От незапомнени времена властта търси легитимация, а човекът преследва щастливия край. И когато интересите им се пресрещнат, светът върви напред. Посредници в тази чудесна сделка често са хора с особен статут и влияние, наричани с различни имена – патрони, благодетели, меценати, а по-късно филантропи. Те дават пари, защита, време и свобода, а в замяна получават престиж, безсмъртие, политическа тежест или правото да определят как ще изглежда бъдещето. Истински Happy end. Значението на щастливия край Дори ако се вгледаме в „Одисея“, чиято екранизация на Кристофър Нолан предизвика бурни дискусии това лято, историята на троянците също има своя „щастлив край“ – въпреки поголовната сеч и опожаряването на града. Истински happy end поне ако четем „Енеида“ на Вергилий. Когато Троя пада, Еней, син на Анхиз и самата Венера, повежда оцелелите към далечна Италия, където по-късно потомците на митичната линия Ромул и Рем ще основат Рим – новия център на цивилизацията. Вергилий, Хораций и Варий в Дома на Меценат. Илюстрация в Хътчинсъновата „История на народите“ Не зная дали някой е търсил сметка за „достоверността“ на древноримския поет, но пишейки „Енеида“, той създава крайъгълен камък в европе�...