Германски лидери заявиха, че след саботажите в Лайпциг Европа вече „не е в мир“, а е мишена на хибридна война. В същото време България отказа участие в проекта „Фрея“ за обща европейска ПВО и Коалицията за Украйна. Не рискуваме ли да останем незащитени в Черно море и да изпаднем от новите производствени вериги в отбранителната индустрия?

Да, рискът е реален, и в двете направления. Европейският съюз, особено с гаранцията за сигурност от САЩ чрез НАТО, предоставя най-добрите възможности за България да отстоява националния си интерес. Историята на европейския световен ред след началото на 19-ти век, доколкото изобщо може да се говори за такъв, почива върху баланс на силите и легитимност (взаимно признание).  В този смисъл, винаги е добре да сте много срещу един, и то най-вече срещу имащия желание да доминира военно-териториално в определен регион – световната доминация е утопична илюзия. Историята на България е осеяна с предимно негативни уроци в това отношение, но нека дадем и един позитивен – времето, което е познато от учебниците като „златен век“ се предхожда от важно позициониране на българските лидери – за намиране на легитимност сред многото, като се приемат християнството и писмеността, и търсене на баланс срещу доминиращата сила – Византия. Обратното е в сила за периодите на национални катастрофи – уповаване в покровителство на една доминираща сила на деня (Русия или Германия). 

Има примери и от най-новата ни история в ЕС. Излизането на Великобритания от ЕС е очевидна икономическа и геополитическа грешка. Опитът на Унгария при Виктор Орбан и на съседна Сърбия да балансират срещу ЕС със САЩ, Китай и Русия доведе до стагнация. Може и да имат по-добри магистрали, които не притежават, но доходите изостават спрямо България.

Докато Европейският съюз затяга контрола над китайските инвестиции, българското правителство одобри четири меморандума за сътрудничество с Пекин. Колко сериозен геополитически и икономически риск поема България с привличането на китайски капитали?

България е бедна на капитал страна – всички инвестиции са добре дошли. Но инвестициите са и част от икономическата сигурност на страната, както Европа болезнено усеща от есента на 2021 г., когато Русия реши да използва енергийните си доставки като оръжие в подготовката на нахлуването си в Украйна. Китай не се противопостави решително на енергийната агресия на Русия срещу Европа и на войната в Украйна, а глобалната експанзия на китайския държавен и държавно подкрепен бизнес предизвиква сериозни притеснения сред партньорите на България в ЕС и ОИСР. Водещата икономика в ЕС, Германия подготвя пореден пакет защитни мерки срещу икономическия натиск на Китай. Президентът на ЕК Урсула фон дер Лайен говори пред френския бизнес в края на август за 1 млрд. евро търговски дефицит на ЕС с Китай. Същевременно САЩ продължават да изграждат мерки за геотехнологична интеграция в ОИСР и намаляване на риска от изтичане на технологии и знание към Китай. При това положение, подобна политика от страна на България изглежда силно рискова.

Трябва да разберем нещо съвсем просто – България има глас единствено и само в Брюксел – български евродепутати, комисари, евробюрократи и най-голямото дипломатическо представителство.

Преди три години изготвихте доклад за националните способности и инфраструктура да противодействат на хибридната война в България. В ерата нa AI, какви са способностите на нашата страна, а и на Европа да противидействат на подобни действия – особено в изборните периоди?

Проблемът е, че България, а и голяма част от Европа, все още гради защитата си върху инфраструктура и институции, проектирани за аналоговата ера на дезинформация – отпреди AI. Докладът, за който говорите, показа именно това: имаме отделни звена, които разпознават проблема, но липсва свързаност между тях – между разузнавателните служби, регулаторите, платформите и гражданското общество. Да не говорим за връзките и взаимодействието с останалите страни-членки. А хибридната война разчита точно на тази разпокъсаност.

На европейско ниво има известен напредък – рамки като Актът за цифровите услуги и инициативи от типа на Демократичен щит вече признават проблема институционално. Но скоростта на регулиране драстично изостава от скоростта, с която се развива AI. Затова в работата си с партньори по темата – включително във форума ни за отбрана и демокрация – настояваме за нещо конкретно: обща, бърза способност за разпознаване и реакция, която да работи в реално време по време на избори, а не да анализира случилото се месеци по-късно, когато щетата вече е нанесена. И още нещо – Русия и нейните съюзници водят тази война на глобално ниво, денонощно, като разчитат на местна информационна инфраструктура и финансови мрежи – не може да има ефективно противодействие без адекватно, независимо финансово разузнаване в онлайн среда.

Близо 60% от 15-годишните у нас са под базовото ниво по четене и по математика, това показват резултатите на PISA. Как можем да изградим умение като критичното мислене, което ни е крайно необходимо в среда на дезинформация, както и да изградим конкурентноспособна икономика?

Трудно може да стане, но не е невъзможно.

Формалното образование никога не е било основа за иновативност и предприемчивост и, съответно, за бизнес успех. Но винаги е било пречка за технологичния просперитет и технологичното лидерство. Това, което на практика, ако се вярва на последните Нобелови лауреати, определя съдбата на нациите, е достъпа до граничните технологии, както в този случай е изкуственият интелект - дълбокото знание, начина по който се използва в бизнеса, в обществото, в образованието, в отбраната и сигурността.

От тази гледна точка резултатите са достатъчно тревожни – не само за България, но и Европа, и за ОИСР като цяло. Представянето на учениците се влошава почти повсеместно. От една страна, това показва нарастващото разминаване между образователните системи и изключително бързото развитие на технологиите. От друга, в самата ОИСР има държави като Южна Корея и Финландия, както и Великобритания, които продължават да поддържат сравнително високи резултати.

Незнанието и липсата на амбиция за овладяване на новите технологии могат да имат пагубни дългосрочни последици. Но не бива обаче да изпадаме в краен песимизъм и отрицания. Трябва да признаем, че има проблем, да анализираме резултатите и да определим къде искаме да бъдем и какви общество и икономика искаме да изградим за следващите 20-30 години – къде искаме да бъде България в новия световен ред – ако и когато големите се разберат за него.

Смятате ли, че има политическа воля за смели реформи в образователната сфера?

Мога да кажа, че сигурната рецепта за упадък е да не подобрим средното ниво на образованието. Имаме средни училища, които предлагат много качествено обучение, но те са единици и създават малки елити или анклави на знание, ако искате.

Консерватизмът на образователната система, който се сблъсква с изключително бързото развитие на технологиите, вече създава огромен проблем. Ако не го преодолеем, рискуваме да попаднем в порочен кръг, от който ще бъде все по-трудно да излезем.

Важният въпрос е дали съвременното образование ни дава основата, необходима, за да използваме новите технологии, социалните мрежи и изкуствения интелект не просто като потребители, а за да създаваме стойност, да се развиваме и да гарантираме сигурността си.

Дава ли ни я? Какво показва вашият доклад Иновации.бг?

Годишния аналитичен доклад Иновации.бг показва, че имаме една елитна прослойка, включително един IT-сектор на международно ниво, но и ниско масово средно равнище. Разликата между тях непрекъснато се увеличава. Това неравенство, породено от различията в достъпа до технологии, знания и умения, вече придобива и политически измерения. Все повече хора се чувстват изоставени и неразбрани, а самите те трудно разбират промените, които се случват около тях.

Ако погледнем начина, по който се използват социалните мрежи в България, ще видим, че 80% от хората разчитат на тях като източник на информация. Същевременно много малко ги използват за бизнес, създаване на професионални контакти, изграждане на мрежи и придобиване на знания. И по този показател България е на последно място в ЕС.