Китайската народна банка подготвя „зелена“ финансова система

„Китайската икономика става все по-ориентирана към потреблението, което е здравословна структурна промяна, както и устойчива тенденция, която ще продължи. Този януари, подобно на същия месец миналата година, пандемията от COVID-19 се влоши заради студеното време. Несигурността около пандемията нараства. До момента в Китай управляваме пандемията доста добре благодарение на стриктните мерки, включително носенето на маски, миенето на ръце, тестването, проследяването на заразените и социалното дистанциране. От март насам до голяма степен сме поставили вируса вируса. Мерките ще бъдат запазени, като ние също така започнахме и ваксинационната програма с имунизирането на здравни работници и уязвими групи. Китай ще работи за по-голямата достъпност до ваксините в развиващите се страни“, заяви управителят на Китайската народна банка Ий Ганг по време на панела „Заздравяване на финансовата и паричната система“, в рамките на провеждащия се онлайн Световен икономически форум.

По отношение на икономическото развитие на Китай в условията на пандемия Ий отбеляза, че брутният вътрешен продукт на страната е нараснал с около 6,5% през последното тримесечие на миналата година и с 2,3% за цялата 2020 г.  Той подчерта, че нивото на безработица е достигнало само 5,6% през 2020 г.

По думите му Китайската народна банка е инжектирала над 9 трлн. юана (около 1,5 трлн. долара) ликвидност в пазара през миналата година.

„Паричната политика ще продължи да подкрепя икономиката, но ние ще следим и рисковете, сред които растежът на необслужвани кредити. Ще гарантираме, че политиката е последователна и стабилна и няма да прекъснем мерките за подкрепа по-рано от необходимото. Що се отнася до прогнозите за тази година, те зависят от развитието на пандемията. Прогнозата, която считаме за най-вероятна, е че тази година китайският брутен вътрешен продукт ще отчете растеж, подобен на този от последните няколко години.“, заяви Ий.

Той обърна внимание и на зелените инвестиции, като повтори думите на президента Си Дзинпин, който обеща Китай да достигне пик на въглеродните емисии до 2030 г. и въглеродна неутралност до 2060 г.

„Китайската народна банка е готова да подкрепи този ангажимент по отношение на климата чрез по-добра релокация на ресурси и управление на рисковете.  Ще въведем зелена финансова система с 5 стълба – система на зелен финансов стандарт; мониторинг на зелените финансови институции; насърчаване и кредитна подкрепа за намаляване на емисиите; пазар за зелени финансови продукти -  зелени заеми, зелени облигации и въглеродни фючръси; международна система за зелено финансиране.“, уточни Ий.

По думите му влиянието на пандемията е усетено най-силно в потреблението в сектора на услугите – ресторантите, авиопревозвачите, кината и тн.

„Вътрешното потребление отговаря за около 60% от растежа на китайската икономика, но по време на пандемията този процент падна. То ще се възстанови до нормалните си нива, докато пандемията е под контрол. Друг фактор, който наблюдаваме, е спад на спестяванията, което е индикатор, че все по-голям процент от растежа се дължи на потреблението. Нашият износ тази година ще продължи да бъде на добри нива, но паричната, икономическата и фискалната политика ще бъда фокусирани върху максимизирането на заетостта и съответно потреблението, което да помогне за трансформацията на Китай към икономика, базирана на вътрешното търсене.“, добави Ий.

Изпълнителният председател на испанската банкова група Santander Ана Ботин заяви, че икономиката на Европейският съюз пострада сериозно през 2020 г., като очакванията са за спад на БВП от около 5% , като най-засегнати ще бъдат южните страни като Испания и Италия.

„По мое мнение ваксинацията е най-ефективната икономическа политика за 2021 г. Това разбира се означава, че несигурността ще е голяма. Важно е обаче да се отбележи, че когато има криза Европа постига напредък. Това е много важно в средносрочен план. Пример за това е историческият спасителен пакет от 750 млрд. евро. Освен това ЕЦБ предприе бързи и решителни мерки. За първи път ЕС емитира общ дълг. Това са критични стъпки към федерализация“, коментира Ботин.

По нейните думи предизвикателството пред Европа сега е как тези средства да бъдат използвани най-ефективно.

Тя отбеляза, че в момента банковият сектор е ликвиден, добре капитализиран и силно контролиран в следствие на кризата от 2008 г., като днес той не е част от проблема, а от решението на кризата .

Изпълнителният директор на Axa Томас Буберл заяви, че ниските лихвени проценти продължават да са причина за притеснения, като основният въпрос е колко дълго ще останат те на тези нива.

„Аз лично смятам, че в момента ниските лихви са нужни, за да се гарантира, че финансовите пазари ще продължат да работят. Ако погледнем към бъдещето обаче виждаме облаци на хоризонта. Според мен един от основните въпроси е как да се гарантира, че ще излезем от този период на ниски лихви по начин, по който ще се запази стабилността. Друг въпрос е каква ще бъде реакцията на пазарите. Видимо е, че някои пазари днес имат много високи оценки, особено фондовите борси. Какво ще се случи с тях, когато лихвите се върнат към нормалното?“, коментира Буберл.

Той отбеляза, че финансовите пазари са стабилни и че централните банки са се справили с първата фаза от кризата изключително добре.

„В бъдеще обаче съществува риск, ако пандемията продължи по-дълго от очакваното. Ако погледнете сценарият, на който разчитат пазарите, ще видите, че той е базиран на силно възстановяване през втората половина на 2021 г. Ситуацията днес с нарастващият брой на заразените и сравнително бавната ваксинация обаче поставя под въпрос това възстановяване“, добави той.