Имало едно време едно събитие, което спазвало строги правила. Започвало навреме, свършвало навреме и винаги било на бляскава локация. Поканите били златни и достигали само до избраниците на кралството. Подиумът бил неговата каляска, а светкавиците – придворните феи. Всяко движение на дефилиращите принцове и принцеси било строго контролирано. От първата стъпка до последното щракане на камерата… Но станало полунощ.

00:00АМ

Часовникът ударил. Каляската изчезнала. Балната зала се превърнала в сцена на открито. Стъклената обувка се търкулнала в търсене на нови подиуми, по които да поеме. Публиката се втурнала, без да чака покана – вече всеки ред бил първи.

Легендата гласи, че от тази нощ нататък стъклената обувка препускала през континенти. Модата искала да я намери, ала тя се скривала в различни пространства: реални, измислени, дигитални. Търсили я в изоставени фабрики, на забележителности, на пшенични полета, във виртуални пространства… ала тя все по-умело се криела и била все по-непредвидима.

Отдавна стъклената обувка отказала да върви по подиума в една права линия. Сега имала целия свят на разположение… или въображение? Успяла ли е модата да намери стъклената обувка, или тя все така ѝ се изплъзвала? Отговорът е накрая на приказката.

Стъклената обувка и Alexander McQueen S/S 1999 “No.13”

Всичко започнало тук. Александър Маккуин е известен като един от най-влиятелните и революционни дизайнери на нашето време. Неговото име често се свързва с тъмна романтика и технологични експерименти. Маккуин още през 90-те години превръща модните ревюта в шоу спектакъл, като поставя началото на театралното представление при дефилетата. Това се смята за повратната точка, в която дизайнерът не просто показва новата си колекция – той съчета изкуството с технологиите още през ХХ век.

Моделът и бивша балерина Шалон Харлоу по време на дефилето стои на въртяща се дървена платформа и танцува на подиума. В един момент роботи започват да пръскат боя върху бялата ѝ рокля, създавайки произведение на изкуството в реално време, и то пред очите на всички.

Маккуин вижда роботите като „новите“ художници. Представянето на неговата колекция се превръща в т.нар. performance art, а това само по себе си е изключително нехарактерно за края на 90-те години. Роботите, които обикновено се използвали за боядисване на коли, този път боядисвали роклята на Харлоу по време на танцовото ѝ представление. Маккуин застъпва теми като красота и разрушение, както и сблъсъка между човека и машините.

№13 е спектакъл, емблематично ревю без аналог и първата стъпка към ренесанса на модния подиум.

Стъклената обувка и Chanel F/W 2014

Продължаваме с Карл Лагерфелд, който пък ни води до un grand magasin. Chanel представя легендарното си ревю, като превръща Grand Palais в Париж в един своеобразен супермаркет. Рафтовете му са напълнени с над 100 000 артикула, рекламирани с 20–50% надценка. Сред редиците се забелязват ежедневни продукти като клечки за уши bâtonnets élégants; кутии с кърпички Les Chagrins de Gabrielle, торба за боклук sac poubelle, дори и отдел за железария с истинска верига на Chanel.

Каква сатирична изява за консуматорското общество и философията на капитализма. Лагерфелд заявява позицията си, че луксът вече се консумира като масов продукт и е част от ежедневието. Брандовете се превръщат в стока, която може да бъде открита дори на най-обикновеното място за пазаруване. Коментар към вманиачаването по fast fashion, както и към социалния статус, който хората искат да покажат чрез покупките си. Пародия за това колко далеч обществото е готово да стигне само за да носи определено лого, но и парад на демократизацията.

Вместо да дефилират в строга модна обстановка, моделите се разхождат с пазарски кошници и колички (Chanel, разбира се), пазарувайки на високи токчета. По този начин Лагерфелд отхвърля елитарните норми на висшата мода – съвременната жена е стилна, независимо къде се намира. Едно ежедневно място като супермаркет е представено като игра на социалните класи – Chanel може да носиш дори и на най-обикновеното място: „За мен супермаркетът е поп артът на днешното време“ - казва Лагерфелд. След края на дефилето моделите буквално разграбват рафтовете – една метафора за това, че модата в днешно време се консумира обсесивно, сезонно и най-вече бързо.

Стъклената обувка и Fendi F/W 2016 “Legends and Fairy Tales”

Модното ревю на Fendi през 2016 г. е по случай 90-годишнината на марката и се превръща в един от най-емблематичните примери за културното наследство като контрапункт за стойност в ерата на дигиталния шум. В продължение на две години Fendi финансира реставрацията на Fontana di Trevi в Рим, Италия, която струва повече от 2 млн. евро. Когато настъпва мигът за ревюто спектакъл, моделите дефилират по специално изграден подиум от прозрачен плексиглас, построен над фонтана, създавайки илюзията, че ходят по вода.

Вечният град Рим е глобален символ и Fendi активно позиционира себе си като пазител на италианското наследство. Това дефиле създава след себе си вълна. То е причината да се установи един нов стандарт за останалите в бранша – да се търсят не просто красиви места, а културно значими.

Fendi и техните ревюта се превръщат в символ на т.нар. site specific fashion show – дефиле, което няма как да се копира дигитално. Тук не говорят просто дрехите – тук разказва водата, танцува светлината и вековната архитектура шепне. Дрехите взаимодействат с културния паметник и по този начин подчертават значимостта му още повече.

Fendi показват реалността като модерна интерпретация на наследството и дизайна. А на една колекция, която подчертава майсторството, луксозните материали и богатата история, подобава да бъде разказана на място, което е символ на най-висшето изкуство.

Стъклената обувка и Jacquemus S/S 2020 “Le Coup de Soleil”

Симон Порт Жакмюс е един от най-влиятелните дизайнери на нашето време. Само на 19 години основава Jacquemus в памет на майка си: неговата най-голяма муза и движеща сила. Един от малкото творци, които отказват на големи инвеститори – именно за да запази пълна творческа свобода, която безупречно постига щрих след щрих.

Le Coup de Soleil се смята за едно от най-значимите модни събития през последните години и често се посочва като повратна точка за новаторство в съвременните дефилета. Ревюто му в Прованс, Франция, е на един 500-метров яркорозов подиум, заобиколен от лавандулови полета. Тук не става въпрос просто за избор на красиво място. Това е връщане към корените – Жакмюс е израснал в Южна Франция, а Прованс и лавандуловите полета са част от неговото детство и идентичност.

Този модерен спектакъл е пример как модата може да бъде в хармония с природата. Жакмюс е майстор на емоцията, визуалния разказ и съвременното изкуство в индустрията. Той вдига летвата за това как дизайнерите трябва да мислят, когато представят колекциите си. „Лавандуловото“ му шоу се превръща в едно от най-споделяните през 2019–2020 г. в социалните медии и установява едно неписано правило: поезията в модата е новият маркетинг. Розовата пътека на Жакмюс е катализатор за възраждането на модните дефилета като културни събития.

Дизайнерът умело стои встрани от снобизма в индустрията и показва, че иновацията не се крие само в развитието на технологиите, а в завръщането към човешката емоция. Успехът му се крие в корена, а той е с дъх на… лавандула.

Стъклената обувка и Balenciaga F/W 2022 “360 show”

Едно от най-коментираните събития в модата е модното шоу на Balenciaga, което носи в себе си дълбоко политическо и емоционално послание.

„За мен модата някак не е важна точно сега“ – казва Демна, креативен директор на Balenciaga по това време. Думите му са по повод войната в Украйна, която протича успоредно с модното му ревю в Париж. Грузинският дизайнер често говори за това дефиле като най-личното и сърцераздирателното в неговата кариера.

Модният спектакъл започва с цитат на стихотворение на украински. В момента, в който прожекторите светват, ставаме свидетели на снежна буря, която гостите наблюдават през стъклена стена. Защо сняг и защо Украйна?

Когато е едва на 10 години, Демна и семейството му бягат от родната Абхазия в Грузия. „Видях себе си да вървя по пътищата от преди 30 години, когато бях в скривалището като някои от днешните 10-годишни украински момчета и момичета с родителите си, без да знаят кога градът ще се срути върху тях (…) Аз съм го преживял и всъщност го бях блокирал за 30 години, докато не видях новините... Това върна цялата болка“, казва Демна пред Vogue.

Цялата атмосфера е един преразказ на онова, през което Демна преминава като дете. Огромните торби, палта и найлонови чанти са препратка към вземането на най-необходимото в ситуация на паника и страх. Тук наблюдаваме дискомфорт и борба пред лукса. Дизайнерът използва сцената като платформа за социално послание. Истинският смисъл на модата днес не е в красотата, а в посланието. Апокалиптичната картина на спектакъла е препратка към нестабилността на света – климат, политика и икономика.

Стъклената обувка и 2025-а

И така, легендата гласи, че след полунощ индустрията разбрала нещо много важно.

Моделите вече не били принцове и принцеси от далечно кралство. Небето се разтворило. Ангели от различни краища на света се събрали – едни били олимпийски гимнастици. Други бременни. Или с различни тела. Трети, носели с достолепие възрастта си. Но всички те вярвали, че всеки човек е готов за големия подиум. Every Body is Runway Ready – ни показа с дългоочаквания си годишен спектакъл и Victoria’s Secret през този октомври.

Стъклената обувка заявила, че вече пасва на всеки и че модата не е само индустрия, а дом за себеизразяване. И така тя вече не търсила своя собственик, ала и не искала. Да бъде намерена би било нейната голяма поанта.

00:01АМ