Когато говорим за шпионаж, често първата асоциация е свързана с Джеймс Бонд или някоя класическа история от Студената война с тайни мисии, фалшиви самоличности, кражби на информация, саботажи и диверсии.

Да знаеш тайните на противниците си (и тези на съюзниците) открай време е важна част в света на международните отношения, дипломацията, сигурността и отбраната. Това няма да се промени.

Променят се обаче инструментите и целите. Съвременният шпионаж вече не се ограничава до кражба на папки с гриф „Строго секретно“”. Новите технологии откриват напълно нови измерения, които размиват границата между класическото събиране на разузнавателна информация и влиянието върху политическите процеси и формирането на наративи в цели общества.

Политика и киберпространство

Тук ролята на класическия шпионин се поема от хакерски групи, които проникват в сървърите на партии, държавни институции, личните пощи и дори личните мобилни устройства на важни фигури в обществото.

Невинаги идеята е да бъде открадната определена тайна и това да остане скрито за противника. Понякога се търси точно обратният ефект – информацията се отнема, за да се предостави на медии или да се публикува онлайн от анонимни профили. Крайната цел е да бъде показно взривена в публичното пространство.

Преди изборите за президент в САЩ през 2016 г. група руски хакери, действащи под псевдонима Guccifer 2.0, прониква в сървърите на Националния комитет на Демократическата партия. Открадната е информацията от близо 20 000 имейла и повече от 8000 файла с данни, като всичко това е публикувано в WikiLeaks в навечерието на първичните избори при демократите. Изтеклите имейли и документи показват, че основният управленски орган на партията е нарушил принципа си на неутралитет. Той не само е подкрепил Хилъри Клинтън за кандидат-президент, но и активно е търсил начини да саботира кампанията на нейния съперник Бърни Сандърс.

Случаят разкрива вътрешнопартийна информация и разстройва цялата кампания на демократите. Нанесени са сериозни щети върху имиджа и доверието в Клинтън и при всички положения скандалът е фактор, допринесъл за последвалото ѝ поражение от Доналд Тръмп.

Всичко това се случва не чрез разпространение на лъжи или дезинформация, а с разкриване на неудобни истини във внимателно преценен момент, когато най-лесно може да се провокира политически хаос. Впоследствие службите от разузнавателната общност на САЩ стигат до заключението, че зад хакерските атаки стои руската държава с опит да се намеси в изборния процес в полза на Доналд Тръмп.

По-наскоро Републиканската партия също се забърка в скандал с изтичане на вътрешна комуникация.

През октомври 2025 г. Politico публикува разследване, обхващащо период от седем месеца и над 28 000 съобщения от затворени групи в Telegram на организацията „Млади републиканци“. Комуникацията включва партийни лидери в няколко щата и хора с контакт в правителството на Тръмп, които обсъждат начини за оказване на политически натиск и използват откровено расистки, хомофобски и антисемитски коментари.

Макар че приложения като Telegram и Signal вече заменят традиционните имейли за подобна кореспонденция, механизмът и ефектът са точно като при хакерската атака срещу Демократическата партия от 2016 г. – пробив, кражба на данни и публично излагане на неудобни факти. Този тип кибератаки са все по-сериозна заплаха, тъй като потребителите имат склонността да намаляват бдителността си при неформални чатове в платформи, които приемат за сигурни.

Технологичната революция в шпионажа

открива и съвършено нови възможности за таргетирани кибератаки срещу отделни личности.

За разлика от традиционния фишинг, при който потребителят трябва да бъде подлъган да извърши действие – да кликне върху зловреден линк или да отвори компроментиран файл, – при zero-click атаките не се изисква никакво участие на жертвата. Нападателят изпраща съобщение в някоя платформа за чат или инициира пропуснато обаждане, носещо със себе си прикрит зловреден софтуер. Устройството го приема автоматично при обработката на входящите данни в момента на получаването им, след което вирусът започва да търси уязвимости в системата.

Успешният пробив обикновено дава на нападателя достъп до устройството, позволявайки му да чете съобщения, да активира микрофона и камерата и да следи местоположението. Подобни атаки са трудни за предотвратяване, тъй като не оставят следи и могат да се случат през приложения, които жертвата не използва активно.

Най-мащабният известен случай с подобен тип вирус е свързан с разследването Pegasus Project от 2021 г., което разкрива как шпионският софтуер Pegasus е използван за незаконно шпиониране на журналисти, правозащитници, опозиционни политици и държавни лидери.

Израелската компания разработчик NSO Group представя продукта си като средство за борба с престъпността и тероризма, но разследването разкрива съвсем различна картина с над 180 шпионирани журналисти в 24 държави. Сред мишените ярко изпъкват и имената на световни лидери, сред които френският президент Еманюел Макрон, бившият премиер на Пакистан Имран Хан и кралят на Мароко Мохамед VI.

Година след случая с Pegasus

в Гърция избухва огромен политически скандал, след като става ясно, че местната Национална разузнавателна служба също използва подобен софтуер.

Вирусът Predator действа на сходен принцип и е разкрит в поне 220 SMS съобщения, изпратени на 92 мобилни устройства на журналисти, опозиционни политици, прокурори, висши офицери в армията, бизнесмени и дори членове на управляващото тогава правителство. Скандалът води до оставка на началника на разузнаването Панайотис Контолеон наред с тази на Григорис Димитриадис, който е главен съветник на тогавашния министър-председател Кириакос Мицотакис и негов племенник.

Въпреки мащаба на скандала единствените с осъдителни присъди досега остават двама гръцки граждани и двама граждани на Израел – всички те са свързани с компанията разработчик на Predator, зад чиято мъглява собственост стои бивш офицер в израелското разузнаване със санкции от САЩ.

В края на 2025 г. доклад на Google Threat Intelligence Group показа как Predator не само продължава да е използван, но вече е усъвършенстван с нови функции и възможности. Според разследването Predator Files на Amnesty International и международната журналистическа мрежа European Investigative Collaborations още преди първоначалните разкрития най-малко 25 държави са имали интерес към придобиване на софтуера.

Не е ясно в момента колко от тях са се сдобили с него и колко продължават да го използват все още.

Контрол на наративи, разделение и формиране на обществено мнение

До неотдавна четяхме истории за войни, а днес вече живеем в реалност на войни между истории и непрекъснат сблъсък за въображението и колективната воля на обществата. Тук в ролята на класическия шпионин влизат политици, журналисти, анализатори, автори, лобисти и тролски ферми, управляващи мрежи от ботове. Всички те използват огромния обхват на социалните платформи, за да тиражират „други гледни точки“, манипулации и слухове.

Дори традиционните големи медии, държали допреди по-малко от две десетилетия почти пълния монопол върху новинарския поток, вече трудно смогват да създават качествено съдържание с актуалност, като същевременно се борят срещу всеобщата консумация на бързи новини и тенденцията да се вярва на шокиращото, непровереното и откровената лъжа.

Налице е парадоксът на новите технологии и социалните мрежи – макар достъпът до информация да е безпрецедентно лесен, крайният резултат е обратен. Вместо по-знаещи, хората стават все по-дезинформирани и потопени в пространство, където емоцията и профанизмът обикновено надделяват над разума.

Като консуматори на технологии и социални същества ние имаме склонността да се изолираме в информационни балони от идеи и мнения, които съвпадат с утвърдените ни лични виждания. Чисто инстинктивно ни е приятно да четем и гледаме неща, които доказват, че сме прави, и изпитваме дискомфорт, когато срещнем различни позиции, предизвикващи убежденията ни.

По този начин се обграждаме с източници и приятели/последователи, които единствено препотвърждават това, в което вече вярваме. Процесът се случва неусетно и човек лесно остава с илюзията, че е част от огромно мнозинство.

В действителност обаче тези ограничени групи капсулират информационно хората, поляризират общественото мнение и могат да го разделят на враждуващи лагери.

Информационните балони

са лесна за манипулация среда, перфектна за разпространение на дезинформация. Това в Русия го разбират и използват особено добре срещу Европа.

Социалните мрежи са един от начините да бъде атакувано това, което в Кремъл виждат като най-голямата слабост на Запада – демократичният характер на обществата ни и свободата на словото.

През 2013 и 2017 г. началникът на Генералния щаб на руската армия Валерий Герасимов публикува своята теория за съвременните конфликти, която поставя изключително голям акцент върху невоенния им характер. В нея се обръща особено голямо внимание на дезинформационните кампании, а самият Герасимов вярва, че „ролята на невоенните средства за постигане на политически и стратегически цели нараства и в много случаи дори надвишава по ефективност силата на оръжията“.

Показателно е, когато консервативен танков командир заговори с реториката на шпионин и разузнавач. По същество дефинира така наречената хибридна война, при която понятията за мир и война се размиват напълно, а дезинформацията е основният инструмент за подклаждане на вътрешни конфликти и ерозия на доверието в институции, авторитети и политически системи.

Руснаците го наричат и „инфошум“. Пълният контрол върху политическия процес не е възможен, но от друга страна, създаването на среда на несигурност и хаос е напълно постижимо и много по-евтино. Инфошумът не е толкова начин да се насочи общественото мнение в определена посока, а по-скоро представлява хаотично и напълно неструктурирано разпространение на огромно количество информация, така че важните новини, факти и събития да бъдат напълно пометени от поток от дезинформация.

Конфликтът в Украйна

даде изключително много поводи за разгръщане на мащабна кампания от такъв тип.

Един от първите мащабни примери за тази стратегия е от 2014 г. и е свързан със свалянето на пътническия самолет MH17 на Malaysia Airlines над Донбас. Самолетът е поразен от проруски сепаратисти, снабдени от Москва със зенитно-ракетен комплекс „Бук“. Пропагандната машина на Кремъл обаче се задейства с пълна сила, генерирайки огромен брой алтернативни „истини“.

До средата на 2020 г. проектът EUvsDisinfo на East StratCom Task Force към Европейския съюз идентифицира 260 различни версии. Те варират от твърдението, че самолетът е свален умишлено от украински изтребител, до абсурдни конспиративни теории, включително обвинението, че MH17 е превозвал банки с кръв и 298 трупа, за да бъде взривен умишлено във въздуха с единствената цел Русия да бъде набедена за престъплението.

Българското информационно пространство

Тези дезинформационни похвати бързо намират почва и у нас, превръщайки българското информационно пространство в основна цел за прокарване на паника и разделение. Чрез изпитаните механизми за влияние върху на наратива обществото ни редовно е заливано от фалшиви новини, пряко свързани с хода на войната.

Например през 2023 г. бе актуална темата за потенциална военна мобилизация у нас и изпращане на български войници да се бият срещу Русия на фронта в Украйна. Десетки сайтове гъби, анонимни профили в социални мрежи и дори отделни личности по цветист и емоционален начин обявяват сензационни новини за предстояща мобилизация, без обаче да представят каквито и да било доказателства.

Паралелно с този наратив върви и тема за екологична катастрофа, която заплашва Българското Черноморие и туризма заради взривения в Украйна язовир „Каховка“ на 6 юни 2023 г. Фалшиви профили и медии с проруска насоченост разпространяват мними свидетелства на очевидци и предупреждения от уж авторитетни учени и биолози за замърсена вода по нашето крайбрежие, токсични петна, мъртви животни и дори реална опасност за разпространение на холера. Отново – нищо от това не се оказва реално.

В същия период, 2022–2023 г., е разпространено вярването за неизбежен енергиен и икономически апокалипсис, тъй като страната ни ще остане без достъп до руски газ и петрол – България ще фалира, а хората ще останат на тъмно и студено. Когато прогнозите за колапс не се сбъдват, кампанията се пренасочва към цените на горивата, лъжливи твърдения, че рафинерията в Бургас не може да работи без руски петрол, както и че ще се стигне до ядрена катастрофа при преход на АЕЦ „Козлодуй“ от руско към американско ядрено гориво.

Тези три примера са само малка част от огромния брой фалшиви истории, които руската тактика за „инфошум“ генерира у нас. Тя е изключително гъвкава, адаптивна и готова да експлоатира всяка удобна тема.

Обществена ерозия

Крайната цел е хората да изгубят самата представа за истина и лъжа, оставайки напълно объркани в потока от паралелни реалности. В големи сегменти от обществото постепенно се прокрадват апатия и усещане за заучена безпомощност – доверието в институциите се срива, а на негово място идва циничното убеждение, че всичко е манипулирано, а хората, които имат различни възгледи – са врагове.

В този смисъл съвременните измерения на шпионажа в контекста на хибридните конфликти се свеждат до идеята за ерозия на обществената вяра във функционалността, авторитета и легитимността на традиционните институции.

Неговият потенциал тепърва ще нараства благодарение на технологиите с изкуствен интелект. От една страна, те ще направят шпионския софтуер по-интелигентен и труден за засичане, а от друга – ще повишат ефективността на дезинформационните кампании чрез генериране на реалистични deepfake изображения и автоматизирано, мащабно разпространение на манипулирано съдържание чрез мрежи от ботове.

Шпионажът еволюира от метод за събиране на информация в инструмент за когнитивно влияние. Новите шпиони вече не крадат само тайни – те крадат самата реалност.