Войната наложи нова парадигма в земеделската политика

Глобалните пазари не могат да пренебрегнат въздействието от загубата на селскостопански доставки от Украйна и Русия и европейските власти добре осъзнават това. Въпреки че е малко вероятно Германия да изпита недостиг на пшеница и други основни зърнени култури, нарастващите цени на основните храни ще ударят домакинствата – за това пише в статията си 4LIBERTY Максимилиан Райнхард , политически съветник по икономика и устойчивост Liberales Institut - мозъчният тръст на Фондация за свобода на Фридрих Науман.  

Двете воюващи страни са водещи износители на селскостопански продукти. Нахлуването на Русия в Украйна принуди глобалните потоци на хранителни продукти се адаптират към новата геополитическа обстановка. Доставките от Русия бяха преустановени, отчасти заради санкциите, отчасти защото страната наложи забрана за износ на зърно за световния пазар. Освен това западните санкции попречиха и износа на торове.

Инфраструктурата на Украйна е сериозно засегната от войната. Недостигът на семена, торове и гориво налага допълнителни ограничения върху производството. В резултат на това е малко вероятно страната да запази обичайния си износ.

В допълнение към това, нахлуването на Русия – в нарушение на международното право – създаде масово движение на бежанци, докато всички годни за военна служба украински мъже са мобилизирани да защитават страната си, което доведе до остър недостиг на земеделска работна ръка. Което означава, че зърнохранилищата няма да бъдат презаредени в края на лятото. Следователно кумулативно селскостопанският износ от двете воюващи страни вероятно ще бъде много по-нисък от обичайното, както тази, така и следващата година . Това ще намали предлагането на пшеница и ечемик на световните пазари.

Европейските животновъди разчитат на царевицата за храна за животни, която обикновено идва от Украйна – около 20%, и от Русия. Загубата на този внос доведе до пик на цените за всички времена на европейските борси в началото на инвазията. Увеличението на разходите за фураж ще доведе до повишаване на цените на животинските продукти. Потребителите вече започват да усещат натиска.

Има известна несигурност как ще се развиват търговските потоци между ЕС и Киев, включително на селскостопански продукти. Затова европейската селскостопанска политика ще трябва да отговори на новите предизвикателства в тази несигурна и бързо променяща се среда.

Някои политически отговори вече са на дневен ред. Например европейските власти за първи път обсъждат създаването на кризисен резерв. Това ще осигури на държавите-членки допълнителен бюджет от 472 млн. евро за подкрепа на фермерите по време на криза – суша или друга извънредна ситуация.

Фондът ще се захранва от резерви от земеделския бюджет за предходната година и следователно не създава допълнителна тежест. Предложението е с допълнителните средства да се намали неблагоприятния ефект от поскъпването на фуражите, торовете и горивата. Освен това ще бъде позволено на правителствата да предоставят форми на извънредна финансова подкрепа на своите фермери.

В същото време новата ситуация дава стимул за фундаментална модернизация на селскостопанския сектор. Технологии като базирано на дронове торене, модерни семена и автоматизирани машини биха направили по-ефективно европейското селско стопанство в бъдеще, предвид нарастващото население на света и като отговор на изменението на климата.

По този начин бъдещите реколти биха могли да бъдат по-големи и да помогнат за смекчаване на тесните места в доставките в други части на света . Остава да се надяваме, че допълнителните средства ще бъдат използвани – поне частично – за инвестиции в подобни технологии, ориентирани към бъдещето.

В същото време ЕК обмисля подкрепа за украинските фермери с дизелово гориво и семена за прибиране на оцелялата реколта. В страните-членки на ЕС е вероятно обработваемата земя, нарочно оставена под угар, да бъде освободена. Как точно ще стане това на този етап не е ясно, но е възможно тези площи – предназначени като екологична приоритетна земя – да се използват за отглеждане на фуражни и протеинови растения.  По същество връщането им в употреба ще удължи упадъка на биологичното разнообразие в Европа, но пък от друга страна е по-важно да се поддържа продоволствената сигурност на Европа.

Докато европейските пазари на храни са до голяма степен самодостатъчни и суверенни, същото не важи за много страни от глобалния юг. Някои северноафрикански и азиатски държави, исторически големи купувачи на украинска селскостопанска продукция, сега са изложени на риск от остър недостиг на храна. Народът на Украйна е изправен пред същия риск. Това означава, че глобалната солидарност е морален императив.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка