагания през следващите дни. Те ще причинят облъчване и на руските войски и територия.

Международният отговор срещу Русия би бил силен и суров, особено след като нейна територия не е застрашена. Може би руското място в Съвета за сигурност на ООН ще бъде оспорено и много страни, които досега мълчаливо подкрепяха Русия, като Китай, ще преосмислят позицията си.

Санкциите от Запада ще станат още по-крайни. По-важното е, че всички правила след Втората световна война за неизползването на ядрени оръжия ще отидат на боклука.

За Украйна и всяка друга страна, граничеща с Русия, посланието би било ясно; Русия е екзистенциална заплаха - и ако не постигне своето, ще използва ядрено оръжие. Единственият логичен отговор би бил по-малките съседни страни да имат лесен достъп до подобен капацитет за реагиране и повишено ядрено възпиране.

Ядреният чадър на САЩ 

Повратната точка за ядрения отговор може да е различна за Съединените щати и Европа . Трябва също така да се помни, че дори по време на Студената война имаше дискусии дали САЩ наистина биха искали да рискуват живота на милиони американски граждани, за да защитят Европа. 

Може също да се твърди, че колкото повече военен капацитет имат европейците, толкова по-добре е за НАТО и трансатлантическото споделяне на тежестта. Следователно Съединените щати непрекъснато насърчават Европа да поема повече отговорност за собствената си сигурност.

Досега ядрените оръжия имаха само големите и мощни във военно отношение държави, но не и по-малките (с няколко изключения). Ако все по-голям брой по-малки страни разполагат с ядрени оръжия, това също би увеличило многократно риска от ядрена война.

Днес идеята за увеличаване на броя на отделните европейски държави със собствени ядрени оръжия може да се разглежда като немислима. Все пак трябва да помним, че след Втората световна война много европейски страни обмисляха ядрено въоръжаване.

Урок по история от Втората световна война

Швеция например, имаше своя собствена програма за ядрено оръжие, която изостави. Скорошни изследвания показват, че никога досега страната не е била по-близо до тази идея, отколкото сега.

През 50-те години правителството на германския канцлер Конрад Аденауер обмисляше идеята за изграждане на европейска бомба с Франция и Италия. В резултат на това през ноември 1957 г. министърът на отбраната Франц Йозеф Щраус подписва тайно споразумение с колегите си от Париж и Рим. Целта им беше да направят Европа независима от ядрения чадър на САЩ.

Намерението е изоставено по времето на Шарл дьо Гол, който поиска Франция да има свои собствен ядрен арсенал. Идеята за съвместна европейска бомба така и не получи популярност.

Кристоф Хойсген, съветник по политиката за сигурност на бившия германски канцлер Ангела Меркел, предложи Германия да започне стратегически диалог с Франция, фокусиран върху това дали и как европейците могат съвместно да допринесат за ядреното възпиране на Русия. Според него германското правителство и други държави-членки на ЕС биха могли да участват финансово във френската програма за ядрени оръжия в замяна на планирането и разполагането на френски атомни оръжия другаде в ЕС.

Като алтернатива може да си представим обща европейска програма под ръководството на Франция. Предложението на президента Макрон през 2020 г. проправи пътя за подобно развитие. В допълнение, обвързването на Обединеното кралство с програмата би привлякло страната към общата европейска отбрана, което вече е много осезаемо в контекста на войната в Украйна.

Днес тя продължава вече седми месец и потенциален ядрен удар от Русия остава възможен. Европа трябва да си направи изводите за сегашните и бъдещите предизвикателства — да анализира какво означава заплахата за сигурността на континента и какво да се направи, за да подобри ядреното възпиране.