Мащабен протест на превозвачите

Колони от близо 200 автобуси и камиони ще посрещнат днес европейските лидери и делегации по пътя им от летището до местата за срещи в София. Мирно шествие пък ще тръгне от пл. "Македония" до НДК, където ще се проведе срещата на върха, и където се предвижда лидерите в транспортния бранш да държат речи. Блокади ще има още в 10 града на страната. Причина за всички тях е несъгласието на транспортните фирми с предлагания законодателен пакет за мобилност на Европейската комисия, известен като закона "Макрон".

Поредицата от разговори и срещи на най-високо ниво в държавата, включително и с еврокомисаря по транспорт Виолета Булц, пристигнала специално за целта у нас, не успокоиха българските автомобилни превозвачи и днес, в деня на срещата на върха за Западните Балкани в София, те ще протестират мирно.

Хората от бранша са категорични, че в основата на закона "Макрон" има дискриминация, а промените ще навредят сериозно на българския транспортен бизнес, който представлява 17 на сто или над една пета от Брутния вътрешен продукт на страната.

"Като се добавят и съпътстващите ресори от икономиката, които се обслужват от него, и над 100 000 пряко заети в сектора, взимането на решения за транспорта е изключително голяма отговорност", коментира министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски. Той каза още, че противопоставянето е между държавите от Централна и Източна Европа от една страна и три-четири държави от Западна Европа.

"Убедени сме, че когато такива правила се предлагат, трябва да бъде намерен консенсус и балансирано решение и за нас като убедени европейци не е приемливо на база на решението на тези три или четири държави силово да се прилагат мерки в законодателството, които най-меко казано изглеждат рестриктивни за нас и останалите държави от Централна и Източна Европа", коментира Московски.

Какво предвиждат новите европейски правила? На практика това са редица ограничения за тежкотоварните камиони, засягащи както българските превозвачи, така и тези от други държави от Централна и Източна Европа, свързани с т.нар. Мобилен пакет 1. Този пакет в момента се обсъжда на европейско ниво и предвижда шофьорите да се прибират до родното си място на всеки три седмици; след третия ден в страна от ЕС да получават колкото са ставките в съответната държава; също така да нощуват в места за настаняване, а не в кабините на камионите, които са оборудвани за целта, без да е предвидена охрана за паркираните камиони. Другият проблемен момент в предложения пакет за мобилност е свързан с превозвачите от трети страни, засяга каботажните превози и превозите в трети страни.

Според бранша Франция, Германия, Австрия и Италия, които настояват за промените, искат силово да изкарат от пазара източноевропейските превозвачи, като ако се спазват изискванията, това би означавало всекидневно около 3 хил. български камиона да бъдат изкарани от транспортния пазар. В резултат българските фирми няма да бъдат конкурентоспособни, като малките и средните е твърде вероятно и да фалират, обобщиха от бранша на форум за бъдещето на транспорта в Централна и Източна Европа, състоял се във вторник. Във форума участваха браншовите организации от Полша и Унгария и за първи път трите страни излязоха с обща декларация, в която се обединиха под тезата "за вътрешен пазар с област без вътрешни бариери, в която свободното движение на хора, стоки, услуги и капитал да бъде гарантирано в съответствие с разпоредбите на Договорите за Европейския съюз и за функционирането му".

"ЕС не е компетентен да въвежда хармонизация в нивата на разходи на доставчиците на транспортни услуги", заяви Мадлен Кавръкова, доктор по международно частно право. Според нея с Мобилен пакет 1 ЕК косвено се намесва в ценообразуването на транспортните операции. Поставят се допълнителни условия, които дискриминират икономически едни държави, за сметка на други в ЕС, което противоречи на чл. 95, ал. 1 от Договора за функциониране на ЕС. В сектора автомобилен транспорт няма "социален дъмпинг", за какъвто "се противопоставят" Франция и Германия, например, защото равнищата на заплащане в отделните държави членки са съпоставими, посочи Кавръкова.

Автомобилните превози на товари са основно в около 600 000 транспортни предприятия, предимно малки със средно по четирима служители в дружество, сочи анализ на бранша в Европейския съюз. Почти четвърт /23,2 на сто/ от общия брой автомобил/километри са без товар. Техният дял трябва да намалява заради нежеланите ефекти - ненужен разход на гориво, вредни емисии на въглероден диоксит. Структурите на разходите в целия сектор стават все по-сходни и са със съпоставими нива в целия Европейски съюз, показва анализът.

Средното ниво на данъци и такси не се различава значително между отделните държави членки. Секторът обаче е много засегнат от траен недостиг на водачи. Само в Германия през следващите 10 години се очаква да се пенсионират над 250 хиляди водачи на превозни средства. Навлизат нови технологии, които организират логистиката, нивото на безопасност на ЕС се подобрява. Всичко това означава, че транспортният сектор се развива в силно конкурентна среда, а товарните превози са бизнес, който не получава субсидии от фондовете на ЕС под никаква форма, отбелязаха превозвачите.

В същото време бизнесът спазва изключително строги регулации - над 36 регламента, директиви, правила, спогодби. На фона на тези характеристики още повече предлаганите правила в Мобилен пакет 1 са напълно необосновани, смята Йордан Арабаджиев, изпълнителен директор на Съюза на международните превозвачи.

Не може да има рестриктивни мерки срещу българските тежкотоварни превозвачи в Европа, а в същото време да се вдигнат ограниченията за европейските автобусни компании за обществения превоз на пътници в България, заяви председателят на Националното сдружение на автобусните превозвачи Васил Пиронков. Предложението на ЕК по т.нар. Втори пакет мобилност, е пазарът на автобусните превози да се либерализира над 100 километра разстояние. Ако това стане, компания, която извършва курс от Виена до Истанбул, например, ще може да превозва пътници по печеливши линии в България, обясни Васил Пиронков.

Родните оператори обаче, които изпълняват обществени поръчки, обслужват една рентабилна линия в комплект с нерентабилни. Ако българските превозвачи бъдат изтласкани от пазара, няма да има кой да превозва пътниците по непечелившите линии, тревожат се от бранша. Васил Пиронков каза, че в момента близо 90 населени места у нас са обявили, че нямат автобусен транспорт, а при либерализация на пазара броят им драстично ще се увеличи.

Основният рискът при либерализация на автобусния транспорт е чуждестранни компании да започнат да обслужват печелившите линии у нас, а губещите да останат за малките български оператори. Затова превозвачите взеха решение на 15 май да се присъединят към протеста на превозвачите. "Солидарни сме. Искаме да бъдем чути, видени и да разберат, че България също е част от Европа. Ще излезем с машините да защитаваме национални интереси", казаха от автобусния бранш.

Българското правителството категорично застана зад исканията на бранша във връзка с "Пакет мобилност", както и зад намерението им да протестират, което е прецедент. Това заяви лично министърът на транспорта Ивайло Московски. Той потвърди, че ако като председател на Съвета на транспортните министри трябва да внесе текстове в разрез с интересите на българските фирми, ще напусне председателското място.

Темата за пакета мобилност ще бъде тема и на разговорите между премиера Борисов с президента Макрон и канцлера Ангела Меркел тези дни. В същото време работна група от експерти на българските превозвачи и от екипа на комисар Булц изготвят пакет с предложения, който да бъде внесен в КОРЕПЕР, Комитетът на постоянните представители, помощен комитет към Съвета на Европейския съюз /Съвет на министрите/.

Браншът обаче може да си отдъхне едва когато тези предложения бъдат гласувани от Европейския парламент.