Българите силно вярват в непреходността на своите умения. Много лошо!

Означава, че бизнесът има сериозен проблем с качествените кадри. Когато силно вярваме в непреходността на своите умения, няма как да искаме да се учим. В следващите години и през целия си живот, пише в темата на списание „Мениджър“ Явор Алексиев, старши икономист в ИПИ.

И цитира данни от Cedefop, единственото по рода си изследване на уменията на работещите европейци. Само 30% от българите считат, че е “много” или “умерено” вероятно уменията им да не отговарят на изискванията на трудовия пазар след 5 години. При средно ниво за ЕС от 47% и на фона на актуални теми в Европа за дигитализация на бизнеса и Индустрия 4.0, оптимизъм сред българските работещи за техните умения е доста обезпокоителен.

Тези данни обясняват и защо се провали с гръм и трясък стратегията за учене през целия живот от далечната вече 2008 г. Тя предвиждаше делът на включилите се да достигне 5% от 25-64 годишните още през 2013 г. Същата цел беше преместена за 2020 г. след като за пет години стигна до 2%. Последните данни от 2016 г. показват, че напредъкът не само е пренебрежим (до 2,2%), но и прогнозите за 2020 г. са за участие от 2,7%. Плашещото е, че дори целта от 5% да бъде изпълнена, делът на продължаващите да повишават или актуализират квалификацията си български работници пак ще е поне 2-2,5 пъти по-нисък от средния за ЕС.

Още много данни и тенденции в актуалния брой на списание „Мениджър“.