Когато говорим за шпионаж, често първата асоциация е свързана с Джеймс Бонд или някоя класическа история от Студената война с тайни мисии, фалшиви самоличности, кражби на информация, саботажи и диверсии. Да знаеш тайните на противниците си (и тези на съюзниците) открай време е важна част в света на международните отношения, дипломацията, сигурността и отбраната. Това няма да се промени. Променят се обаче инструментите и целите. Съвременният шпионаж вече не се ограничава до кражба на папки с гриф „Строго секретно“”. Новите технологии откриват напълно нови измерения, които размиват границата между класическото събиране на разузнавателна информация и влиянието върху политическите процеси и формирането на наративи в цели общества. Политика и киберпространство Тук ролята на класическия шпионин се поема от хакерски групи, които проникват в сървърите на партии, държавни институции, личните пощи и дори личните мобилни устройства на важни фигури в обществото. Невинаги идеята е да бъде открадната определена тайна и това да остане скрито за противника. Понякога се търси точно обратният ефект – информацията се отнема, за да се предостави на медии или да се публикува онлайн от аноним...