Българите са почти щастливи, стават все по-взискателни към качеството на живот, сочи първият Национален индекс на щастието, изготвен по поръчка на "Мениджър"

По един показател – социална подкрепа от най-близките – сме чувствително над средната стойност за света, показва първото за България представително изследване на личното и общностно щастие, проведено по инициатива на списание „Мениджър“

Най-голяма група от българите, 45 % се описват като почти щастливи, а 31 % като нещастни в първото за България представително изследване на личното и общностно щастие. То бе проведено в края на 2018 г. от „Джи Кънсалтинг“ по поръчка на списание „Мениджър“. Средният индекс на щастието за страната в края на 2018 г. е 56 точки, от 100 възможни. Средният глобален Индекс на щастието за 2018-та е 60.9 точки, според изследването на The Happiness Alliance. България е с почти 5 пункта под него.

С нарастване на възрастта, стойностите на Индекса на щастие се понижават, но с два сериозни срива: първи – след 30 г. възраст, и втори – след 70 години, показва българският Индекс на щастието. С повишаване на образователното равнище нараства и Индексът на щастието

Високите лични доходи, особено над 1500 лв., намаляват рязко относителния дял на нещастните, но не увеличават дела на щастливите

Най-щастливи у нас са хората в четиричленни домакинства (най-често семейства с две деца). Индексът на щастието пада при самотните, но и при многочленните домакинства от 5 и повече човека.

Представителите на малцинствата имат между 10 (българските турци) и 20 пункта (ромите) по-нисък Индекс на щастието от представителите на мнозинството

Средните стойности на Индекса на щастието не варират по факторите пол и големина на населеното място, но най-голям относителен дял нещастни се регистрира в малките градове.

Социалните групи и категории с най-висок дял „нещастни” са:

• Роми -  67% от всички представители на категорията
• Лица на възраст 70+ г. - 52%
• Лица с основно или по-ниско образование - 49%
• Живеещите в едночленни домакинства (самотни) - 47%
• Турци - 46%
• Безработни - 44%
• Пенсионери - 43%
• Лица с личен доход под 500 лв. - 43%.  

[[{"fid":"326196","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":872,"width":1032,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Измеренията, в които са регистрирани най-благоприятни за Индекса на щастието резултати са:

• Социална подкрепа от най-близките - 73.9 от 100 точки
• Психично здраве - 70.0 точки/ от 100 т.
• Физическо здраве - 65.6 точки/от 100 т.
•  Удовлетвореност от живота - 61.5 точки./ от 100 т.

Областите, които имат негативен ефект върху стойностите на индивидуалния и националния Индекс на щастието са:

• Качество на околната среда- 51.1 точки
• Баланс на времето - 49.3 точки
• Включеност в местната общност - 41.5 точки
• Управление - 38.1 точки.

По няколко измерения – психично здраве, физическо здраве, удовлетвореност от живота и баланс на времето, българските стойности са неразличими статистически от средните глобални.

По един показател – социална подкрепа от най-близките – сме чувствително над средната стойност за света.

По редица измерения обаче сме чувствително под средното глобално равнище. Дистанциите тук са в следните области:

• Удовлетвореност от работата -с 4.2 пункта под средното глобално
• Включеност в местната общност - с 9.1 пункта
• Субективно благосъстояние - с 9.4 пункта
• Управление - с 10.9 пункта
• Стандарт на живот - с 10.9 пункта
• Достъп до култура, изкуство, образование цял живот - с 11.6 пункта
• Качество на околната среда - с 14.7 пункта.

„Именно това са и областите, в които е най-висока потребността от алтернативи на настоящите политики на национално и местно равнище, а също така и от партньорство между публична власт, гражданско общество и бизнес“, коментира ръководителят на изследването, социологът Живко Георгиев.

С тази инициатива списание „Мениджър“  стимулира търсене на българското измерение на едно интелектуално движение, което от няколко десетилетия вдъхновява и увлича учени, граждански активисти, правителства, местни общности в търсене на алтернативи на обществено-икономическо развитие. То поставя във фокуса си човека, качеството на живота, благополучието и в крайна сметка неговото щастие като цел на общественото развитие и измерител на прогреса.

Идеята за измерване на брутното национално щастие се заражда в Кралство Бутан през 1972 г. и то става измерител на устойчивия прогрес на обществото в замяна на фетишизирания брутен вътрешен продукт (БВП).

Основните постулати на тази философия са:

- устойчиво развитие

- съхраняване на културните ценности и общностни идентичности

- опазване на околната среда

- установяване на ефективно управление.

Появата й е резултат от осъзнаване на факта, че акцентът само и единствено върху БВП не отчита скритата цена на определен тип икономическо развитие, каквито са ръстът на социалните неравенства, социалната несправедливост, ефектите върху психичното и физическото здраве, природния и социалния капитал.

За проучването

В национално представително изследване сред населението на възраст 18+ г. с извадка 1088 случая е използвана методологията на т.нар. Индекс на щастието/ Брутно национално щастие, разработена от The Happiness Alliance, която включва 50 показателя, групирани в 12 секции

-Субективно благосъстояние

- Удовлетвореност от живота

- Психично здраве

- Физическо здраве

- Баланс на времето

- Достъп до култура, изкуство, образование през целия живот

- Включеност в местната общност

- Социална подкрепа

- Качество на околната среда

- Управление

- Стандарт на живот

- Работа.

Интегралният индекс от резултати по тези измерения формира тъй наречения индивидуален и общностен Индекс на щастието със стойности, вариращи от 0 до 100, като 0 е полюсът на нещастието, а 100 – на пълното щастие.

Още факти от изследването в новия брой на списание „Мениджър“