ЕС иска да излекува пристрастяването на вашия тийнейджър към смартфона

Стъклени очи. Едносрични отговори. Непрекъснато звучене на пиукания и бръмчене от високоговорителите на смартфона.

Това е позната сцена за родителите по целия свят, които се борят с използването на интернет от децата си. Попитайте еврокомисарят по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете Вера Йоурова. Когато 10-годишният ѝ внук е пред екрана, "нищо около него вече не съществува, дори бабата", каза тя на събитие в Европейския парламент през юни.

Държавите вече предприемат първите стъпки за ограничаване на прекомерното - и потенциално вредно - използване на големи платформи за социални медии като Facebook, Instagram и TikTok.

Китай иска да ограничи времето, прекарано пред екрана, до 40 минути за децата на възраст под 8 години, а американският щат Юта наложи цифров комендантски час за непълнолетните и съгласие на родителите за използване на социалните медии. Франция се е насочила към производителите, изисквайки от тях да инсталират система за родителски контрол, която може да се активира при включване на устройството.

ЕС има свои мащабни планове. Той предприема смели стъпки със своя Закон за цифровите услуги (DSA), който от края на този месец ще принуди най-големите онлайн платформи - TikTok, Facebook, Youtube - да отворят системите си за контрол от страна на Европейската комисия и да докажат, че правят всичко възможно, за да гарантират, че продуктите им не вредят на децата.

Наказанието за неспазване на изискванията? Огромна глоба в размер до шест процента от глобалните годишни приходи на компаниите.

Болни от екран

Точната връзка между използването на социалните медии и психичното здраве на тийнейджърите се обсъжда.

Тези дигитални гиганти печелят пари от това да привлекат вниманието ви и да го задържат възможно най-дълго, като в този процес прибират парите на рекламодателите. И те са професионалисти в това: безкрайното превъртане, съчетано с периодичната, но непредсказуема обратна връзка от харесвания или известия, предизвиква стимулиране, което имитира ефекта на игралните автомати върху мозъчните ни структури.

Това е желание, с което възрастните се справят трудно. Притеснението е, че за уязвимите млади хора това влечение води до съвсем реални и негативни последици: тревожност, депресия, проблеми с образа на тялото и лоша концентрация.

Големите проучвания на психичното здраве в САЩ, където данните са най-многобройни, установяват забележимо нарастване на нещастието сред подрастващите през последните 15 години - тенденция, която се запазва и по време на пандемията.

Това увеличение обхваща редица показатели: мисли за самоубийство, депресия, но също и по-обикновени проблеми със съня. Тази тенденция е най-силно изразена сред тийнейджърките.

В същото време използването на смартфони се е увеличило, като все повече хора се сдобиват с тях на по-млада възраст. Използването на социалните медии, измерено като брой посещения на дадена платформа на ден, също е нараснало значително.

Има някои големи забележки. Тенденцията е най-видима в англоезичния свят, въпреки че се наблюдава и в други части на Европа. Освен това има цял набор от смущаващи фактори. Намаляващата стигма по отношение на психичното здраве може да означава, че младите хора се чувстват по-комфортно да описват това, през което преминават, в проучванията. Почти сигурно роля играят и променящите се политически и социално-икономически фактори, както и притесненията, свързани с изменението на климата.

Изследователите от всички страни на дебата са съгласни, че технологиите са фактор за това, но също така, че те не обясняват напълно тенденцията. Те се разминават по въпроса къде да се постави акцентът.

Лука Брагиери, доцент по икономика в университета "Бокони" в Италия, казва, че първоначално е смятал, че опасенията за Facebook са пресилени, но е променил мнението си, след като е започнал да проучва темата (и оттогава е изтрил профила си във Facebook).

Брагиери и колегите му преглеждат проучвания на психичното здраве в американските колежи от 2004-2006 г. - периодът, в който Facebook за първи път е разпространен в американските колежи и преди да стане достъпен за широката общественост. Той установява, че в колежите, в които е въведен Facebook, психичното здраве на студентите се е влошило по начин, който не се наблюдава в университетите, където той все още не е пуснат.

Брагиери каза, че сравнението с колежи, в които Facebook все още не се е появил, е позволило на изследователите да изключат неидентифицирани други променливи, които биха могли да бъдат едновременни.

Елиа Аби-Джауд, психиатър и преподавател в Университета на Торонто, казва, че е наблюдавал ефекта от първа ръка, когато от 2015 г. е работил в детско-юношески психиатричен стационар.

"Всъщност бях на първа линия, свидетел на драматичното нарастване на броя на борбите сред юношите", казва Аби-Джауд, който също така е публикувал изследвания по темата. Той е забелязал "всякакви афективни оплаквания, депресия, тревожност - но за да стигнат до болнично лечение - говорим за суицидност. И това беше много поразително да се види.“

Най-голямото му притеснение? Липсата на сън - и съпътстващите я промени в настроението и по-лоши резултати в училище. "Мисля, че голяма част от населението ни е хронично недоспало", казва Аби-Джауд, като насочва вниманието към смартфоните и използването на социалните медии.

Обратната страна

Новите технологии и преди са водили до паника. Поглеждайки назад, сега те изглеждат странни, дори смешни.

"През 40-те години на миналия век имаше опасения относно пристрастяването към радиото и децата. През 60-те години на миналия век това беше пристрастяването към телевизията. Сега имаме пристрастяване към телефона. Така че мисля, че въпросът е: различно ли е сега? И ако е така, по какъв начин?" - пита Ейми Орбен от отдела за познание и мозъчни науки към Съвета за медицински изследвания на Великобритания в университета в Кеймбридж.

Тя не отрича възможните вреди от социалните медии, но настоява за нюансиран подход. Това означава да се обърне внимание на конкретните хора, които са най-уязвими, и на конкретните платформи и функции, които могат да бъдат най-рискови.

Друго важно искане: повече данни.

Съществува "истинско разминаване" между общото убеждение и реалните доказателства, че използването на социалните медии е вредно - каза Орбен, която похвали новите правила на ЕС. Сред различните разпоредби на новите правила на ЕС за първи път ще се даде възможност на изследователите да се доберат до данни, които обикновено са дълбоко заровени в сървърите на компаниите.

Орбен заяви, че макар да се обръща голямо внимание на отрицателните ефекти от използването на цифрови медии за сметка на положителните примери, проведеното от нея изследване на благосъстоянието на подрастващите по време на пандемични локдауни например показва, че тийнейджърите с достъп до лаптопи са били по-щастливи от тези без достъп.

Но когато става въпрос за риск от увреждане на децата, Европа е възприела предпазлив подход.

"Не всички деца ще пострадат от тези рискове, свързани с използването на смартфони и социални медии", заяви Пати Валкенбург, ръководител на Центъра за изследване на децата, юношите и медиите към Амстердамския университет, на събитие на Комисията през юни. "Но за непълнолетните трябва да приемем принципа на предпазливостта. Фактът, че може да бъде причинена вреда, трябва да е достатъчен, за да оправдае мерките за предотвратяване или намаляване на потенциалния риск.“

Родителски контрол

Изправени пред нарастващ натиск през последните години, платформи като Instagram, YouTube и TikTok въведоха различни инструменти за успокояване на опасенията, включително родителски контрол. От 2021 г. насам YouTube и Instagram изпращат на тийнейджърите, използващи техните платформи, напомняния да правят почивки. През март TikTok обяви, че непълнолетните трябва да въведат код за достъп след един час в приложението, за да продължат да гледат видеоклипове.

Но скоро на компаниите за социални медии ще им се наложи да отидат по-далеч.

До края на август много големите онлайн платформи с над 45 милиона потребители в Европейския съюз - включително компании като Instagram, Snapchat, TikTok, Pinterest и YouTube - ще трябва да спазват най-дългия списък с правила.

Те ще трябва да предадат на надзорния орган по Закона за цифровите услуги - Европейската комисия - първата си годишна оценка на значителното въздействие на техния дизайн, алгоритми, реклама и условия за ползване на услугите върху редица обществени въпроси, като например защитата на непълнолетните и психичното благополучие. След това те ще трябва да предложат и приложат конкретни мерки под контрола на одиторска компания, Комисията и проверени изследователи.

Мерките могат да включват гарантиране, че алгоритмите не препоръчват видеоклипове за диети на тийнейджърки, или изключване на автоматичното възпроизвеждане по подразбиране, така че непълнолетните да не остават да гледат съдържание.

На платформите също така ще бъде забранено да проследяват онлайн активността на децата, за да им показват персонализирани реклами. Манипулативните проекти, като например безкрайни времеви линии за привързване на потребителите към платформите, са свързани с пристрастяване и ще бъдат забранени за технологичните компании.

Освен това Брюксел работи с технологични компании, браншови асоциации и групи за защита на децата по правила за проектиране на платформи по начин, който да защитава непълнолетните. Планираният за 2024 г. Кодекс за поведение за дизайн, съобразен с възрастта на потребителите, ще съдържа изричен списък с мерки, които Европейската комисия иска да бъдат предприети от големите компании за социални медии, за да се спази новият закон.

И все пак новият закон на ЕС за съдържанието няма да бъде вълшебната пръчица, която родителите търсят. Наръчникът за съдържанието не се прилага за популярни развлечения като онлайн игри, приложения за съобщения, нито за самите цифрови устройства.

Все още не е ясно как Европейската комисия евентуално ще разследва и сезира компаниите за социални медии, ако прецени, че те не са успели да ограничат негативните последици от своите платформи за психичното благополучие. Външните одитори и изследователи също биха могли да се сблъскат с пречки при претърсването на купища данни и редове код, за да открият димящи пушки и да оспорят твърденията на технологичните компании.

Въпросът доколко компаниите са готови да нарушат бизнес модела си в услуга на психичното здраве на потребителите си също е отворен, казва Джон Албърт, експерт по политиките в технологичната застъпническа група AlgorithmWatch. Технологичните гиганти са положили сериозни усилия в борбата с най-очебийните злоупотреби, като кибертормоза или хранителните разстройства, каза Албърт. А нивото на прозрачност, което новите правила позволяват, е безпрецедентно.

"Но когато става въпрос за много по-широки въпроси за психичното здраве и за това как тези алгоритмични системи за препоръчване взаимодействат с потребителите и как им влияят с течение на времето... не знам какво трябва да очакваме да се промени от тях", обяснява той. Процесът на обратна проверка вероятно ще се проточи, докато Комисията се справи със сложните платформи.

"Поне в краткосрочен план очаквам нормална работа.“

Карло Мартушели и Клотилд Гужар за politico.eu