2020: Не се очакват тежки шокове за българската икономика

Българската икономика няма да бъде разтърсена от сериозни кризи през следващата година. Такава прогноза направиха участниците в годишния икономически форум „България и светът в развитие: Трансформация 2020“, организиран за осма поредна година от списание „Мениджър“. Вицепремиерът Томислав Дончев, Мениджър на годината 2019 Светла Несторова, икономистът проф. д-р Даниела Бобева и финансистът Владимир Каролев направиха обзор на отиващата си 2019 и споделиха мнения и прогнози за ролята на бизнеса, икономиката и държавата по три основни теми: трансформация, стабилност или несигурност и капитали.

Не се очаква голяма криза през 2020 г., нито пък ще е от типа на тази от 2008 г., прогнозира Владимир Каролев. Българската икономика е много по-адаптирана към световната икономика и в този смисъл, като цяло, бизнесите ще преминат през този период без сътресения. Единствената несигурност според него би могла да дойде от неизвестни към момента политически решения.

Абсолютен оптимист за икономическата 2020 е и Светла Несторова. Има една тенденция на нарастване на потреблението, която е положителна и ще се ускорява, задава се и бум при потребителското кредитиране, така че, очаква ни много добра година на обороти, нарастващо потребление и пр., обобщи Несторова. Дори и забавянето на европейската и световната икономика няма да се отрази на българската.  Колкото и да сме експортно ориентирани и силно свързани с германската икономика, ние сме твърде малки и по тази причина, няма да ни се отразят, смята още тя. По нейно мнение, единствените рискове, от които трябва да се притесняваме, са свързани главно с нарастващата глобална нестабилност.

По-консервативна в очакванията за следващата година е проф. д-р Даниела Бобева. „Не очаквам радикални позитивни промени за бизнеса, но ако влезем в чакалнята на валутния механизъм ще бъде повишен кредитния рейтинг на България, което ще е добрата новина за следващата година“, коментира тя. Бизнесът има все по-малко ресурс да инвестира, за сметка на растящите работни заплати от 2015 година насам, посочи Даниела Бобева. Това е фундаментален проблем, който е свързан и с финансовата ни система, допълни още проф. Бобева.[[{"fid":"345188","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":801,"width":1280,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

В България текат безспорни процеси на конвергенция, в същото време има ясна тенденция на нарастване на разходите на труд. Същественият въпрос в този момент е колко дълго би могла да издържи тази икономика при ниската цена на труда в България. С този въпрос вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев пък даде началото на същинския дебат в първия панел на форума.

Държавата има своята роля в решаването на този въпрос и трябва да се намеси, за да подпомогне добавената стойност в икономиката. Това не може да се случи през публични инвестиции в пазарни и конкурентни сектори, тъй като би потиснало естествените процеси на развитие и растеж, отбеляза Дончев. Според него, правилната намеса не е наливане на пари, а създаване и налагане на нови подходи, нови начини на планирането на политиките за развиване на динамичния сектор иновации. Предстои да бъде създадена именно такава структура на държавно ниво, допълни той.

Икономиката на България все още не се е преструктурирала цялостно, посочи от своя страна проф. д-р Даниела Бобева в анализа си за отминаващата 2019 година. Преструктруране има реално по малко, в малко сектори, допълни тя. Фундаменталната трансформация според нея трябва да започне да се случва в сектора на автомобилостроенето, който започна да се развива в последните години у нас.  Продължаваме да вярваме, че ролята на държавата е да създава БВП, а всъщност нейната роля е да създава условия за правене на бизнес и оттам и на БВП, коментира още проф. Бобева.

От 1999 г. въпреки всички правителства, България се развива доста добре и единственото, което държавата трябва да прави, а не го прави е да създава условия за бизнес, е мнението на финансиста Владимир Каролев. Той подкрепи тезата си с пример, че според последната класация „Дуинг бизнес“, показателите, в които сме били най-зле, сега са още по-лоши. Въпреки това, България става все по-добро място за инвестиции, подчерта той. Българският бизнес вече не се оплаква от корупция, а от свръхрегулация, добави друга гледна точка към мнението му и Светла Несторова.

Според нея трансформацията  - и на бизнесите, и на икономиката, наистина се случва, защото се задава от едно основно място и то е хората, убедена е тя. Хората променят мисленето си и начина си на живот и това е, което движи промяната във всяка една област. Потребителското преживяване вече се формира през глобалното информиране за най-добрите световни стандарти във всеки сектор, производства и услуги. Затова и фундаменталният ресурс, който може да ни осигури конкурентоспособна скорост за адекватна промяна е човешкият ресурс, отбеляза тя. А конкуренцията в бизнеса днес се случва именно на терена за човешки ресурс. Затова, единствената помощ, която бизнесът би могъл да иска от държавата като помощ е фокус, модерни политики и инвестиции в сериозна фундаментална образованост. Време е вече не бизнесът да влезе в училище, а училището да влезе в бизнеса. Образованието трябва да стане абсолютният приоритет във всяка една област, тъй като наистина нямаме никакво време, обобщи тя.