Секторът като двигател за успеха на Зелената сделка

За да се развиват, България, Европа и светът зависят от ресурси и тук идва отговорната и модерна минна индустрия. Минералите и металите са в основата на решенията за въглеродна неутралност във всички икономически сектори. Минната индустрия е в началото на веригата на доставки и осигуряването на ресурси е стратегически въпрос, споделя инж. д-р Илия Гърков пред „Мениджър“

- Активно се говори за Зелената сделка и минната индустрия. Различните държави прилагат различни подходи за енергийна трансформация. В каква посока мислите вие?

- Действията в областта на климата са в центъра на т.нар. Европейски зелен пакт. Това е един амбициозен пакет от мерки, вариращи от значително намаляване на емисиите на парникови газове до инвестиции в авангардни изследвания и иновации с цел да се опази околната среда в Европа. За да преодолее предизвикателствата, свързани с изменението на климата, Европа се нуждае от нова стратегия, насочена към дейности, които да превърнат съюза в модерна, ефективно използваща ресурсите и конкурентоспособна икономика. Като първа стъпка към реализирането на този мащабен в областта на устойчивостта проект е необходимо да се преосмислят политиките за снабдяване с чиста енергия в сферите на икономиката, промишлеността, производството и потреблението, инфраструктурата, транспорта, храните и селското стопанство.

Ако ви направи впечатление, споменах ефективно използване на ресурсите и конкурентоспособност. За да се развиват, България, Европа и светът зависят от ресурси и тук идва отговорната и модерна минна индустрия. Минералите и металите са в основата на решенията за въглеродна неутралност във всички икономически сектори. Минната индустрия е в началото на веригата на доставки и осигуряването на ресурси е стратегически въпрос. Съвсем скорошен пример е Covid-19 кризата, която показа ясно, че Европа трябва да разчита на собствените си стратегически суровини. Ето защо осигуряването чрез диверсификация на доставки на устойчиви суровини, по-специално на такива от изключителна важност за чистите технологии, приложенията в областта на цифровите технологии, космическите изследвания и отбраната, е една от предпоставките за осъществяването на този преход. Трансформацията е бавен процес. За да успеем да постигнем съществена промяна, са необходими подготовка, адаптация на хората и бизнеса. Не трябва да забравяме, че всичко това има икономическа, финансова и социална цена.

- Как ще се развива българската минна промишленост в този контекст?

- Би ми се искало да отговоря, че е модерна, развива се и върви към бъдещето, но този отговор няма да е съвсем точен. Има няколко ключови области, които са много важни, за да може индустрията ни да заеме мястото, което заслужава в процеса на прехода ни към устойчивост – безопасност, образование, трансформация, отговорност към хората и околната среда, законосъобразност. За безопасността считам, че всеки ще се съгласи веднага – животът и здравето на всеки човек са най-висша ценност, която трябва да пазим. В крайна сметка грижата за климата е грижа за здравето и безопасността.

- Доскоро се смяташе, че за да си миньор, не ти трябва специално образование? Как решавате проблема с подготовката на кадрите?

- Голяма грешка, чиито размери днес разбираме по трудния начин. Ако искаме да се трансформираме с бързи темпове, необходими са ни много образовани и знаещи хора. Минното дело е наука, инженерна специалност, която работи с факти и данни.

Днес повече от всякога виждаме гигантската потребност от все по-съвършени технологии, сигурни, бързи и екологосъобразни решения, а в основата на това развитие стоят суровините, т.е. минната промишленост. Колкото повече технологии искаме, толкова повече трябва да инвестираме във високо образование, точни науки и условия за практика и научни изследвания. Техническите висши училища имат огромна роля за бъдещето и зеления преход. „Дънди Прешъс Металс“ в България си партнира както с Минно-геоложкия университет, така и с най-добрите технически университети в България и Европа. Това е и причина да сме сред най-модерните минни компании в света, защото инвестираме в знанията на хората си. Само за пример: „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД е първата минна фирма, която разработи и въведе надежден Wi-Fi на 600 м под земята и разполага с най-ново поколение самообучаващ се дрон.

В рудник „Челопеч“ имаме сериозен напредък в дигитализирането на процесите по добив и преработка, разработваме вълнуващи проекти. Това ни помага едновременно в три неща – по-висока производителност, по-добра безопасност, развитие на човешкия капитал. Тези елементи са основните, които трябва да продължим да трансформираме като бранш. Имаме изключително талантливи хора със знания и умения. Ако съумеем да използваме този потенциал, трансформирайки сферите, с които имаме допирни точки, чака ни голямо бъдеще.

- Какви конкретни стъпки предприемате за опазване на околната среда?

- Отговорността на бранша е новият световен акцент – грижата за околната среда, опазване и възстановяване на екосистемите и биологичното разнообразие, диалогът с общностите и управлението. В България вече има доста добри примери. Конкретно в „Дънди Прешъс Металс“ имаме значителен опит както с намаляването на потреблението на свежа вода и рециклирането и емисиите от парникови газове, така и в опазването на биоразнообразието. Страната ни се появи на световната карта като втората с най-малко парникови емисии при публичните златодобивни компании благодарение на „Дънди Прешъс Металс“. Инвеститори, клиенти, партньори, служители и обществото са основни фактори за развитието. За да са ангажирани, те трябва да видят своето място в организацията или ползите във взаимодействието си с нея. Колкото по-добър баланс постигаме, толкова сме по-отговорни.

Всичко гореизброено трябва да се случва в условията на спазването на законите и нормативната уредба. Това е решаващо за доверието между всички заинтересовани страни. Минният бизнес е силно регулиран. Освен многото разрешителни от стартирането на търсещи и проучвателни дейности до момента на добив компаниите трябва да се съобразяват с българските и международните норми за опазване на околната среда и социалния диалог.

България е страна с много дълга история в добива и преработката на полезни изкопаеми. Този опит трябва да продължава да се развива и усъвършенства. Благодарение на възможността да взаимодействаме със световни ноу-хау и технологии в добавка към адаптивността и изобретателността на българите имаме чудесна основа за осигуряване на важните за Зеления преход суровини и технологии.

[[{"fid":"379282","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":419,"width":801,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Поглед към рудник „Ада тепе“ и обогатителната фабрика. Снимка: Личен архив

Гергана Тодорова. Текст от бр. 08 на сп. Мениджър