Икономическата политика се нуждае от нов фокус

България трябва да преосмисли икономическата си политика. За това призова Добри Митрев, председател на Българската стопанска камара, при откриването на форума „Икономическата политика под натиска на кризите – възможности и ограничения“ по повод 42-та годишнина от основаването на БСК. „Различни външни шокове се редуват и оказват влияние върху бизнес цикъла и темпа на икономически растеж. Предвид ефектите от глобализацията те скоро няма да спрат”, уточни лидерът на Камарата. Новата икономическа политика трябва да бъде съобразена с реалностите - нарушена верига за доставки, висока инфлация, диспропорции между финансовия и реалния сектор, високи бюджетни дефицити и бързо нарастващ публичен дълг, изтъкна Митрев.

 „Човешкият капитал и институциите са двата основни аспекта, върху които България трябва да работи, за да развие икономиката си“, изтъкна Даниел Лорер, министър на иновациите и растежа. България е допуснала сериозна деградация по отношение на човешкия капитал от 1989 г. Страната ни е изгубила много от традициите в образованието, както и много от добрите си преподаватели, твърди Лорер. Той допълни, че с подкрепата на ЕС през неговото ведомство в българската икономика ще бъдат инвестирани над 7 млрд. лева.

Войната в Украйна налага преформулиране на приоритетите за сигурността на енергийните доставки, посочи Ива Петрова, заместник-министър на енергетиката. Предизвикателствата са огромни предвид високите цени на електроенергията и волатилността на пазарите, смята тя. „Налага се нов поглед върху националните енергийни ресурси, в това число и въглищата“, изтъкна Петрова. По думите ѝ до 2038 г. въглищата няма да излязат от употреба. Фокусът ще бъде върху използването на потенциала на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и изграждането на 3,5 гигавата нови мощности от вятър и слънце до 2026 г.

Петролът, изчислен през покупателната сила на домакинствата, е вече по-евтин спрямо 1980-1981 г. Това заяви Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика. „С други думи енергията все още е малко по-евтина, отколкото е била преди 42 години", уточни икономистът. Според него, в историята е имало далеч по-тежки енергийни шокове, на които икономиката е устоявала, дори и след това е отбелязвала бърз технологичен и икономически растеж.

Влизането на България в еврозоната от 2024 г. е без проблем, според финансистите Любомир Дацов, Емил Хърсев и Кристофор Павлов. Инфлацията през последните две години се дължи на прекъснатите вериги за доставки, които оскъпяват суровините и горивата. Класическият подход за укротяване на галопиращите цени изисква увеличение на ОЛП, от една страна, а една такава мярка би ограничила фирменото кредитиране и инвестиционната активност на бизнеса – от друга. „Това поставя паричната политика пред сложен избор и различните държави взимат различни решения“, коментира финансистът Емил Хърсев. По негово мнение евентуалните пречки пред България за влизане в еврозоната сега са далеч по-малко предвид геополитическата ситуация.

Любомир Дацов, който е член на Фискалния съвет, смята, че войната в Украйна не е причина за високите цени. Според него е необходима промяна във фискалната политика и мерки за овладяване на фискалната експанзия. „Еднотипните мерки за овладяване на пандемията на правителствата в целия свят на базата на взети кредити за дарителство на населението, води до очакван отговор – увеличаване на цените при наличие на разбити вериги на доставки. Предвидимостта е ключова – големият проблем е не само на местно ниво, но и на европейско”, изтъкна той.