Наградите „Оскар“ навършват 96 години и независимо какво казват хората за тях и до днес това са най-престижните комерсиални филмови награди, които светът познава. „Оскар“ е статуетка, символизираща успех в света на седмото изкуство, и е покрита с 24-каратово злато, разположен върху черен мрамор. Освен това е най-старото отличие за кино в Холивуд.

2024 г., подобно на тези преди нея, не е година, каквато нито обикновеният човек е очаквал, нито бизнесът… и най-вече кино бизнесът. Холивуд все така куца под натиска на отминалата пандемия и промените в света на най-комерсиалното визуално изкуство. Стрийминг платформите за сметка на това се наложиха като основен доставчик на кино съдържание и подобно на миналата година и тази сред номинираните виждаме много заглавия, които идват именно от там.

Но ако има едно правило, към което филмовият бизнес се придържа, то е, че шоуто трябва да продължи. Наградите „Оскар“ ще бъдат раздадени на 10 март вечерта и докато всички ги чакаме, сме ви приготвили няколко любопитни факта за това огромно бляскаво събитие и неговите основни претенденти.

Най-добрите тази година

Номинациите са факт, а шоуто чука на вратата, затова и ние като всички обръщаме поглед към кинонагради №1 в света и посочваме, при това изключително субективно, своите фаворити в най-популярните категории. Най-номинираният филм е „Опенхаймер“ с цели 13 евентуални статуетки, следван по петите от „Клети създания“ с 11 и „Убийците на цветната луна“ с 10.

През 2024 г., на 81-годишна възраст, режисьорът Мартин Скорсезе е абсолютен рекордьор. С десетата си номинация за „Убийците на цветната луна“ Скорсезе се превърна в най-номинирания жив режисьор в историята на Академията, като задминава приятеля си Стивън Спилбърг, а тази година е и най-възрастният номиниран. Филмът му адаптира базирания на действителни събития бестселър на Дейвид Гран „Убийците от Оклахома и раждането на ФБР“, преиздаден у нас отново с името „Убийците на цветната луна“, а действието се развива през 20-те години на ХХ век в Оклахома, период, станал известен като „Големият терор“. Сюжетът проследява историята на племето осейдж, на което петролът носи огромно богатство и за една нощ превръща хората му в едни от най-богатите в света. Освен в категория „Режисура“ „Убийците на цветната луна“ ще се бори също за „Най-добър филм“, „Най-добър адаптиран сценарий“, „Най-добра главна женска роля“ – номинация за Лили Гладстоун, „Най-добра поддържаща роля“ за Робърт де Ниро и още купчина награди (без обаче да видим носителя само на един-единствен „Оскар“ в кариерата си Леонардо ди Каприо сред претендентите за „Най-добра мъжка роля“).

От другата страна до Скорсезе застава британецът Кристофър Нолан. Известен с това, че не отстъпва пред студиата и стрийминг платформите, Нолан получава едва втората си номинация в категория режисура. Първата се появява чак през 2018 г. за работата му по „Дюнкерк“. Нолан може и да е учуден, защото до този момент не е правил филм толкова широко аплодиран от критици и публиката, но ние не сме. „Опенхаймер“ е адаптация на наградената с „Пулицър“ книга „Опенхаймер – Американският Прометей“ на Кай Бърд и Мартин Дж. Шеруин и разказва интригуващата история на Дж. Робърт Опенхаймер – енигматичния американския физик и директор на проекта „Манхатън“, в рамките на който е създадено първото в света ядрено оръжие – атомната бомба. Според много източници Килиън Мърфи, който играе главната роля, е най-вероятният носител на статуетката в категория „главна мъжка роля“, като това ще е първа награда „Оскар“ за него още с първата му номинация. Човекът, който може да саботира триумфа на Мърфи, съдейки по кампании и залози, е великолепният Пол Джамати за ексцентричната му роля в The Holdovers – разкошната драма на Александър Пейн. Това е втора номинация в кариерата на Джамати, като първата е за ролята му в „Късметлията“ от 2005-а на Рон Хауърд. Освен за Джамати The Holdovers може да се похвали и с номинации за „Най-добър филм“, „Най-добър оригинален сценарий“ и с първа номинация за актрисата Да’Вин Джой Рандолф.

Предчувствие за…„Оскар“

Но някак ни се струва, че 2024-та по-скоро ще е годината на Кристофър Нолан или пък на гръцкия ексцентрик Йоргос Лантимос. „Клети създания“ също е едно от най-аплодираните и обсъждани заглавия на годината. Комбиниращ похвати от сюрреализма в киното, добре разработени от Луис Бунюел, и магическия реализъм, филмът на Лантимос и сценариста Тони Макнамара е пиршество за сетивата с императивен наратив към своя финал, в чийто център блестят няколко перли. Най-големи заслуги обаче обира Лантимос, за когото това е втора номинация за „Оскар“ в категория „режисура“. Първата е през 2019 г. за филма „Фаворитката“, където отново работи с Макнамара, но тогава се размина с наградата, която отиде при Алфонсо Куарон за черно-бялата драма Roma. „Клети създания“ разполага и с две истински бижута в актьорския си състав – Марк Ръфало и Ема Стоун.

За Стоун това ще е втори „Оскар“, ако се вярва на прогнозите, и тя е най-очевидният победител в нейната категория, където дели място с Лили Гладстоун, Сандра Хюлер за „Анатомията на едно падане“, Анет Бенинг за Nyad и Кери Мълиган за Maestro. Стоун е като стихия в ролята на Бела Бакстър, разказвайки последователно и с наслагване историята, без да издава нищо, което може да изненада зрителя. До нея стои Марк Ръфало с четвърта номинация за наградата, който ще се бори за статуетката с четири силни мъжки поддържащи роли, една от които е на приятеля му от години Робърт Дауни Джуниър. Той пък е номиниран за трети път в кариерата си. Към тях двамата гордо застават Робърт де Ниро за „Убийците на цветната луна“, Стърлинг К. Браун за American Fiction и Райън Гослинг за „Барби“.

И като стана дума за „Барби“…

Много хора бяха буквално разгневени, че номинации за Грета Гъруик и Марго Роби не се появиха съответно в категориите „Най-добра режисура“ и „Най-добра женска роля“. Първото не е учудващо, но второто е може би донякъде озадачаващо, особено при наличието на номинация в категорията за „Поддържаща женска роля“ за Америка Ферера. Теорията на много анализатори гласи, че монологът, който Ферера изнася в средата на филма и който стана популярен в социалните мрежи, е спомогнал за тази номинация. Така или иначе, огромният касов успех на „Барби“ донесе много пари, но не и чак толкова номинации, на колкото се надяваше екипът му. Мнозина поставят Марго Роби до Леонардо ди Каприо в компанията на ощетените от заслужени номинации тази година. Но по различни причини, разбира се. Защото циркулира и твърдението, че наличието на каквито и да било номинации за „Барби“ – общо 8 на брой – се дължи именно на огромния финансов успех на филма, а не на неговите творчески качества. Грета Гъруик така и не попада в категорията за режисура, но получи номинация за адаптиран сценарий, която споделя със своя партньор – в живота и в работата – режисьора Ноа Баумбах. До този момент Гъруик е номинирана четири пъти за „Оскар“, включително и за режисура за филма си Lady Bird.

За сметка на това тази година достойно място сред режисьорите заема французойката Жюстин Трие с нейната криминално-семейна драма „Анатомията на едно падане“.

С размах Трие гради напрежението на една трагедия, която бавно и постепенно се превръща в студен и пълнокръвен облик на семейството с всичките му недостатъци и проблеми. С награда от фестивала в Кан и награда от Европейските филмови награди Трие е един от най-логичните избори за режисьорската категория. Тя достойно заема място до Мартин Скорсезе, Кристофър Нолан, Йоргос Лантимос и доста алтернативния Джонатан Глейзър, който тази година е дебютант на наградите „Оскар“ с две номинации – за режисурата и адаптирания сценарий на The Zone of Interest, където отново може да гледате (когато филмът се появи в HBO Max у нас) разкошната Сандра Хюлер. Филмът му пише история, защото подобно на корейската сатира „Паразит“ преди години е номиниран както за филм на годината, така и в категория за най-добър чуждестранен филм.

 Тази година Академията е строга, но много по-справедлива (с няколко изключения) от предишните си години. Десетте номинирани филма, както и тези с най-много номинации, са разнородни и жанрово разнообразни. Голяма част от тях са признати от публиката, а други от критици и фестивали. На някои места двете дори се припокриват. Към вече изброените „Опенхаймер“, „Убийците на цветната луна“, „Клети създания“ и „Барби“ добавяме и останалите шест заглавия от категорията „Най-добър филм“. „Анатомията на едно падане“ – големият победител в Кан тази година; American Fiction – социална драма за чернокож писател, който извършва измама, за да се озове в позиция да прави всички онези неща, които твърди, че презира. Филмът носи първа номинация за актьора Джефри Райт; The Holdovers – минималистична драма за трима души, които остават сами по коледните празници и са принудени да ги прекарат заедно; Maestro – музикалната биографична драма на Брадли Купър за Ленард Бърнстийн; Past Lives – корейско-американският филм на Селин Сон, който е великолепна история за детската любов и любовта по принцип. И разбира се, The Zone of Interest, който разказва за комендант на Аушвиц и неговата съпругата, които се стремят да изградят мечтания живот за семейството си в къща с градина, която се намира непосредствено до концлагера.

 Кой ще победи, ще разберем на 10 март. А кой ще остане в историята, само времето ще покаже. Независимо от резултата, нека не забравяме, че най-важното, независимо от наградите, драмите и аплодисментите, е самото кино.