Казвате, че популизмът в енергетиката трябва да отстъпи място на трезва оценка и разумни регулации. Кои регулации в момента спъват сектора и какво би било разумното регулиране?

Популизмът в енергетиката най-често се проявява, когато цените за мрежови услуги изкуствено се задържат ниски и това се представя като защита на потребителите. Но като се пренебрегват последствията, не се стига до нищо добро. Само се нагнетява обществено напрежение срещу електроразпределителните дружества, които чрез фактурите събират освен собствените си приходи, но и тези на държавата, която получава над 70% от стойността. Реално с останалите 30% от фактурата трябва да се поддържа, модернизира и развива разпределителната мрежа. Средната възраст на мрежата на „ЕРМ Запад“ е над 40 години.

Често чувам хората да казват, че атмосферните условия са се променили и никога преди не са били толкова тежки. Истината е, че атмосферните условия влияят по съвсем различен начин на една силно амортизирана и на една нова мрежа. Например един въздушен електропровод е проектиран така, че при падане на дърво върху проводниците те да се скъсат. Когато обаче стълбовете са стари и амортизирани, при падането на дърво самите стълбове се чупят. Затова поддръжката на мрежата не може да се изразява само в отстраняване на аварии, а следва да включва рехабилитация и превенция, което пак е свързано с инвестиции.

Една от често срещаните причини за кратковременни прекъсвания на захранването са птиците. С европейско финансиране масово монтираме т.нар. птицезащитни продукти по нашата мрежа. Те позволяват на птиците безопасно да кацат върху проводниците, а при излитането си да не попадат под напрежение. Правим максималното според възможностите си, за да изградим устойчива мрежа, но има фактори, които никой оператор не може да предотврати – обледяване, ураганни ветрове или други екстремни метеорологични явления.

Какви инвестиции са необходими, за да се обнови електроенергийната мрежа?

Мрежата, която управлява „ЕРМ Запад“, е с дължина над 58 000 км. Това е един път и половина обиколката на Екватора. За дълъг период от време в нея не са били правени необходимите инвестиции и пак казвам, не поради липса на желание на дружеството. Имаме 2200 електропровода средно напрежение. 

Необходимите инвестиции за ремонт на само 60 бр., които са в най-тежко състояние, са 550 млн. евро. И тук не говоря за нов електропровод, говоря за ремонт, който ще бъде приблизително една втора от стойността на изграждането на нов.

Как това би се отразило на цените на електроенергията?

Ако се включи директно в цените, това би оказало сериозно влияние върху крайната цена. В „ЕРМ Запад“ винаги сме си давали сметка какъв е стандартът на живот в България и сме се опитвали да използваме всяка възможност за европейско финансиране, така че модернизацията на мрежата да не се отрази върху крайните клиенти, особено върху най-уязвимите. Инвестициите в поддръжка на мрежата, които са ни одобрени в момента, възлизат на около 300 евро на километър. Същата тази инвестиция във Франция е от порядъка на 3600 евро на километър, а в Испания – 2500 евро. И въпреки тези инвестиции какво се случи в тези две държави?

Преди съвсем кратък период от време те „изгаснаха“. На европейско ниво се работи с нормативни актове, без да се обръща внимание на физическото състояние на инфраструктурата. Един клиент се присъединява по нормативен акт, но и към физическа мрежа. Когато тя се пренебрегва, се появява проблем. Най-накрая Европейската комисия си даде сметка за това и в началото на 2025 г. излезе с доклад, в който признава, че електроразпределителните и електропреносните дружества са пренебрегнати. Анализът на Комисията показа, че към края на 2025 г. в Европа са необходими 730 млрд. евро за инвестиции само за електроразпределителните дружества. Сега със сигурност сумата е по-голяма. Съвсем отговорно бих казал, че от тези 730 млрд. евро България би трябвало да получи поне 7–8% заради дългогодишната политика на минимални инвестиции в мрежата. Дали ще се случи, ще видим.

Като вземем предвид ръста на възобновяемите енергийни източници в микса, какъв е потенциалът на физическата мрежа да поеме произведената енергия от тях?

Ако говорим за България, съвсем категорично заявявам, че той вече е изчерпан. Много трудно мрежата вече може да поеме големи нови генериращи мощности. Това означава да бъдат построени нови подстанции и да бъде повишено напрежението по преносната мрежа. По данни на ЕСО към настоящия момент само батериите, които не са свързани с фотоволтаични централи или някакъв друг възобновяем енергиен източник, така наречените standalone батерии, са 4,5 гигавата. Тоест в един момент 4,5 гигавата ще трябва да се зареждат от мрежата. Оттук нататък трябва много добре да се обмисли политиката в тази насока. Необходими са правилна регулация и правилно насочен финансов ресурс.

Западна България включва освен столицата и много планински, малки, отдалечени населени места. Как се управлява толкова разнообразна мрежа?

Всъщност мрежата не е чак толкова разнообразна. Простичко казано, електропроводите са или въздушни, или кабелни. Спецификата е в терена. Когато говорим за планински райони, мрежата минава през горски, пресечени терени, много трудни за обслужване, с изключително високи дървета, които имат потенциал да създадат много проблеми при буря. Не можем да спрем и животни, и птици да създават неприятности. 

Има и друга инфраструктура, която е изключително сложна. Тази в София например. Градска среда, изключително висока плътност на населението и на застрояването. Но дори и това не е проблем. Проблемът в момента е, че когато трябва да се изгради някаква инфраструктура постфактум и да се поддържа, има неприложена регулация. И то в почти централни райони като Студентски град, квартал Витоша, но и Герман, Лозен, Панчарево…

Какво имате предвид под неприложена регулация?

Неприложена регулация означава, че за да стигнем до даден клиент, за да го захраним, трябва да минем по улица. Да не говорим, че следва да сме в тротоар, по общинска земя. За да се случи това, трябва улицата и нейните тротоари да са изградени и отчуждени, ако минават през частни имоти, за да ни се издаде разрешение. 

В момента в 90% от случаите, които проектираме, се натъкваме на имоти и парцели, позиционирани в територия с неприложена регулация, което само по себе си рефлектира върху сроковете за присъединяване на клиентите и отново води до недоволство.

Не е ли необходимо, преди инвеститорите да получат разрешение за строеж, да се вземе предвид цялата налична инфраструктура и тази, която трябва да бъде изградена, за да може проектираната сграда да функционира нормално?

Много често сградата е построена и тогава се сещат, че тя трябва да бъде захранена. Неглижира се проблемът с електроснабдяването. Получавам ежедневно не един или два, а десетки такива въпроси. „Аз вече си построих сградата и сега се оказва, че не можем да я захраним. Какво да правим?“ Как се строи сграда, без да се предвиди как ще бъде електрозахранена?

Всеки се опитва по всевъзможен начин да заобиколи системата. Например, без да се информира дружеството, се увеличават използваните мощности. Респективно, когато даден клиент си подмени предпазителя с по-мощен, при съседите започва да пада напрежението, защото това не е съгласувано с нас. Ние оразмеряваме мрежата с определено сечение за определен товар. Когато нерегламентирано се променя товарът, това рефлектира върху останалите клиенти. Получава се т.нар. лошо качество на електрозахранването, най-често изразяващо се в пад на напрежението, започват да се проявяват фликери или тези примигвания на лампите, от които всички недоволстват.

Своеволията, които определени клиенти проявяват, надъхани до голяма степен и от целия популизъм, който се проявява в страната, влияят на коректните ни клиенти.

Дружеството няма да оправи финансовото си състояние с това, че некоректният клиент не си е платил например 40 евро за искане за проучване. Следва обаче да сме информирани, за да може веднага да предприемем съответните коригиращи действия, така че да не се влошава качеството на услугата на всички останали клиенти в района. Понякога това означава да се изгради и нов трафопост. Да не коментираме, че разрешително за строеж, включително за реконструкция на стари къщи и къщи за гости, не трябва да се издава, без това да е съгласувано с нас. 

Електроснабдителната мрежа е критична инфраструктура. Как се осигурява защитата ѝ?

Съвсем отговорно мога да кажа, че именно електроразпределителните дружества са едни от най-проверяваните по отношение на киберсигурността организации. Физическата защита е свързана с контрола на достъпа до ключови съоръжения, които са част национално стратегическо значение. Споменах в началото, че обслужваме 58 хиляди км мрежа. Не можем на всеки километър да сложим контрол на достъпа. Ако някой иска да навреди със злонамерени действия, не можем лесно да го спрем.

Когато говорим за IT частта, тогава ние се съобразяваме с абсолютно всички европейски режими – NIS2, CER и т.н., които се отнасят до киберсигурността, достъпа до личните данни. В това отношение трябва да се работи както в компанията, така и на държавно ниво. Нашият диспечерски център е изключително важно звено, от което се наблюдава и управлява дистанционно електроразпределителната мрежа. Това се осъществява чрез специализираната платформа – SCADA. Тя визуализира абсолютно всички електропроводи на дигитална карта. За гарантиране на непрекъсваемостта на управлението разполагаме с основен център в София и сме направили резервен център в още един голям град в България. Ако се случи нещо в столицата, за изключително кратък период от време всичко се прехвърля на другия оперативен център и оттам се поема управлението на мрежата.

Какво означава умна мрежа по вашите стандарти, има ли такава в България?

Да, има. В общото наименование „умна мрежа“ аз включвам и дигитализация, и автоматизация. Например по един електропровод, дълъг 100 км, се монтират дистанционно управляеми разединители, които позволяват мрежата да бъде разделена на сектори. Когато този електропровод изключи, стандартният начин за реакция е да отиде екип и да направи обход, за да открие повредата. Това се случва посредством ръчни превключвания на комутационните апарати по трасето и на проби, извършвани от диспечерския център. Сега това се прави с дистанционно управляемите мощностни разединители. Диспечерът за изключително кратко време може да локализира в кой участък на електропровода е повредата и чак тогава да изпрати екипа за нейното отстраняване. Това е част от автоматизацията на мрежата. Умната мрежа не се свежда само до смарт електромери.

Каква добавена стойност ще има за един потребител смарт електромерът?

Нека първо да обясня каква добавена стойност ще има за нас. Когато мрежата е наситена със смарт електромери, чрез съответния софтуер ние ще може да направим профил на потреблението както на даден клиент, така и на група клиенти. Когато трябва да се присъедини нов клиент, ние ще знаем какво е натоварването в този район, как да го разпределим равномерно, така че да поддържаме качеството на електроенергията в установените стандарти. Ако даден клиент е бил без захранване, пак благодарение на този електромер ние ще знаем точния период от време и мястото на обекта без захранване. Именно това е добавената стойност за нашите клиенти.

Спечелихме безвъзмездно средства по Модернизационния фонд на Европейския съюз за 450 000 смарт електромера. Намерението ни е до 2030 г. да заменим всички над 2,2 млн. електромера със смарт устройства и по този начин да създадем основата, която да надградим със система за анализиране на постъпващите данни – MDM. За нея също успяхме да получим европейско финансиране и в момента се провеждат процедури за избор на участници по Закона за обществените поръчки.

Иначе конкретно на въпроса ви, самият аз много често получавам запитвания кога ще монтираме смарт електромери на всички битови клиенти, за да следят показателите в реално време и да управляват консумацията си на електроенергия. Ситуацията е такава, че когато всички битови потребители излязат на свободния пазар, тогава те ще имат ангажимент да подават товарови графици за своята денонощна консумация. Да, ще могат да виждат на 15 минути потреблението си, но каква е реално добавената стойност?

Ако вие сте битов потребител, ще си пуснете пералнята дистанционно през телефона, когато грее най-много слънце, защото тогава електрическата енергия ще е на най-ниска цена, често и близка до нула. Точно за час обаче слънцето може да се скрие и да се разрази буря. Вие какво ще направите? Ще започнете веднага да спирате уредите, защото цената драстично скача, слънцето се скрива и изведнъж цената става изключително висока. В България промяната на вашия товаров профил може да стане най-бързо за около час. За един час бурята може да отмине и отново да изгрее слънце.

Тук е мястото да подчертая, че въпреки безспорните си ползи за нас и за клиентите в енергетиката дигитализацията не води до замяна на служители, а е в тяхна помощ.

Вие самият казвате, че най-важният актив на компанията са хората. Успявате ли да намерите подготвени специалисти на пазара на труда? И ако не, как компенсирате тези дефицити?

Когато говоря за хората, винаги го правя с много емоции. От ранна детска възраст съм се занимавал с волейбол, който е колективен спорт. Още оттогава, както и впоследствие, когато започнах като монтьор в „Електроразпределение Столично“ (още „Енергото“ беше държавно дружество), разбрах едно: за да се случат нещата по правилния начин, е необходимо да има екип. И то правилният екип. Това се потвърждава и на сегашната ми длъжност. Не казвам, че няма индивидуалисти, които са постигнали велики неща. Но по този начин се случват нещата около мен – с екип.

За хората, с които работя в компанията, бих казал, че правилната дума, с която ги определям, не е „колеги“. За тях ще използвам една позабравена българска дума – съратници.

Защо? Защото говорихме за популизма и въпреки него, въпреки ситуациите, с които се сблъскват, всички тези хора, които работят, включително на терен, продължават да обичат работата си. Пречупено през призмата на регулирания бизнес, това рефлектира върху възнагражденията им. Тези съратници, трябва да бъдат и алтруисти, и филантропи. Изключително трудно се намират такива хора в днешно време.

Как ги задържате при не толкова конкурентни възнаграждения и условия на труд?

Задържат ни общата идея и надеждата, че в близко бъдеще енергетиката, или по-точно обществените нагласи към хората, работещи в нейната среда, ще се променят в правилната посока. През 1999 г., когато бях студент в Техническия университет, потокът ми беше от 238 души. В момента същият този поток на тази специалност е 36 души. Когато попитаме младите хора защо нямат интерес към енергетиката, отговорът им е: „За какво да изучаваме 5 години тази специалност, при условие че възнагражденията са изключително ниски, че където и да отидеш, всеки те обижда и те хули?“ Благодарен съм за това, че работя с екип, който няма такава нагласа.

Кои са качествата, които цените най-много в служителите в компанията?

Това, че въпреки всички предизвикателства продължават да изпълняват служебните си задължения в необходимото качество и обем и нашите клиенти получават услугата, за която си плащат. Със сигурност е необходимо да влагаш много любов в работата си, за да продължаваш да я вършиш, а не в един момент, както правят, за съжаление, немалко хора, да се откажеш от това, за което си учил. 

Мениджърският екип на „ЕРМ Запад“. От ляво надясно първи ред: Спас Джаджаров, директор „Проучване и развитие на мрежата“, Ясен Тодоров, директор „Управление на мрежата“, Радослав Цветков, Стефан Иванов, ръководител „Процесен контрол“, Филип Йорданов, ръководител „Нетехнически загуби“. Втори ред: Васил Василев, директор „Експлоатация и поддържане“, Антоанета Календерова, директор „Стратегическо планиране и концепция на мрежата“, Светлана Господинова, ръководител „Управление на имоти“, Крум Гледжарски, ръководител „Управление на качеството“. Трети ред: Младен Кръстев, директор „Реализация на инвестициите“, Минко Радевски, ръководител „Дигитален офис“, и Пламен Георгиев, ръководител „Транспорт"

Споменахте за намаления интерес към професионалното развитие в енергийния сектор. Откъде мислите да намерите служители в бъдеще?

Разработваме много програми, посещаваме университети, развиваме инициативата „Енергия за бъдещето“. Активни сме в сферата на дуалното обучение и стипендиантските програми. Прави ми впечатление, че през последните години успяхме да събудим интереса при много млади хора. Често провеждаме Дни на отворени врати, за да се уверят младежите, че енергетиката е много интересен сектор. Особено в момента, когато дигитализираме процеси, внедряваме дронове и модерни технологии. Включваме ги в реални проекти, в които работят с ментор. И през цялото време те получават възнаграждение.

В период на толкова много технологични промени как се промени вашият управленски стил?

Преминал съм през доста големи организации. Работил съм с много мениджъри, с топ мениджъри, които са прилагали много добри практики и политики, както и с токсични такива, дори с ефекта на Дънинг-Крюгер и пр. Стремял съм се през цялото време да извлека полза от всяка ситуация, в която съм попадал, да я прилагам или респективно да не я прилагам в своя метод на управление.

Друг е въпросът, че колкото и опит да си натрупал, все някъде някой трябва да ти даде шанс да го прилагаш. Такъв е светът. Благодарен съм за това, че работната атмосфера, създадена от собственика на нашата група, е такава, че както аз, така и останалите колеги имаме свободата да прилагаме своите натрупани опит и умения.

Били сте в спорта. Вече 25 години сте в енергийния сектор. Има ли момент, в който сериозно сте обмисляли да поемете в различна посока?

Имало е много такива моменти през годините. Изградил съм си нещо като вътрешен принцип, че каквато и да е ситуацията, колкото и да е трудна, винаги от нея може да се извлече урок. Урок, който в даден момент ще помогне и пречупено през призмата на времето, това винаги ми се е потвърждавало. Това важи както за лошите, така и за добрите моменти. Общо взето, колелото на живота се върти с различна скорост, но винаги само напред и никога не спира.

Какво бихте казали на младите хора, които искат да се развиват в този сектор? Нещо, което не могат да го прочетат и няма да им го кажат в университета.

„Енергото“ не е мръсна дума. Всячески някои гласове в общественото пространство се стараят да насаждат точно обратното мнение. И когато от енергетиката свалиш мръсните дрехи, нахлузени от популизма, отдолу остава нещо много интересно, много красиво и нещо, което винаги ще го има и ще се развива.

Вие как се предпазвате от прегаряне?

Може би очаквате да получите някакъв тривиален отговор като четене, спорт, екзотични почивки. Не. Аз се чувствам най-добре в домашна обстановка. Обичам да съм със семейството и близките си – вкъщи или някъде заедно, това е моята рецепта. Простичка е, но за мен работи.