Девети национален фарма форум: В ход е следващата вълна иновации в медицината

Онкология, имунология, редки заболявания - това са доминиращите терапевтични области, в които фарма индустрията е насочила ресурси, собствени инвестиции и усилия за създаване на нови лечения. Това стана ясно по време на втория панел на провеждащия се днес в столичния "София Хотел Балкан" Девети национален фарма форум, организиран от списание “Мениджър”. Между 2017 и 2020 г. европейската медицинска агенция е разрешила около 160 нови терапии. В България обаче делът на финансиране на такива терапии е около 30% при средно 50% за Европа. Важно е да започнем да участваме по-активно в процесите на създаване на новите регулации за оценка на ефективността на новите терапии на ниво Европа. Трябват ни скринингови програми не само в областта на онкологията, с които не просто да хващаме навреме дадено социално-значимо заболяване, а и да го лекуваме по-добре, отчетоха участниците във втория панел под надслов "Науката става реалност". 

 В средносрочен план са идентифицирани 11 области на промени в европейското законодателство, които ще имат влияние и върху фарма индустрията в целия съюз, посочи проф. Илко Гетов, представител на България в Европейската агенция по лекарствата. Последните съществени промени в тази област са направени преди повече от 10 години. Европейската агенция по лекарствата е разрешила 88 нови лекарства, които показват накъде са насочени иновациите и усилията на индустрията. Те са главно в три области - биотехнологии, редки заболявания, генетични заболявания, поясни той. 

Персонализираната медицина вече не е новост, има терапии, които следват поне едно или две генетични изследвания, които помагат да се прецизира насочването на съответния ген, участващ в терапията, отбеляза д-р Красимира Чемишанска, председател на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични компании и изпълнителен директор на Амджен. Тя обясни, че основният тласък в развитието на биотехнологиите се дължи на дигитализацията, особено в областта на събирането и обработването на данни. Това значително е съкратило времето в първите две фази на създаването на нови продукти, които са и най-продължителни - при някои този период вече е съкратен наполовина, от четири на две години. Така от своя страна се редуцира и времето за въвеждането им в терапевтичната практика и за достъпа на пациенти до тях, посочи д-р Чемишанска. Тя също отчете, че основните насоки на търсене и създаване на нови терапевтични решения са в областите с тежки ефекти върху здравето на обществото. На първо място това са сърдечно-съдови, онкологични, метаболитни и неврологични заболявания, масовите заболявания, които са на челно място в класациите за смъртност, като около 40% от новите разработки са в областта на редките заболявания. Но сериозният проблем, който все повече излиза на преден план е кой и как ще финансира въвеждането и използването на тези терапии, обърна внимание тя. В същото време предстоят нови, още по-големи хоризонти пред иновативната медицина, тъй като все още има около 16 хиляди гена, чието разкодиране предстои. Това ще е следващата широко отворена врата за усъвършенстване на подходите в персонализираната и клетъчната терапия например, обобщи тя. 

Държавата трябва да подкрепи програма за разширяване на генетични скринингови изследвания във все повече области,  тъй като страната ни има вече възможностите да прави почти всичко в тази сфера, заяви професор Алексей Савов, началник на Националната генетична лаборатория. Вече имаме достатъчно лаборатории с капацитет за рутинна диагностика на генетични заболявания. В последните години дори е развита опцията у нас да се извършва предимплатационна диагностика при ин витро процедури за забременяване, така че ембрионите да се изследват за нелечими и фатални заболявания - нещо, което доскоро съществуваше само в най-развитите страни, сподели той. Всяко едно генетично заболяване би могло да се лекува много по-правилно и ефективно, ако са диагностицирани навреме генетичните дефекти, които са го причинили. Въпросът е до каква степен е осигурен достъпът до такива изследвания, подчерта той. “Иска ми се съществуващата сега червена линия  в това отношение да изчезне в следващите 12 месеца. “, сподели още проф. Савов. 

Европа и светът се намират в следващата вълна на медицински иновации, на дневен ред са т.нар. адванс терапии, заяви Татяна Станчева от IQVIA. Тя бе един от участниците в двата презентационни слота, които за пръв път тази година са добавени към формата на форума. Те са посветени на новите терапии и технологичните иновации в медицината. 

Има много сериозен фокус от индустрията и регулаторите към увеличаване на броя на възможностите за лечение при съвременните терапии. Източноевропейските държави обаче чакат два пъти по-дълго за навлизането на такива терапевтични решения в сравнение с останалите страни в ЕС, посочи Татяна Станчева. Поради високите цени и ограничената реимбурсация клетъчните и генните терапии например не са широко разпространени в Източна Европа, допълни тя. 

Пътят на пациента до модерни терапии все още е доста дълъг и мъчителен като минава през поне 6-7 специалиста и около 5 години за диагностициране. Съкращаването на този процес  трябва да е основен фокус в подобряването на качеството и достъпа до здравни грижи, каза в заключение Станчева. 

Всеки десети пациент е с хронично бъбречно заболяване в света, у нас - всеки 7-8 българин, като най-висока е честотата сред хората над 50 години, като водещи причини са главно високата честота на диабетна болест и на хора с хипертония. Три са възможните стратегии за овладяване на този относително висок процент пациенти с хронично бъбречно заболяване - увеличаване на броя на трансплантациите, разширяване на възможностите за прилагане на съвременна консервативна терапия, която не е скъпа и ще доведе до освобождаване на финансов ресурс, който пък ще даде възможност за подкрепа на третата важна стратегия - достатъчно средства за подкрепа на нови терапевтични решения за тази група пациенти.  

България е на едно от първите места в света по честота на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) – всеки 7-8-ми жител на страната е засегнат от него, като най-висока е честотата сред хората над 50 години, съобщи проф. Д-р Емил Паскалев,началник Клиника по нефрология, трансплантация и диализно лечение в Александровска болница. Водещи причини за тази статистика са високата честота на диабетната болест и на хората с високо кръвно - фактори, които са отключващи и за хронично бъбречно заболяване. Неоткрито и нелекувано навреме, то има прогресивно развитие и води до бъбречна недостатъчност, която се лекува с диализа или бъбречна трансплантация. Диализата обаче носи голяма финансова тежест на здравната система. Алтернатива са иновативните терапевтични решения, които могат да забавят прогресията на ХБЗ и отложат необходимостта от диализа или бъбречна трансплантация и да спестят огромен здравен ресурс, посочи проф. Паскалев. За въвеждането им обаче са нужни здравни политики, които да гарантират  ранна диагностика, навременен  достъп до специалист и  иновативни  здравни технологии. 

Една от групите, най-трудни за диагностициране, са диабетно болните, отбеляза и Георги Къдрев, главен изпълнителен директор на стартъпа за създаване на технологични иновации в здравната сфера Kelvin Health.  Той представи едно от най-новите изобретения на неговата компания - приложение, при което е достатъчно да се направи само снимка с мобилен телефон, на базата на която могат да се открият аномалии в периферната нервна система - често срещан симптом при диабетици. Дигиталните и технологични разработки в областта на медицината, особено на ниво скрининг и диагностика наистина се развиват много бурно в последните години, защото те са точно един от отговорите на нуждата от решения ориентирани към пациента, обясни той.

Една от областите, в които вече има достатъчно модерни технологични решения за подобряване на качеството на живот и пълноценно интегриране, въпреки трайно увреждане, представи инж. Тодор Абаджиев, главен експерт слухови импланти в Сентилион. Компанията е представител за България на МЕД-ЕЛ, водещ производител на кохлеарни импланти. Загубата на слуха в световен мащаб нараства и това е трайна тенденция, според последни проучвания, посочи той. До известна степен, принос за очаквания ръст на хора със загуба на слуха в различна степен  има и ковид, тъй като все повече стават случаите, при които това е едно от трайните последствия на прекаран коронавирус. В България липсва подробна и достоверна информация за броя на деца и възрастни, които имат нужда от специални грижи и технически решения за всякакъв вид загуба на слуха. За много от тях набавянето и поддържката на такива решение е финансово непосилна, а държавата не отделя достатъчно средства за поемане на разходите в това отношение, обърна внимание инж. Абаджиев. Той представи и някои от най-новите технически решения за възстановяване на слуха, които компанията предлага у нас. 

Девети национален фарма форум се осъществява с подкрепата на: AstraZeneca; MagnaPharm; Astellas; Novartis; Българска болнична асоциация; СЕНТИЛИОН; MED-EL

Медийни партньори на събитието са: bTV; dir.bg; puls.bg; REDmedia, portalnapacienta.bg