Алтернативният бюджет на ИПИ: Смели реформи, инвестиции и намаляване на осигурителната тежест

Общество

Само смели реформи, стимули за инвестиции и сериозно намаляване на осигурителната тежест ще повишат доходите и ще подобрят благосъстоянието на българите. Тази идея лансират макроикономисти от Института за пазарна икономика (ИПИ), които представиха днес вижданията си за държавния бюджет за тази година, известни още и като Алтернативният бюджет на ИПИ.

„Обикновено държавния бюджет се гласува от парламента през ноември. За пръв път в 19-годишната история на представяне на алтернативния бюджет стъпваме на чисто и огласяваме своите виждания без приет държавен бюджет, което ни позволява да бъдем по-смели с предложенията си”, откри дискусията Петър Ганев, старши икономист в ИПИ. Той и колегите му Лъчезар Богдано от ИПИ и Георги Ангелов от Институт „Отворено общество” са убедени, че траекторията на българската икономика може да бъде променена с пакет от публични политики. Тримата вярват, че има алтернатива и друг начин на макроуправление и смятат, че с тяхното предложение е възможно да се постигне по-висок икономически растеж и просперитет за всички. 

Икономическите политики трябва да се завърнат към дългосрочните предизвикателства на растежа и развитието, оставяйки краткосрочните “корона” мерки, помощи и субсидии в миналото, смятат икономистите. На тази база стъпва и рамката на разработения от тях алтернативен бюджет, с балансирана план-сметка - приходи от 54,903 млрд. лева и разходи в размер 53,899 млрд. лева и заложени няколко основни идеи: намаление на данъчно-осигурителното бреме, което насърчава инвестициите и увеличаване на производителността и доходите в подкрепа на структурната трансформацията към по-високата добавена стойност и благосъстояние.

От ИПИ предлагат още да се въведе нулев данък на реинвестираната печалба на фирмите и спад с 12 процентни пункта на осигурителните вноски. Това ще доведе до облекчаване на разходите фирмите, увеличение на парите в хората с поне пет милиарда лева още тази година и изсветляване на икономиката, смятат експертите.

„„Основните послания към правителството са промени във фискалната политика, които да насърчат двигателите на икономическия растеж – човешкия капитал и инвестициите. Считаме, че данъчната политика трябва да стимулира факторите на икономическия растеж, като същевременно държавата харчи по-малко и по-ефективно. Страната ни ще има достъп до 48 млрд. лв. европейски средства и при една оптимална фискална политика, ще имаме възможност да обърнем тенденцията на бюджетните дефицити в края на всяка година и да вървим към бюджетна консолидация”, изтъкна Лъчезар Богданов, главен икономист на ИПИ. Според него мощен стимул за инвестиции и реинвестиции ще бъде ускорената амортизация и намаляването на облагаемата тежест. Това ще доведе до вложения в технологии и модерно оборудване, което ще направи индустрията далеч по-конкурентна, с продукция с висока добавена стойност. Нетните доходи ще нараснат с до 25%, ще стимулират заетостта и ще изсветлят доходите. Това, според Георги Ангелов, старши икономист от Институт „Отворено общество”, ще има и антиинфлационен ефект и няма да се налагат стимули от бюджета.

Повишаването на доходите на работещите с 25 на сто ще позволи домакинствата да разполагат със значителна сума, което ще сложи край на изтичането на работна сила от страната. „Преброяването потвърди, че за 10 години работоспособното население се е свило с 900 000 души. При сегашната демографска картина дори и теоретично пенсиите не могат да бъдат покрити с осигуровки и се налага огромен трансфер от бюджета. Това може да бъде преодоляно единствено с един реформаторски бюджет, с политика на икономически растеж и добра събираемост на данъците. Насърчаването на изсветляване на доходите ще подобри не само пенсиите, но и останалите социални плащания, като болнични и детски надбавки”, обобщи Ангелов.

За пример той посочи балтийските страни, където инвестициите са една четвърт от БВП и които успяха да постигнат 80% от средните за ЕС доходи. Тримата макроикономисти обявиха, че с реформи можем да наваксаме пропуснатото и след 20 години да влезем в клуба на богатите европейци.

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

След 30 години експлоатация, много соларни панели работят на впечатляващите 80 процента от оригиналната си мощност
Олимпийската шампионка Си Айхуа дари златния си медал на Китайския музей на спорта
Звездите за бизнеса от 16 до 22 ноември: Баланс между амбицията и реалните възможности
Financial Times: Италия пречи на Германия да участва в съвместно разработване на изтребител
До 3 милиарда хуманоидни робота може да населяват света към 2060 г., ако започнат да се произвеждат сами
На днешната дата, 16 ноември. Имен ден празнува Матей
Хакери откраднаха близо 100 милиона евро от френска банка
SpaceX обяви евентуална покупка на земя близо до плаж и космодрум в Тексас
Терзиев подписа договор за 282 млн. евро еврофинансиране за модернизация на градския транспорт
LinkedIn и краят на илюзията за “професионална” социална мрежа
Започва строителството на третия лъч на метрото
Смяна в ръководството на Kaufland България: Петя Владимирова поема поста председател на Управителния съвет
tbi bank въвежда проверка на получателя за по-сигурни преводи
Интернет не е вашият банкомат. На Интернет вие сте му напълно безразлични
Fibank понижава лихвата по жилищен кредит „Право на избор“ до 2,15%
10 гатанки за деца, които затрудняват и възрастните
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
50 от най-полезните сайтове в интернет
22 цитата, които родителите ще оценят
Унгарските власти откриха близо 20 млн. долара в брой при разследване срещу бивш министър на Орбан
Тръгват големи съкращения в "Арсенал"
Когато фирмите изберат грешния AI агент – научено от опит
Бързи кредити от Ferratum без трудов договор
Тревожна нощ в Балтика: дрон прелетя над четири държави въпреки намесата на НАТО