Българите очакват 2020 година с умерено растящ оптимизъм

32% от българите очакват 2020 г. да е по-добра от 2019 г. 22 на сто смятат, че следващата година ще е по-лоша, а 34% са на мнение, че тя ще е същата. Така нетната стойност на оптимизма у нас (дялове на оптимисти минус дялове на песимисти) е 10%. През миналата година тази оценка беше отрицателна: -8. Преди две години беше 3. В края на 2016 г. пък беше -5, а в края на 2015 г. беше -1. Така очакванията сега се оказват най-оптимистичните на фона на последните няколко години.

На фона на света, България е близо до средните стойности на оптимизъм, но когато става дума за лично щастие, продължаваме да сме в долната част на класацията. Затова и сме по-големи оптимисти от средния гражданин на Европейския съюз, но сме много по-нещастни. Това сочат резултатите от анкетата „В края на годината“ на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, проведено в 46 страни по света, в което участваха 45676 души. Във всяка страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени: лице в лице, по телефон или онлайн.

[[{"fid":"345998","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":566,"width":559,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

България е близо до световната средна нетна стойност в индекса на надеждата от 13. На фона на страните от ЕС България стои по-оптимистично, но на фона на европейските страни извън ЕС – ние сме по-големи песимисти.

45% от българите декларират, че са щастливи или много щастливи, а 10% са нещастни или много нещастни. 40% са в „средата“ между щастие и нещастие, а останалите не могат да определят. В последните години може би усещането за лично щастие плавно укрепва, но остава далеч от световната средна нетна стойност в индекса на щастието – която сега е 48 и в последните години се колебае около тези нива. Българите са по-нещастни и от средния европеец, сочат данните от изследването.  

[[{"fid":"345999","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":526,"width":601,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Данните показват, че 37% от световното население очаква по-добра година, а един от всеки четирима е песимист. Хората, живеещи в Близкия изток, са преобладаващо песимистично настроени за идващата 2020 г. (52% от попитаните в този регион отговарят, че годината ще бъде по-лоша), докато тези, живеещи в Индия и Западна Азия, са преобладаващо оптимистично настроени.

Сред най-оптимистично настроените по отношение на новата година са гражданите на страни като Перу, Албания, Нигерия, Казахстан, Армения и т.н. Това са страни, където дяловете на отговарящите, че годината ще е по-добра превишават с над 50 и дори над 60 пункта дяловете на отговарящите, че 2020 г. ще е по-лоша. 

[[{"fid":"346000","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":307,"width":652,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

Класацията на песимистите пък се оглавява от Ливан, Хонконг, Йордания, Италия и т.н. В Ливан, например, делът на песимистично отговарящите е с 71 пункта по-висок от дела на оптимистично отговарящите.

Глобалният индекс на надеждата и отчаянието е силно повлиян от възрастта и нивото на завършено образование. По-младите хора (до 34-годишна възраст) и тези с по-високо образование са закономерно по-оптимистични. В това отношение религията изглежда не е решаващ фактор, с яркото изключение на хиндуистите, които са щастливи по природа естеството и на религиозната си философия.

[[{"fid":"346001","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":261,"width":654,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

След Близкия изток, най-песимистичният регион е Западна Европа (докато европейските страни извън ЕС са почти два пъти по-оптимистични от западноевропейците). Американците пък са значително по-уверени от руснаците в очакванията си за по-добра нова година.

От десетилетия световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ измерва възприятията и за лично щастие. През последните няколко години обикновено един на всеки двама жители на планетата твърди, че е много или в определена степен щастлив. Резултатите от тази година не са изключение.

[[{"fid":"346002","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"5":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":589,"width":654,"class":"media-element file-default","data-delta":"5"}}]]

Първите пет държави според глобалния индекс на щастието са Колумбия (нетна стойност 88 – дял на щастливи и много щастливи минус дял на нещастни и много нещастни), Индонезия (нетна стойност 86), Еквадор (нетна стойност 8) и Казахстан (нетна стойност 83), следвани от Нигерия и Филипините (нетна стойност 78 и за двете държави). Най-малко щастливите страни по света са Йордания (-38 нетна стойност), Ливан (-15 нетна стойност), Сирия (-7 нетна стойност), следвани от Хонконг и Ирак (-5 нетна стойност и за двете държави). Следва да се напомни, че много от тези държави преживяха и значителни протести в хода на 2019 г.

Сравнение с предишни години показва, че сега значително по-малко хора в Русия, Хонконг, Ливан и Мексико декларират щастие, докато определящите се като щастливи силно увеличават своите дялове, например силно в Азербайджан, Еквадор, Украйна и Румъния.

[[{"fid":"346003","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"6":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":569,"width":658,"class":"media-element file-default","data-delta":"6"}}]]

*Методология: Настоящото изследване е част от ежегодния изследователски проект на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, наречен „В края на годината“ – традиция, инициирана и проектирана под председателството на д-р Джордж Галъп през 1977 г. Тази година то бе проведено от световната асоциация “Галъп интернешънъл“ в сътрудничество с УИН в 46 страни по целия свят. Общо 45676 души бяха интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени: лице в лице, по телефон или онлайн. Теренната работа в различните страни е проведена в периода ноември-декември 2019 г. Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.