„Да говориш за сънища е като да говориш за филми, тъй като киното използва езика на сънищата; години могат да минат за секунда и можеш да прескочиш от едно място на друго.“ Този цитат на Федерико Фелини може да се използва като ключ за разчитане на шифъра на съвременното европейско кино, което през последните години се люшка между различните творчески реалности, отразявайки проблемите на деня чрез класически похвати. То смесва комерсиалното с артхаус и ги адаптира към дигиталната ера. Европейското кино продължава да бъде огледало на заобикалящия го свят, като влиза в дълбочина на места, пренебрегвани или твърде неудобни за индустрията в други региони. Въпреки прекъсванията, причинени от пандемията, броят на филмовите продукции на континента нараства с 50% през последните десет години. Някои от новите заглавия успяват дори да запишат със златни букви имената си в историята, като мултинационалния епос „Емилия Перес“, съдебната драма „Анатомия на едно падане“ и екранизацията на вероятно най-известния роман на Ерих Мария Ремарк „На Западния фронт нищо ново“. Подобно на Япония, която продължава да експлоатира темата за ядрената катастрофа през десетилетията, Европа остава свър...