КНСБ във възторг от проектобюджета на кабинета. БСП извади алтернативен проект ( обзор)

Най-добрият досега в управлението на Борисов – така лидерът на КНСБ Пламен Димитров оцени проектобюджета за 2019 година. Разчетите бяха представени и коментирани днес на координационен съвет на синдиката с участието на финансовия министър Владислав Горанов.

В плана за следващата година виждаме близо 4,6 млрд. лева повече приходи, които ще събере бюджетът следващата година спрямо очакваното изпълнение, и това не може да не е добра новина, коментира Димитров. От тези 4,6 млрд. лева малко повече от половината са от данъци. Оценката на КНСБ винаги е била, че не се събират справедливо. За следващата година преките данъци в България ще нараснат с около половин милиард, като от тях, 60% ще плащаме ние, а 40% - бизнесът, отбеляза лидерът на КНСБ и подчерта, че „във всички държави на ЕС бизнесът плаща в пъти повече от данъците върху дохода.“  „Това, че ще платим близо 4 млрд. лева данъци за следващата година, а бизнесът 2,6 млрд. лева е въпрос, който трябва да стои на вниманието при данъчните политики.“, обърна внимание Димитров

Добра новина по проектобюджа за КНСБ е и ръстът на осигурителните вноски - близо 1 млрд. лева повече се очаква да бъдат събрани от НАП, като по този начин ще бъдат възможни политиките по разходната част.

Още през юни синдикатът поиска над милиард увеличение на разходите за заплати в бюджетните системи за 2019 година, припомни Пламен Димитров. Заложените за догодина средства са около 900 милиона лева повече средства за персонал, което синдитатът отчита като много близо до исканията си.

Остават обаче различията в данъчната политика - от КНСБ са против плоския данък и смятат, че той трябва да бъде усъвършенстван с въвеждането на необлагаем минимум. Димитров припомни и заложеното увеличение на максималния осигурителен доход на 3000 лева. „Това не е самоцелна стъпка, която цели да накаже младите IT специалисти, а обратно - на тези 135 хиляди души, които получават доход над 2600 лева, се дават възможности за повече права от цялата осигурителна система. Повдигането на тавана на максималния доход не само прави възможно нарастването на тавана на пенсиите на 1200 лева, но и генерира допълнителни права“, смята Димитров. Хората ще плащат с около 50 лева повече вноски, като една пета от тези 50 лева отиват при индивидуалната им пенсионна партида, поясни той и контрира изказване на вицепремиера Валери Симеонов по този повод, че данъците. Не, не се увеличават - увеличават се вноските и правата на хората, коментира Пламен Димитров.

В разходната част на бюджета, където са заложени повече 5,8 млрд. лева спрямо очакваното изпълнение за 2018 г., които ще бъдат направени за следващата година, освен заплатите, имаме с около1,2 млрд. лева повече разходи в социалното осигуряване, посочи още лидерът на КНСБв. „Това е половин милиард за пенсии, половин милиард за здраве и около двеста милиона за социални помощи и обезщетения. Това не може да не е добра новина, защото прави възможно нарастване на средната пенсия с 6,2 на сто за следващата година. 41 хиляди ще получат реалните си пенсии.“, даде още една добра оценка за бюджета Димитров.

Според него още по-позитивен е фактът, че се вижда стабилизиране на пенсионната система. „За първи път трансферът от републиканския бюджет към ДОО пада под 4 млрд. лева и това е около една трета от общите разходи за социално осигуряване“, каза Димитров.

Бюджетът залага прилично нарастване на доходите, но КНСБ ще продължи да настоява за по-високи увеличения 15-20 на сто в културата, в домовете, в някои части от здравеопазването, науката, сценичните изкуства и др, заяви той.

Заложеният за догодина дефицит е около 600 млн. лева, стана ясно още от разискванията по бюджета със синдикалистите днес. Нищо драматично няма, това е  своеобразен буфер за по-неблагоприятно развитие на икономиката от очакваното, обясни финансовият министър Владислав Горанов. Сред заплахите пред икономиката на страната през следващата година той изброи "нестандартната геополитическа ситуация" в контекста на набиращата сила търговската война между Европа, САЩ и Китай, заявката за денонсиране на ядреното споразумение между САЩ и Русия, девалвацията на турската лира, повишението на цените на енергоносителите, което създава инфлационен натиск в краткосрочен план.

Не всички виждат в розово

обаче разчетите за следващата година. Проектобюджетът на Министерството на финансите за 2019 г. е бюджет на наложеното статукво. В него няма поети рискове, няма планирани действия за намаляване на социалното неравенство, както и няма никакъв опит за решаване на икономическите проблеми на страната, коментира икономистът проф. Гарабед Минасян в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria. Заложените суми за увеличение в образователния сектор, здравеопазването, социалната сфера, както и тези за модернизацията на въоръжението са „впечатляващи“, призна той, но „все пак водещо според него остава сравнението ни с останалите страни членки на Европейския съюз (ЕС).“

„Има редица истини, които не се изказват и не се коментират в държавния бюджет – една от тях е дистанцията между нашата страна и останалите държави членки на ЕС. Тя се измерва с БВП, произведен на глава от населението. През 2017 г. у нас той е възлизал на 7 хил. евро на човек, а средно за европейското равнище е някъде около 30 хил. Според макроикономическата прогноза темпът на ръст на БВП в ЕС ще е около 2% годишно, а нашият – около 3,7%. Това ще рече, че България ще продължи да затъва в блатото на европейската бедност“, каза икономистът.

Лявата алтернатива

В деня на публичната премиера на правителствените проекторазчети за 2019, БСП контрира със своя алтернатива в данъчната политика. Проектът на Левицата има три опорни точки - прогресивно подоходно облагане, облекчения за работещи родители и диференцирана ставка за ДДС - 9 процента върху лекарствата и 5 процента за хляба. Така, според Корнелия Нинова, представила бюджетната алтернатива в парламента, ще се намалят неравенствата и ще се въведат мерки срещу сивата икономика и в подкрепа за младите семейства и децата.  
Левицата иска прогресивен данък върху доходите на физическите лица по скала, която предвижда доходите до 3900 лв. да се облагат с 10 процента, а данъкът за горницата да се увеличава с 2.5 процентни пункта на всеки 1300 лв. като достигне 25 процента за доходи над 10 400 лв. По думите на Нинова по този начин 2 240 286 работещи ще плащат данък както досега. Промяната ще е за 47 000 души, които ще плащат по-висок данък, заради по-високите си доходи.

БСП искат и въвеждане на данък капитал, т.е. данък върху дивидента, който отново ще е по прогресивна скала. Сигурно едрият бизнес ще се разсърди, а сигурно и колегите депутати ще се понацупят, защото и нашите доходи ще се облагат с по-висок данък, коментира Нинова. Но ние представляваме работещите хора и целта ни е да защитим тях, допълни тя. Според нея, ако се запази сегашния модел на данъчното законодателство, проблемът с неравенствата ще се задълбочава.  „Трябва да помогнем и на младите в демографската криза – БСП предлага работещите родители да плащат с 50 лв. месечно по-нисък данък върху заплатите си за всяко дете“, отбеляза Нинова. От Левицата предлагат и ограничаване на възможността правителството да разпределя бюджетния излишък. Партията внесла предложения за промени в Закона за публичните финанси, според които правителството да може да разпределя до 1 процент от излишъка с постановление на МС, а останалите средства да се разпределят от парламента чрез актуализация на бюджета.