Д-р Красимира Чемишанска: Намираме се в нова ера в медицината

Вместо просто да се лекуват симптомите, напредъкът в клетъчната и молекулярната биология доведе до развитието на терапии, които да се използват за лечението на причинителя на дадено заболяване, споделя Д-р Красимира Чемишанска, бизнес лидер във фармацевтичната индустрия с повече от 20 години опит на българския пазар. От 1994 г. до 2009 г. тя заема различни мениджърски позиции в мултинационални иновативни фармацевтични компании, като е дългогодишен директор „Маркетинг“ и член на Борда на Директорите на AstraZeneca. През 2009 г. става изпълнителен директор на Aмджен България, откривайки филиал на една от най-големите биотехнологични компании в света в страната ни и реализирайки изграждането на организацията и развитието на бизнеса на местна почва и до днес. От 2011 г. е член на Борда на Директорите на AmCham, а през 2015 г. е избрана за Президент на Камарата – пост, който заема до началото на 2019 г. От 2013 г. д-р Чемишанска е член на борда на ARPharM, като към момента е начело на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България в качеството си на Председател на УС. Тя е също така дългогодишен член на BBLF и лектор в майсторските класове на Форума в областта на фармацевтичната индустрия. Д-р Чемишанска е още почетен член на Съвета на Европейската бизнес общност и носител на наградата „Златен печат за иновативен мениджмънт и социална отговорност“. През 2013 г. получава престижния „Certificate of Appreciation“ на Департамента по Търговия на САЩ за принос в развитието на двустранната търговия и инвестиции в здравеопазването между САЩ и България

Д-р Чемишанска ще бъде един от участниците във втори панел на Деветия Фарма форум на сп. „Мениджър“, който ще се проведе на 15 март в София Хотел Балкан

- Как стрес тестът на пандемията се отрази на научно-изследователските компании във фарма индустрията? Какви процеси на трансформация задвижи, на кои процеси попречи, какви нови възможности създаде?

- Пандемията от COVID-19 подчерта необходимостта от проява на регулаторна гъвкавост в сферата на иновациите и предоставянето на съвременно лечение за пациентите възможно най-бързо, без да се прави компромис с качеството и безопасността, разбира се. Позитивите за научно-изследователските компании във фарма индустрията се изразяват в това, че:

- Станахме по-гъвкави;

- Започнахме да мислим за нови подходи и решения в комуникацията си с клиенти и партньори;

- Ускорените процедури по изпитване и одобрение на ваксините ни дават надежда, че ще имаме възможност да въвеждаме по-бързо ключови терапии, които потенциално биха могли да спасят или подобрят хиляди човешки животи;

- Броят на клиничните изпитвания в световен мащаб продължава да нараства, като все по-голяма част от проучванията се радват на adaptive clinical trial design.

Негативите за научно-изследователските компании във фарма индустрията, които мога да обобщя са:

- Срещнахме проблеми с включването на пациенти в клиничните изпитвания поради страх и несигурност от тяхна страна;

- Срещнахме проблеми с редовната профилактика и придържането към лечение на пациентите;

- Част от компаниите в сектора имаха известни затруднения с навременните доставки и дистрибуция на лекарствата.

- Кои нови открития и решения имат потенциал да бъдат устойчивите двигатели на прогреса на медицината и здравеопазването в следващите години?

- Намираме се в нова ера в медицината - ерата на персонализираната медицина и свръхчувствителната неинвазивна диагностика. Вместо просто да се лекуват симптомите, напредъкът в клетъчната и молекулярната биология доведе до развитието на терапии, които да се използват за лечението на причинителя на дадено заболяване.

С над 7000 лекарствени терапии в процес на разработка, вълнуващата нова вълна от медицински иновации ще играе ключова роля в справянето с предизвикателствата, пред които са изправени пациентите и здравните системи.

Сред иновативните терапии със сериозен потенциал за влияние върху процедурите за лечение и здравната система са:

· Комбинирани терапии, които позволяват повишаване на преживяемостта и качеството на живот на пациента чрез комбиниране на таргетни терапии;

· Генни терапии и CAR-T (T-клетки, които са генетично модифицирани така, че да могат да разпознават и унищожават туморните клетки)

· Клетъчни терапии, които целят заместване или възстановяване на увредената тъкан с живи клетки с цел да се подобри функционалността на даден орган или тъкан;

· PPAR и FXR агонисти - намаляват натрупването на чернодробни мазнини, възпалението и фиброзата; Очаква се да намалят значително необходимостта от чернодробни трансплантации;

· Антиамилоидни терапии - те целят забавяне на появата и прогресирането на дегенеративни деменции;

· CGRP инхибитори, които работят за блокиране на ключов сигнален процес, свързан с мигрената с цел отслабване или предотвратяване на епизодична или хронична мигрена; Очаква се този тип лечение да повиши качеството на живот и продуктивността на пациентите;

· Микробиомна терапия. Тя пренасочва баланса на чревната микробиома с цел подобряване на регулирането на телесните системи или намаляване на риска от повторна поява на тежки чревни инфекции;

· Антибактериални моноклонални антитела, които целят да неутрализират високопатогенните бактериални повърхностни протеини или секретираните токсини и да активират имунната система.

В допълнение към обещанието за по-дълъг и качествен живот за пациентите голяма част от иновативните терапии реално могат да доведат до намаляване на разходите в други части на системите за здравеопазване и социални грижи, например чрез намаляване на нуждата от специализирана медицинска или хирургична помощ, спешни хоспитализации, палиативни грижи или дългосрочни сестрински грижи.

* Участниците във втори панел на предстоящия Девети фарма форум на списание „Мениджър“ ще проследят и разкрият тенденциите, които променят фарма индустрията, как науката става реалност и  какво предстои в областта на терапиите от ново поколение: персонализирана медицина, имунотерапия, биотехнологиите, клетъчна и генна терапия.

Бъдете част от събитието. Програма на форума и регистрационна форма търсете тук.

Девети национален фарма форум се осъществява с подкрепата на: AstraZeneca; MagnaPharm; Astellas; Novartis; Българска болнична асоциация; СЕНТИЛИОН; MED-EL

Медийни партньори на събитието са: bTV; dir.bg; puls.bg; REDmedia, portalnapacienta.bg