С 1/3 са намалели заетите без трудов договор в ХОРЕКА сектора

С 1/3 са намалели работещите без трудов договор в секторите хотелиерство и ресторантьорство в резултат на предприетите от правителство мерки за подкрепа на бранша. Това показват резултатите от анализ на изпълнението на мярката 60/40. Анализът е разработен от експерти от МТСП, АЗ и НОИ по предложение на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Според проверка на Главната инспекция по труда в двата сектора делът на работещите без трудов договор е намалял от 0,6% през първите 9 месеца на 2019 г. на 0,4% за същия период през 2020 г. Това на практика доказва, че предприетите помощни мерки, освен че подпомагат бранша, съдействат и за изсветляване на „сивия“ сектор в него.

Както е известно, в подкрепа на собствениците на заведения ДДС беше намален от 20 на 9%, а в помощ на служителите е именно мярката 60/40, която за бранша е 80/20 и благодарение на нея хиляди запазиха работните си места.

Проверка на Българската асоциация на заведенията и Сдружение на заведенията в България показва, че намален данък добавена стойност за заведения е стандартна практика в голяма част от европейските държави. В Австрия ставката бе намалена от 10 на 5%. В Белгия – от 12 на 6%. В Кипър – от 9 на 5%. В Чехия - от 15 на 10%. В Германия данъкът бе намален на два пъти и в момента е 5%. В Гърция намалението е от 24 на 13%. В Литва – от 21 на 9%. В Англия – от 20 на 5%. В Турция пък е символичния 1%.

От данни се вижда, че повечето държави в ЕС предприемат действия по намаляване на ДДС-ставките си в сектор туризъм и в частност ресторантьорство, като намаленията се движат в диапазона между 50 и 70% в зависимост от първоначално заложените ставки в конкретните страни. От друга страна, държави извън ЕС предприемат много по-рязко намаление на ДДС с цел възстановяване на икономиката си, като тяхното намаление достига и до 90% от първоначално заложения данък. 

Основните сектори, в който се правят намаления на ДДС ставките от държавите членки на ЕС са хотелиерство, в частност ресторантьорство, транспорт, здравеопазване, печатни издания, културни събития и други сектори, свързани с туризма и развлеченията, които са били засегнати в по-голяма степен при прилагане на мерките за предотвратяване на разпространението на COVID-19. 

В момента България е една от най-либералните държави по отношение работата на заведенията, се казва в съобщението на Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България. У нас ресторантите отвориха летните си градини на 6 май, а на 1 юни отвориха изцяло. В средата на юни пък заработиха нощните клубове. Заведенията работят при строго спазване на противоепидемични мерки, които бяха наложени още при отварянето им - разполагането на масите на не по-малко от 1.5 метра една от друга. Не повече от четири лица на маса или по едно семейство. Обслужващият персонал е с поставена защитна маска или шлем. Почистват се и се дезинфекцират повърхностите на масите и столовете след всеки посетител. На видни места пък се поставят дезинфектанти за ползване от посетителите.

В Европа обаче се наблюдава масово затягане на мерките след втора вълна на Covid-19, каквато до момента у нас няма. 

На фона на рекорден брой новозаразени, Израел вече премина към национална карантина, при която бяха затворени училища, хотели, ресторанти и МОЛ-ове. 

Всички ресторанти и пъбове в Англия ще трябва да затварят най-късно в 22 часа. Клиентите се обслужват само на маса, а не правостоящи край бара, защото второто създавало условия за нарушаване на правилата за дистанция. Персоналът е длъжен винаги да носи маски. Англия въведе и глоба от до 10 000 паунда за заразените, които откажат да спазват самоизолация, наложена от властите. За контрол при изпълнението на по-строгите мерки британският премиер Борис Джонсън не изключва дори използване на армията. 

На прага на зимния сезон, три от 9-те провинции в Австрия - Тирол, Залцбург и Форарлберг ограничиха работното време на заведенията до 22:00 часа. В споменатите три провинции са най-популярните ски-дестинации в страната, където сезонът обикновено започва още през ноември. В заведенията в Австрия се допускат групи до десет души, които могат да седнат на една маса. Маските са задължителни до момента на сядане на масата. Празниците на обществени места са разрешени с максимум десет участници, като досега беше разрешено броят им да е до 50 души. 

В Прага и Копенхаген заведенията също ще затварят по-рано. 

Мерките се затягат и във Франция. Засега ограниченията се въвеждат локално, като страната е разделена на зони в зависимост от броя на заразените. Вторият най-голям град - Марсилия, е зона с най-висока опасност. Там ресторантите и баровете ще бъдат затворени. В 11 областни града, сред които и Париж, бяха забранени масови прояви с участието на над 1000 души. А ресторантите и баровете ще работят само до 22:00 часа. 

Гръцките власти също обмислят възстановяване на пълната карантина в страната, като периодът между 21 септември и 4 октомври ще бъде тест за жителите на Атина, където мерките вече са затегнати, като са спрени концертите на закрито и на открито. 

Дания вече намали допустимия брой участници в събирания от 100 на 50 души. Ирландия забрани посещенията в заведения на закрито в столицата Дъблин. В Германия пък бе отменен Октоберфест. От понеделник Испания забрани пътуванията на жителите на някои райони на Мадрид. 

Според статистиката блокирането на хотелиерството само в Обединеното кралство е струвало на икономиката на страната 30 милиарда британски лири, докато в Испания се очаква почти една трета от заведенията да бъдат закрити завинаги. 

От Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България призовават, каквито и решения да се вземат занапред, те да бъдат предварително съгласувани с бранша, за да има предвидимост и да се избегнат допълнителни загуби и напрежение в сектора.