Конституционният съд допусна иска на ГЕРБ срещу назначаването на Кирил Петков

Конституционният съд допусна за разглеждане внесеното по-рано днес искане от ПГ на ГЕРБ-СДС за обявяване на частична противоконституционност на служебния кабинет заради казуса с гражданството на служебния министър на икономиката Кирил Петков.

От КС съобщиха, че е образувано дело №18/2021 г. по искане на 55 народни представители е за установяване на противоконституционност на Указ № 129 на президента на Република България за назначаване на служебно правителство от 12 май 2021 г. в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков. Докладчик по делото е съдия Таня Райковска.

Мотивите на ГЕРБ-СДС за сезирането на КС са, че няма официален документ към момента на подписване на указа от президента Радев, че Петков се е отказал от канадското си гражданство. Въпреки това още миналия петък икономическият министър отрече това да е така. От партията настояват министъра незабавно да бъде отстранен от поста, тъй като законът забранява на министри и депутати да са граждани и на друга страна освен България.

"Ако е бил с двойно гражданство към момента на назначаване, това означава, че е нарушена конституцията. Тя ясно казва в чл. 110 във връзка с чл. 65, че хората назначавани за министри трябва да отговарят на условията за народни представители", разясни зам. председателят на ГЕРБ Даниел Митов след като заедно със съпартийци внесе иска в Конституционния съд.

Съмненията за назначаването на Петков в нарушение на основния закон на държавата бяха повдигнати всъщност от "Има такъв народ", които по време на парламентарния контрол в петък първи повдигнаха въпроса с двойното гражданство в специално питане към служебния министър на вътрешните работи Светлан Стоев. Служебният министър на икономиката заяви по-късно в предаването "Лице в Лице" по bTV, че е подал нужните документи за отказ от канадското гражданство, които са и нотариално заверени. Според юристи обаче, това е само началото на процедурата и тя е окончателно изпълнена, когато съответното лице разполага с официален документ от съответната държава за освобождаване от гражданство.  

"Знаем, че с една простичка молба не можеш да се откажеш от гражданство. Ако с молба, заверена пред нотариус може да се откажеш от гражданство, то реципрочно с подобна молба може да получиш гражданство", заяви днес Даниел Митов след внасянето на иска в КС и попита риторично: " "Ние между какво избираме между неговата наранена политична душевност или конституцията?". 

"Искаме незабавното отстраняване на министър Кирил Петков. Президентът Радев знаел ли е към момента на подписване на указа за назначаване, че той е имал двойно гражданство. Оказва се, че са готови да потъпчат конституцията. Става въпрос за спазване на законите и конституцията. Това, което искат всички", коментира още Митов.

"Когато искаш да посветиш усилията си на реформирането на една страна. Трябва да бъдеш обвързан само с тази страна. Трябва да бъдеш лоялен само към нея. Това е логиката на чл. 110 и чл.65 от конституцията. Има практика на КС по този въпрос. Имаме прецеденти за други политици в същата ситуция и които са отстъпвали постовете си именно поради тази причина", обясни депутатът от ГЕРБ-СДС и юрист Радомир Чолаков.

"Министър Петков следва да носи отговорност пред българските граждани и те да узнаят дали има правото да заема тази позиция и да носи тази отговорност", каза пък Анна Александрова от ГЕРБ.

"Като български гражданин съм направил всички възможни стъпки, за да се откажа от чуждото гражданство", заяви отново Кирил Петков в ранния следобед днес на влизане в президентството, където се провежда Консултативния съвет по национална сигурност. Той изрази недоумение от възможността административен акт на чужда държава да предопределя неговите права и цитира съдебно решение от 1995 г., според което български гражданин може да се откаже от чуждото си гражданство по негово желание.

"Това е конституционен въпрос, аз не съм специалист по това, но възможно ли е според вас един български гражданин да е направил всички възможни действия, но да се чака бележка или някакъв административен акт на чужда държава и това да предопределя неговите права и още повече възможността на българския народ да избира кой да бъде народен представител, министър или президент", попита Петков. Зададе и въпроса какво би станало, ако третата страна не освободи дадено лице от нежеланото вече гражданство.

"Възможно ли е българската конституция да бъде подчинена на чужд акт от чужда държава? Канада е една много хубава страна. Но ако беше една страна с голямо ниво на корупция?", попита още Кирил Петков.