Карел Крал: Бъдещето е на пълната електрификация на всички сектори

Българският публичен холдинг „Еврохолд България“ успя да осигури финансиране и да завърши с покупката на българския бизнес на CEZ за 335 млн. евро, като се вмести в договорения срок до края на юли 2021 г. Финализирането на сделката е добър повод да разговаряме с главния изпълнителен директор на „ЧЕЗ България“

- В тези нови условия промени ли се стратегията на дружеството и какви са приоритетите на ЧЕЗ?

- Стратегията на дружеството не се променя във връзка със сделката. Ние продължаваме да работим, както преди, да изпълняваме проектите, които сме започнали. Стратегията ни беше представена на купувача и на финансиращите банки и те бяха удовлетворени от нашите планове. Приоритетите ни остават каквито бяха до момента – повишаване на качеството на доставката и услугите за клиентите и дигитализация на мрежата. Това означава въвеждане на нови технологии в поддръжката и развитието на мрежата, на електронни услуги и, разбира се, там, където ще бъде полезно за клиентите – нови услуги, с цел постигане на синергия с услугите и продуктите, предлагани от новия собственик.

- Как новите технологии ще се отразят на качеството на доставяната електроенергия?

- Всяко едно разпределително дружество трябва да инвестира в нови технологии и да дигитализира мрежата си, за да е подготвена тя за развитието на ВЕИ и за електрификацията във връзка със Зелената сделка и новите цели, които са поставени от ЕС. Проучвания показват, че 70% от новите ВЕИ ще бъдат от т.нар. distributed generation (дистрибутирано производство). Няма да има големи централи, а ще има множество малки и те ще бъдат разпръснати и присъединени към разпределителната мрежа, а не към преносната. Затова тя трябва да се укрепи и да се дигитализира, за да знаем къде, кой, колко произвежда и да можем да управляваме мрежата на ниво средно и ниско напрежение, а не както е в момента, когато токът тече от голямата централа към крайния клиент.

- Как това ще се отрази на цената?

- Говорим за големи инвестиции, които би трябвало да имат ефект върху цената. Разделям въпроса на две части – първата е цената на самата борсова стока, а втората е цената на мрежовите услуги. Какво ще стане с цената на тока на борсата, никой не може да прогнозира и да гарантира ценовите нива в бъдеще, това е пазар, цената е функция на търсене и предлагане.

По отношение на мрежовите услуги България има една от най-ниските цени в ЕС. А състоянието на мрежата е отражение на цените и инвестициите в нея. Новите технологии ще рефлектират върху цената на мрежовите услуги и България трябва да е подготвена за плавно увеличение.

Новите технологии обаче не означават непременно скок на цената, защото те допринасят и за по-висока ефективност. Това, което в момента се прави ръчно, ще се прави с автоматизирани приложения и ще пести време и ресурс.

Трябва да има плавно повишение на цените на мрежовите услуги в България, но не поради въвеждането на нови технологии, защото те би трябвало да са почти неутрални по отношение на цената заради ефективността им. Факторът, който ще влияе върху цената, е нуждата от по-големи инвестиции в обновяването на мрежата в сравнение с миналото.

- Да се върнем пак към сделката. Настъпиха ли промени в мениджмънта на „ЧЕЗ България“ след придобиването на компанията от „Еврохолд“? Кое е първото решение на новия собственик, което касае лидерския ви екип?

Почти целият мениджърски екип на дружествата, които бяха придобити от новия собственик, е същият с една-единствена промяна. Назначен е нов главен финансов директор по искане на новия собственик, което според мен е абсолютно разбираемо. Всеки нов собственик би направил същото.

- Ще се наложи ли ребрандиране на компанията след промяната на собствеността?

- Да, разбира се, ще се наложи ребрандиране. Според договора за покупко-продажба имаме девет месеца, през които можем да ползваме настоящото лого и името ЧЕЗ. Вече започнахме да работим в посока ребрандиране и имаме някои идеи, но все още е рано да ги споделяме.

- Ще има ли преструктуриране в компанията и кога ще започне?

- Както вече споменах, от гледна точка на нови проекти и нови технологии разпределителните дружества трябва да се преструктурират, но това няма никаква връзка със сделката. Този процес е неизбежен независимо дали сме собственост на ЧЕЗ, или имаме нов собственик. Разпределителните дружества трябва да реагират на развитието в сектора. И оттам ще се наложат промени в резултат на новите технологии и дигитализацията. Ще имаме онлайн управление на персонала и мрежата, ще имаме умни електромери, което, разбира се, ще се отрази върху организацията. Но промените ще са породени от стремежа ни да сме максимално ефективни, от синергията с възможностите, които новият собственик предлага, ще бъдат в резултат на развитието в сектора и навлизането на технологиите, а не на самата сделка.

- За вас коя е високоефективната организационна структура на модерното енергийно дружество? За какъв стил на управление говорим?

- Следим тенденциите и вземаме пример от най-добрите практики в Европа, но винаги ги адаптираме към българската среда, към особеностите на нашето дружество. Убеден съм, че високоефективна организационна структура или стил на управление означава такова управление, при което хората на всички мениджърски нива имат достатъчно правомощия, но и носят съответната отговорност. Ние имаме отличен мениджърски екип, разпределяме задачите по компетентност и следим за тяхното изпълнение. Даваме възможност за гъвкавост при вземане на решения и управление на времето, създаваме условия за развитие на нашите служители. Разбира се, взаимното доверие е в основата на този подход.

- Как ще се променя енергетиката у нас и в Европа през следващите 3 до 5 години и през това време как дружеството ще отговори на тази трансформация?

- Зелената сделка и новите технологии, които ще трансформират сектора. Наскоро бе приет и пакетът от мерки Fit for 55. Ясна е посоката, в която Европа ще върви през следващите години. Ние няма как да я избегнем. Убеден съм, че това е правилната посока и тя не трябва да се приема като риск, а като възможност. Целта е да намалим вредните емисии и трябва да вземем съответните мерки. Не се притеснявам за планетата, тя ще се справи с нас или без нас, въпросът е в каква среда ще живеят нашите наследници. Комплексно трябва да се мисли за електрификация на транспорта, за по-ефективни сгради, за решения за топлофикациите, които също трябва да изключат въглищните горива. Предстои също развитие на технологии за съхраняване на енергията като цяло, а не само чрез батерии. В момента е в ход разработката на много иновации. И един от въпросите, които възникват, е коя технология ще спечели – по-ефективните батерии или водородът? Аз лично смятам, че те ще съществуват съвместно. Това означава, че енергията все по-малко ще се генерира в големи централи, а това от своя страна означава повече соларни панели по покривите, малки соларни паркове между 5–10 мегавата, вятърни централи и т.н.

-  Коя ще е технологията мост към бъдещето?

- Никой все още не може да каже това. Според мен бъдещето ще е пълна електрификация на всички сектори, като електроенергията ще се осигурява от комбинация между ВЕИ и малките модулни реактори (small modular reactors). Бързо ще се развиват и технологиите за съхраняване на електрическа енергия. За момента няма лицензирани малки атомни модулни реактори. Но доколкото знам, канадците започнаха процес за лицензиране на такъв реактор. Със сигурност ще последват и други, но това ще отнеме известно време. А мостът между тях най-вероятно може да бъде единствено природният газ. В обобщение – пред нас са няколко години комбинация на ВЕИ и газ, а крайната цел е ВЕИ и ядрена енергия.

- Как оценявате бизнес средата в България?

- За никого не е тайна, че в нашия сектор преди години имаше проблеми с регулаторната среда и най-вече с политическата намеса в него. Ролята на политиците трябва да бъде да създават ефективна рамка, даваща възможност за трансформация на сектора, намесата в отделни казуси е нередна и създава хаос и несигурност.

Но трябва да бъдем обективни – регулаторната среда се подобрява. Има още доста неща, които трябва да се променят. Очакваме пълна либерализация на пазара на електроенергия, обещана още през 2007 г., както и регионалното разширяване на общия енергиен пазар (coupling), което има пряко отражение върху цената. Има какво да се желае и по отношение на правосъдната система. Вярвам, че нещата вървят в правилната посока, затова и останах тук.

***

„Еврохолд“ придоби 7 дружества от групата ЧЕЗ в България за 335 млн. евро през юли 2021 г. ЧЕЗ присъства на българския пазар от края на 2004 г. Компанията е един от най-големите инвеститори и работодатели в България. Бизнесът ѝ включва разпределение, снабдяване и търговия с енергия. Дъщерните дружества на компанията имат над 3 хил. служители и обслужват близо 3 млн. потребители в Западна България включително и столицата София. С придобиването и интегрирането на активите на „ЧЕЗ Груп“ „Еврохолд“ ще доставя услуги на повече от 7 млн. потребители и ще има над 6 хил. служители в 11 държави в Централна, Източна и Югоизточна Европа. С консолидацията на резултатите на подразделенията на „ЧЕЗ Груп“ в България общите активи и годишни приходи на застрахователно-енергийния холдинг се очаква да нахвърлят 3 млрд. лв. към края на 2021 г.

Венцислав Савов. Интервюто е публикувано в бр. 8/2021 на сп. "Мениджър"