Има нещо почти митологично в новата обсесия на технологичните милиардери: хората, които вече промениха начина, по който общуваме, пазаруваме, плащаме, работим и мислим, хората, които станаха по-богати и влиятелни от всеки друг (не император) в историята, сега искат да променят и последната универсална човешка даденост – смъртта.

През последните години темата за дълголетието напусна периферията на метафизиката и се превърна в индустрия, която претендира за научност. В нея се срещат биотехнологии, изкуствен интелект, генна терапия, хранителни режими, добавки, плазмени преливания, крионика и невъобразими лични благосъстояния. Това вече не е просто въпрос на здравословен живот. Това е новата голяма мечта на част от свръхбогатите: не само да живеят по-дълго, а да отложат стареенето толкова далеч, че смъртта да изглежда като технически проблем.

Зад общата фраза „милиардерите искат да победят смъртта“ всъщност стоят няколко различни стратегии. Едни влагат пари в сериозни биотехнологични компании. Други финансират научни фондации и организират конкурси. Трети превръщат собственото си тяло в лаборатория. А около тях се оформя цяла индустрия от клиники, стартъпи, добавки, персонализирани режими и обещания – уж за всички, но май не съвсем.

Не всички тези опити са еднакво сериозни. Инвестицията в клинични изследвания на клетъчно препрограмиране не е същото като приемането на десетки добавки дневно. Финансирането на мащабно изпитване на лекарство не е същото като плазмени преливания от млади донори. Но нагласата за успех изглежда сравнима.

За по-млади клетки

Един от най-откритите примери е Сам Алтман. Главният изпълнителен директор на OpenAI е инвестирал 180 млн. долара в Retro Biosciences – биотехнологична компания, която си поставя амбициозната цел да добави 10 години към здравословната човешка продължителност на живота. Те формулират мисията си именно така: не просто да удължи живота на всяка цена, а да разработва терапии, насочени към биологията на стареенето и към болестите, свързани с възрастта. Сам е толкова сериозен, че през 2023 г. споделя, че е вложил цялото си налично богатство в този проект.

Какво означава той на практика? Retro Biosciences работи по няколко направления. Едното е свързано с автофагията – естествения процес, чрез който клетките почистват увредени компоненти. Компанията има програма за малка молекула, насочена към Алцхаймер, която трябва да засили този процес. Друго направление е свързано с имунните клетки в мозъка, важни при невродегенеративни заболявания. Трето направление е свързано с кръвотворните стволови клетки, а четвърто – с тъканно препрограмиране и потенциални генни терапии, които да забавят или обърнат процеси на стареене в жив организъм.

Това е далеч от популярната представа за еликсир на живота. По-скоро става дума за опит да се атакуват конкретни механизми на стареенето: натрупване на клетъчни увреждания, отслабване на имунната функция, невродегенерация, загуба на регенеративен капацитет. Накратко, опитват се да превърнат стареенето в комплекс от постижими терапевтични мишени.

Джеф Безос е свързван с друг символ на тази индустрия – Altos Labs. Компанията излезе от сенките през 2022 г. с около 3 млрд. долара финансиране, което я превърна в една от най-щедро подпомогнатите биотехнологични компании в света още при старта ѝ. Нейната мисия е „клетъчно подмладяване“ – възстановяване на здравето и устойчивостта на клетките, така че да се обърнат болести, увреждания и инвалидизиращи състояния, свързани с възрастта. Първи директор на компанията е Рик Клауснер, бивш директор на Националния онкологичен институт на САЩ.

Altos Labs стъпва върху една от най-интересните, но и най-рискови идеи в съвременната биология: клетъчното препрограмиране. В опростен вид това е опит зрели клетки да бъдат върнати към по-младо, по-гъвкаво състояние. Научната основа идва от откритията на японския учен Шиня Яманака (който е и съветник в организацията), които показват, че активирането на четири гена в кожните клетки ги трансформира в ембрионално състояние, от което те могат да се развият в многобройните тъкани на тялото. Мечтата е да се постигне частично препрограмиране – достатъчно, за да се възстанови младостта и функцията на клетката, но не толкова, че тя да загуби идентичността си или да стане опасна. Рискът обаче е, че ако процесът не бъде контролиран прецизно, клетъчното препрограмиране може да отвори път към туморни процеси или други непредвидими ефекти.

Google и Alphabet също са част от тази история чрез Calico Labs. Calico е създадена още през 2013 г. с фокус върху биологията на стареенето и потенциални лекарства, които да позволят по-дълъг и по-здравословен живот. За разлика от шумните персонални режими на биохакери, Calico работи по-тихо и по-институционално – като изследователска биотехнологична структура, която се опитва да разбере фундаменталните механизми на стареенето.

Вампирите от Сан Франциско

Питър Тийл е сред най-ранните, най-знакови и най-идеологически последователни фигури в тази сцена. Още през 2006 г. той обещава финансиране за Methuselah Foundation и SENS – организации, свързани с идеята, че стареенето може да бъде атакувано чрез поправяне или премахване на натрупани клетъчни и молекулярни увреждания. Тийл е свързван и с интерес към криониката – идеята тялото да бъде съхранено след смъртта с надеждата, че бъдеща медицина някога ще може да го съживи. Още през 2012 г. той заявява пред Business Insider, че твърдението „смъртта е естествена, тя е част от живота“ според него е „възможно най-далеч от истината“. Тийл е коментирал и темата за преливане на плазма от млади хора, което допълнително го превърна в символ на „вампирския“ образ на технологичния елит, търсещ младостта като ресурс.

Именно тази линия – млада кръв, плазма, преливания – е една от най-етично проблематичните. Причината е, че тя превръща чуждото тяло, особено тялото на младия човек, в потенциален източник на подмладяване за по-богатия и по-възрастния. Американската FDA още през 2019 г. предупреди, че няма доказана клинична полза от преливане на плазма от млади донори за лечение на стареене, загуба на памет, деменция, Паркинсон, множествена склероза и други състояния, а процедурите могат да носят рискове.

Най-крайният персонален пример обаче е Брайън Джонсън. За разлика от Безос, Алтман или Тийл, той не е само инвеститор в идеята за дълголетие. Джонсън превърна собственото си тяло в публичен проект. Чрез своя режим Blueprint той следи огромен брой биомаркери, поддържа строг режим на сън, хранене, тренировки и добавки, публикува протоколи и продава продукти, свързани с този начин на живот. В неговия подход има всичко: калориен контрол, растителна диета, упражнения, постоянни измервания, добавки, медицински тестове, а в по-ранни етапи – и експерименти като плазмени преливания от неговия син.

Джонсън показва как изглежда мечтата за дълголетие, когато бъде сведена до ежедневен режим. При него стареенето не е абстрактен научен проблем, а личен враг, срещу който се води война всяка сутрин, всяко хранене, всяка тренировка и всяко измерване. Неговото мото „Не умирай“ е почти идеалният лозунг на цялата индустрия: просто, агресивно и абсурдно амбициозно.

Инвестиции в наука

Има и по-старо поколение богати спонсори на науката за стареенето. Лари Елисън, съоснователят на Oracle, чрез Ellison Medical Foundation финансира в продължение на години фундаментални изследвания върху биологията на стареенето. Според данни на фондацията тя е разпределила около 430 млн. долара към стотици изследователи. Това не е толкова зрелищно като плазмени преливания или лични биохакинг протоколи, но може би е по-важно: такива пари изграждат научна основа, лаборатории, кариери и цели изследователски направления.

Марк Зукърбърг и Присила Чан също се вписват в по-институционалния модел, макар фокусът им да не е само дълголетие. Чрез Chan Zuckerberg Initiative и Biohub те насочват значителни средства към биомедицински изследвания, изкуствен интелект и моделиране на човешка биология с голямата цел да се ускори разбирането и лечението на болести. През последните години CZI пренасочва още по-голяма част от филантропията си към наука, AI и биология.

В същата екосистема попадат и наградните фондове и големите програми за healthspan – за увеличаване на годините, в които сме здрави. XPRIZE Healthspan например предлага награден фонд от 101 млн. долара за терапии, които могат да възстановят мускулна, когнитивна и имунна функция с минимум 10 години, с цел 20 години, при хора на възраст между 50 и 80 години. Зад XPRIZE Healthspan стои и Hevolution Foundation – орган-изация, финансирана до голяма степен от Саудитска Арабия, с обявен годишен бюджет до 1 млрд. долара за изследвания и инвестиции в областта на здравословното стареене. Само намигване за това, че дълголетието вече не е само каприз на Силициевата долина, а държави, фондове и големи частни капитали искат да заемат позиция в бъдеща индустрия, която може да бъде толкова голяма, колкото фармацията, здравеопазването и AI, взети заедно.

Сингапур също се е появил като център за експериментално удължаване на живота с фондове за рисков капитал, фокусирани върху дълголетието, като Immortal Dragons, които инвестират милиони в биотехнологични стартъпи. В скорошно интервю за The Financial Times основателят на фонда, Боян Уанг, разкри, че една от компаниите в неговото портфолио работи върху „безмозъчни клонинги“. Целта, каза той, е умишлено да се предизвика хидраненцефалия – заболяване, при което бебетата се раждат без мозъчни полукълба, но при което основните функции на тялото са в работещо състояние. „Ако можем да предизвикаме това изкуствено в бъдеще, то може да стане резервно тяло за вас самите. Представете си, ако можем да направим трансплантация на мозък. Тогава това ново тяло може да се превърне във втория ни дом.“

Паралелно с това вървят по-консервативни, но научно по-проверими опити. Един пример е TAME – Targeting Aging with Metformin. Това е планирана серия от шестгодишни клинични изпитвания в 14 изследователски институции с над 3000 участници на възраст между 65 и 79 години. Целта е да се провери дали метформин – старо, евтино и широко използвано лекарство за диабет – може да забави развитието или прогресията на заболявания, свързани с възрастта, като сърдечносъдови болести, рак и деменция. Безос е един от хората, които вземат Metaformin. Поне официално без доказани резултати.

За кого всъщност е това?

От една страна, парите на свръхбогатите действително ускоряват цяла област на науката. Те финансират лаборатории, привличат учени, създават компании, стимулират клинични изпитвания и насочват вниманието към въпроса защо стареем. От друга страна, същите тези пари произвеждат шум, свръхобещания и нов пазар за тревожността от смъртта. В тази индустрия сериозната биология съжителства с добавки, недоказани процедури, луксозни клиники и лични митологии за контрол над тялото.

От друга, се замисляме за кого е това?

Богатите хора и днес живеят по-дълго. Според изследване, публикувано в JAMA, в САЩ разликата в очакваната продължителност на живота между най-богатия 1% и най-бедния 1% е около 14,6 години при мъжете и 10,1 години при жените. Това не се дължи на тайни еликсири, а на по-добро здравеопазване, по-малко стрес, по-добра среда, по-качествена храна, повече време за профилактика и по-сигурен живот.

Именно това прави темата толкова чувствителна. Светът още не е решил базовия проблем с достъпа до нормално здравеопазване, но вече обсъжда технологии за удължаване на живота на хора, които могат да си позволят експериментални терапии. Ако подобни пробиви се появят първо като луксозна услуга за малцина, те няма просто да удължат живота. Ще удължат неравенството.

Hevolution използва егалитарен език в публичните си комуникации, разказват в NY Times. Стареенето, казва компанията, е „състояние, което засяга всеки човек на планетата“, и следователно „всеки човек има право да живее по-дълъг и по-здравословен живот“. И все пак е трудно да си представим, че бангладешките и пакистанските мигрантски работници, които съставляват голяма част от саудитската работна сила, ще имат същия достъп до нови технологии за удължаване на живота, какъвто имат техните работодатели или работодателите на техните работодатели.

Но въпреки размера на вложените пари голямата цел остава далеч. Днес най-убедителните доказателства за по-дълъг живот все още са изненадващо обикновени: непушене, движение, по-добро хранене, по-нисък стрес, профилактика и достъп до добро здравеопазване. Много от екстравагантните протоколи на богатите хора вероятно няма да им помогнат да живеят драматично по-дълго от средното, докато доказаните фактори са далеч по-прозаични.

Ако милиардерите наистина искат да живеят по-дълго, най-разумното нещо не е да превръщат собственото си тяло в елитна лаборатория. Най-разумното е да финансират сериозна, публично проверима наука. Истинският пробив срещу болестите на стареенето няма да дойде от това, че един богат човек приема 80 добавки на ден. Той ще дойде от клинични изпитвания, от дълги наблюдения, от споделени данни, от регулация и от терапии, които могат да бъдат приложими не само за един човек, а за милиони.

Така опитите на свръхбогатите да удължат живота си изглеждат едновременно впечатляващи и дълбоко човешки. Впечатляващи – защото зад тях стоят милиарди долари, най-добрите лаборатории и авангардна биология. Човешки – защото в основата им стои същият стар страх, който винаги е движил търсенето на еликсир на живота: страхът, че времето свършва.

Брайън Джонсън, между другото, наскоро призна, че страда от автоимунно заболяване, при което стомахът му се самоизяжда. Нелечимо.