Икономист: Не трябва да се говори за мерки за спасяване и оцеляване, а за такива за растеж и възстановяване

Три са възможностите за пренасочване на пари и подпомагане на хората и бизнеса в страната. Това зяави Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ) пред БНТ.

„Едната е възможност е чрез т.нар буфери в бюджета по линия на публичните инвестиции. В последните няколко години проекти се бавят и когато октомври - ноември останат непохарчени пари, те много бързо се пренасочваха към проекти в по напреднала фаза. Това е единият вътрешен резерв, който съществува и тази година.“, коментира Богданов.

По думите му  данните за бюджета показват, че разходите не растат драматично, като даже в някои пера са свити

„Вторият ресурс са оперативните програми. Тази година беше взето общоевропейско решение, което позволи на всички страни да харчат от оперативните си програми за спешни текущи проекти. Тоест, отказваме се от определени схеми и мерки, които иначе биха отнели месеци и вероятно година за определени инвестиции и други разходи и ги пренасочваме за непосредствени харчове, свързани с кризата, включително социални и към бизнеса“, поясни той.

„Третият резерв, който всъщност още не е докоснат, това е увеличението на средствата за кохезионната политика, което бе постигнато. Това са около 650 млн. евро, които теоретично могат да бъдат харчени дори и до края на тази година. Аз се съмнявам, че ще има нови схеми, с които те да влязат в българската икономиката, но така или иначе това е ресурс. Ако има много бързо готови някакви идеи за харчене, включително във здравната сфера, това също ще може да бъде направено ноември-декември тази година.“, добави Богданов.

Той отбеляза, че отделно има и фискален резерв, който не е пипан.

„Отделно имаме и един фискален резерв, за който казваме „бели пари за черни дни“ – тоест, когато дойде криза може да се пипне там. Засега той стои непроменен в последните четири месеца. На практика не сме посегнали на натрупаното в предходните години и нямаме дефицит“, коментира Богаданов.

Според него на ниво текущо изпълнение за тази година има резерви, но въпроса е дали това може да бъде дългосрочна политика за следващите години.

„Фискалните данни, които сме видели досега, са малко измамни“, заяви пред БНТ Георги Вулджев от Експертен клуб за икономика и политика.

По думите му много от плащанията, особено по програмата 60/40, са тръгнали бавно. Той очаква през второто полугодие разходите да растат доста по-съществено, поради което не трябва да разчитаме много на фискалния излишък. Заради промените на ДДС, акцизи и други подобни разходите ще продължават да растат нагоре, а приходите в хазната ще продължат да се свиват.

„Голямата глътка въздух за бизнеса и за домакинствата беше в банковата система. Мораториумът и възможността да се отложат падежи и плащания беше може би най-голямата, важната, всеобхватната мярка за българската икономика", коментира Лъчезар Богданов. Според него трябва да се спре дебатът за мерки за спасяване и оцеляване.

Двамата икономисти са единодушни, че оттук насетне трябва да има мерки за растеж и възстановяване