Алтернативният бюджет на ИПИ: Смели реформи, инвестиции и намаляване на осигурителната тежест

Само смели реформи, стимули за инвестиции и сериозно намаляване на осигурителната тежест ще повишат доходите и ще подобрят благосъстоянието на българите. Тази идея лансират макроикономисти от Института за пазарна икономика (ИПИ), които представиха днес вижданията си за държавния бюджет за тази година, известни още и като Алтернативният бюджет на ИПИ.

„Обикновено държавния бюджет се гласува от парламента през ноември. За пръв път в 19-годишната история на представяне на алтернативния бюджет стъпваме на чисто и огласяваме своите виждания без приет държавен бюджет, което ни позволява да бъдем по-смели с предложенията си”, откри дискусията Петър Ганев, старши икономист в ИПИ. Той и колегите му Лъчезар Богдано от ИПИ и Георги Ангелов от Институт „Отворено общество” са убедени, че траекторията на българската икономика може да бъде променена с пакет от публични политики. Тримата вярват, че има алтернатива и друг начин на макроуправление и смятат, че с тяхното предложение е възможно да се постигне по-висок икономически растеж и просперитет за всички. 

Икономическите политики трябва да се завърнат към дългосрочните предизвикателства на растежа и развитието, оставяйки краткосрочните “корона” мерки, помощи и субсидии в миналото, смятат икономистите. На тази база стъпва и рамката на разработения от тях алтернативен бюджет, с балансирана план-сметка - приходи от 54,903 млрд. лева и разходи в размер 53,899 млрд. лева и заложени няколко основни идеи: намаление на данъчно-осигурителното бреме, което насърчава инвестициите и увеличаване на производителността и доходите в подкрепа на структурната трансформацията към по-високата добавена стойност и благосъстояние.

От ИПИ предлагат още да се въведе нулев данък на реинвестираната печалба на фирмите и спад с 12 процентни пункта на осигурителните вноски. Това ще доведе до облекчаване на разходите фирмите, увеличение на парите в хората с поне пет милиарда лева още тази година и изсветляване на икономиката, смятат експертите.

„„Основните послания към правителството са промени във фискалната политика, които да насърчат двигателите на икономическия растеж – човешкия капитал и инвестициите. Считаме, че данъчната политика трябва да стимулира факторите на икономическия растеж, като същевременно държавата харчи по-малко и по-ефективно. Страната ни ще има достъп до 48 млрд. лв. европейски средства и при една оптимална фискална политика, ще имаме възможност да обърнем тенденцията на бюджетните дефицити в края на всяка година и да вървим към бюджетна консолидация”, изтъкна Лъчезар Богданов, главен икономист на ИПИ. Според него мощен стимул за инвестиции и реинвестиции ще бъде ускорената амортизация и намаляването на облагаемата тежест. Това ще доведе до вложения в технологии и модерно оборудване, което ще направи индустрията далеч по-конкурентна, с продукция с висока добавена стойност. Нетните доходи ще нараснат с до 25%, ще стимулират заетостта и ще изсветлят доходите. Това, според Георги Ангелов, старши икономист от Институт „Отворено общество”, ще има и антиинфлационен ефект и няма да се налагат стимули от бюджета.

Повишаването на доходите на работещите с 25 на сто ще позволи домакинствата да разполагат със значителна сума, което ще сложи край на изтичането на работна сила от страната. „Преброяването потвърди, че за 10 години работоспособното население се е свило с 900 000 души. При сегашната демографска картина дори и теоретично пенсиите не могат да бъдат покрити с осигуровки и се налага огромен трансфер от бюджета. Това може да бъде преодоляно единствено с един реформаторски бюджет, с политика на икономически растеж и добра събираемост на данъците. Насърчаването на изсветляване на доходите ще подобри не само пенсиите, но и останалите социални плащания, като болнични и детски надбавки”, обобщи Ангелов.

За пример той посочи балтийските страни, където инвестициите са една четвърт от БВП и които успяха да постигнат 80% от средните за ЕС доходи. Тримата макроикономисти обявиха, че с реформи можем да наваксаме пропуснатото и след 20 години да влезем в клуба на богатите европейци.