Светът на парите: Неизбежен ли е възходът на еврото?

В продължение на повече от десетилетие потокът от трансатлантически капитал се движеше в една посока – задвижвайки възхода на неудържимия долар и оставяйки еврото далеч назад. Сега най-големите инвеститори казват, че тенденцията може би се обръща.

Тъй като еврото чертае курс към най-добрата си година от две десетилетия, а мениджъри на активи като Amundi SA преминават от "мечи" към "бичи" тренд, може да се каже, че европейската валута претърпява възраждане, което рядко е наблюдавано от създаването ѝ през 1999 г. насам.

В резултат на това решимостта на Доналд Тръмп да реформира световната търговия даде шанс на европейските политици да получат това, което отдавна искат - валута, разглеждана като основа на стабилна икономическа сила, а не за разпокъсан и склонен към кризи континент, пише Блумбърг.

Дори когато несигурността относно търговската война на президента на САЩ продължава, инвеститори като Андреас Кьониг от Amundi казват, че силите, задействани през бурните седмици в началото на април, не могат лесно да бъдат заличени. Единната валута достигна равнище от 1,15 долара за 1 евро миналия месец – най-силното ниво от края на 2021 г.

„Това е структурна промяна и може да продължи много по-дълго и да стигне много по-далеч, отколкото си представяме в момента“, каза Кьониг.

Залогът е рискован, не на последно място, защото представлява рязък обрат спрямо съвсем скорошни тенденции – от януар. Европа все още има много проблеми и далеч не е ясно как ще изглеждат политиките на Тръмп през следващите месеци, докато САЩ договарят търговски сделки с редица страни, включително Обединеното кралство и Китай.

Въпреки това е трудно да се надцени размерът на потенциалния пул от инвестиции, които биха могли да започнат да се вливат в европейски активи. Дори частично обръщане на посоката на трилионите долари, които европейските инвеститори са вложили в САЩ през последните 15 години, за да си осигурят по-висока доходност и достъп до по-бърз растеж, би могло да окаже сериозно въздействие върху единната валута.

Междувременно политици като френския президент Еманюел Макрон търсят възможността да увеличат дела на еврото в резервите на централните банки и други институции. В момента еврото съставлява само 20% от общата сума, докато делът на долара е близо 60%, като доминация се е променила малко с течение на времето.

„Светът като цяло беше прекомерно фокусиран върху САЩ и сега това ще бъде намалено“, каза Елиът Хентов, ръководител на макрополитически изследвания в State Street Global Advisors. „Ще се възползва ли Европа от тази диверсификация? Със сигурност.“

Това е забележителен обрат за валута, която изглеждаше обречена на провал в разгара на кризата с държавния дълг през 2011 г. Но силният валутен курс може да бъде нож с две остриета, защото той повишава цената на стоките в чужбина, нанасяйки вреда на износителите. Олаф Шик, главният финансов директор на Continental AG, предупреди миналата седмица, че силното евро ще окаже натиск върху продажбите и печалбите на производителя на гуми.

„Тарифите вече повишиха цените на стоките в САЩ и по-силното евро би ги направило още по-скъпи“, каза Джейн Фоли, ръководител на отдела за валутна стратегия в Rabobank. „Още един внезапен скок в стойността на еврото вероятно би бил обезпокоителен.“

Два катализатора стоят зад новооткритата сила на еврото. Първо, решението на Тръмп през февруари да ограничи военната подкрепа за Европа накара Германия да се откаже от години на фискални икономии и да стартира план за разходи от 1 трилион евро, който се разглеждаше като повратна точка за дългосрочните перспективи за растеж на блока.След това администрацията на САЩ разгърна пакет от мита, предназначени да пренасочат световната търговия, повишавайки риска от рецесия и подкопавайки прекомерната привилегия, на която дълго време се радваха американските активи.

Еврото се покачи заедно с традиционните валути убежище, включително швейцарския франк и йената, докато доларът и щатските държавни облигации се разпродадоха – необичаен феномен, който предполага, че инвеститорите са спрели да третират долара като убежище.

Повечето от митата на САЩ сега са замразени до юли, за да се даде време на администрацията на Тръмп да сключи някои търговски сделки. Митата също така може да бъдат намалени, ако се стигне до споразумения. Ако това се случи, инвеститорите може да започнат да насочват вниманието си обратно към все още бавния растеж на Европа и факта, че лихвените проценти се понижават, ограничавайки потенциалната възвръщаемост от активите на континента.

Засега обаче мнозина са оптимистично настроени към еврото. Deutsche Bank, която до януари призоваваше еврото да падне под паритета с долара тази година, сега очаква то да се покачи до 1,20 долара до декември. До края на 2027 г. германската банка предвижда покачване до 1,30 долара за едно евро.

Джим Карон, главен инвестиционен директор в Morgan Stanley Investment Management, е друг портфолио мениджър, убеден, че „глобалното ребалансиране“ се случва. За него фискалният стимул на Германия е ключов двигател, привличащ капитал към пазар с атрактивни дългосрочни оценки и перспективи за по-висока доходност.

„Не вярваме, че завъртането към еврото е било преувеличено“, каза Карон. „Всъщност смятаме, че е подценено и има още много да се покачва стойността му.“