Къде в Европа алкохолът е най-евтин?

Средно по €1.50 от всеки €100, които домакинствата в ЕС отделят за стоки и услуги, отиват за алкохолни напитки, показват данните на Евростат, цитирани от Euronews. В различните държави обаче делът на алкохола в разходите на домакинствата варира значително.

Индексът на ценовото равнище, който сравнява цената на една и съща кошница от алкохолни напитки в Европа, е сравнява разликите в цената на алкохола в отделните държави. Средната стойност за ЕС е 100, така че ако тази кошница струва €100 на ниво ЕС, индексът показва колко би струвала във всяка отделна държава.

Ценово равнище над 100 означава, че дадена страна е по-скъпа от средното за ЕС, а такава под 100 показва, че е по-евтина.

Най-скъп алкохол в Северните страни, Турция и Ирландия

Към 2024 г. най-скъпата страна за алкохол е Исландия, сравнена с 36 европейски държави (страните от ЕС, кандидатки те за членство и държавите от Европейската зона за свободна търговия EFTA). В Исландия хората плащат €285 за напитки, които струват средно €100 в ЕС. Това е 185% над средното ниво в Общността.

В класацията следват Норвегия (€226), Финландия (€210) и Турция (€203). Това означава, че алкохолните напитки там струват повече от два пъти над средното за ЕС. Ирландия, с €198, също е много близо до това ниво.

Трите най-скъпи страни за алкохол са в Северна Европа. Другите две северни държави също са над средното ниво в ЕС: Швеция (€146) и Дания (€125).

В България цената е малко над средното за ЕС - 107 евро.

Най-евтин алкохол в Италия, Германия и Австрия

Най-ниските цени на алкохола се отчитат в Италия, Германия и Австрия. Кошница алкохол, която струва €100 в ЕС, е едва €84 в Италия. Това означава, че цените на алкохола са с 16% под средното ниво.

Цените са на ниво от €87 в Германия и €90 в Австрия. В Испания хората плащат €91 за същата кошница напитки. Това означава, че алкохолът е по-евтин в големите четири икономики на ЕС, отколкото средно в блока. Единствено Франция е над средното — €102, но само с 2% по-високо.

Цени, доходи и данъци

Сравненията на цените обаче не отчитат разликите в доходите на домакинствата, нито пък спецификите на данъчното и акцизното облагане.

„Има важна разлика между цената на алкохола и неговата достъпност“, казва професор Колин Ангъс от Университета в Шефилд пред Euronews Business.

Страна с ниски цени на алкохола, но и с ниски разполагаеми доходи, може все пак да има ниска достъпност — обратното също е възможно.

„Данъците са ключов фактор за разликите в цените. По-високите акцизи върху алкохола са един от най-важните фактори за по-високите цени в някои европейски държави, най-вече в Северна Европа“, добавя Ангъс.

Той отбелязва, че в Северна Европа — например Скандинавия, Ирландия и Обединеното кралство — по-високите данъчни ставки са обикновено реакция на високото потребление на алкохол и свързаните с него вреди.

През 2020 г., последната година, в която Обединеното кралство е част от сравнението, неговият индекс е бил 139, при средно ниво 100 за ЕС.

„Повечето средиземноморски страни имат много по-ниски нива на консумация (и съответно вреда) от алкохола в наши дни и съответно по-малка нужда от по-високи данъчни ставки, за да възпират прекомерното пиене“, допълва той.

Д-р Якоб Мантей от Университета в Хамбург също подчертава, че по-високите акцизни ставки върху определени алкохолни напитки са ключов фактор за разликите в цените.

Например през 2020 г. петте държави в Европейския регион на СЗО с най-висок дял на данъците в крайната цена на бирата са били Финландия, Турция, Норвегия, Естония и Исландия. Делът на данъците там е между 28% и 39%, а при спиртните напитки е още по-висок (в някои страни и над 50%). В държавите с ниско данъчно облагане делът им е 10% или по-малко.

Увеличаването на данъците и акцизите върху алкохола води до намаляване на потреблението, но също така увеличава и бюджетните приходи, казват още експертите.

Колин Ангъс обяснява, че друг важен фактор при определянето на ставките на алкохолните акцизи е производството — и особено що се отнася до виното. В Европа страните, които произвеждат вино в значителни количества, почти винаги имат нулеви или много ниски акцизни ставки върху, докато държавите, които не произвеждат вино, обикновено го облагат с по-високи данъци.