"Мениджър" представя втория Национален индекс на щастието

Стабилност и дори лек ръст в няколко области отчита Вторият Национален Индекс на щастието. Изследването, стартирало за първи път миналата година по инициатива на списание „Мениджър“, бе проведено отново, в началото на 2020 г. от социологическата компания Джи Кънсалтинг – автор на адаптираната за нуждите на проекта методика*, по която бе направено и първото издание на рейтинга.

Все още сме под средния глобален индекс на щастието, но бележим леко движение нагоре по този показател, отчита вторият Индекс на щастието в България, резултатите от който ще бъдат представени на специално събитие утре, в столичния х-л „Хилтън“, от 14.00 часа.

В началото на 2020 България остава на статистически значима дистанция от 3.5 пункта под средния глобален индекс на щастието, но бележи доближаване към него. Най-новото издание на световното проучване The Happiness Alliance регистрира спад от 60.9 на 60.1 точки от 100 възможни. В същото време новото представително проучване за страната, проведеното от Джи Кънсалтинг отбелязва леко увеличение на Общия национален индекс на щастие от 56.0 до 56.6 точки.

Съотношението между щастливи, почти щастливи и нещастни се запазва както в първото издание на индекса, но има тенденция за индикативен спад на нещастните от 31% на 29% и симетричен ръст на щастливите от 24% на 26%.

Препотвърждават се няколко тенденции, регистрирани още през 2018 г., което показва висока устойчивост на изследваните индикатори, поясняват авторите на доклада към проучването. Два фактора остават водещи при формирането на субективното усещане за щастие или т.нар. Индивидуален индекс на щастието- равнището на образование и чистите парични доходи. Както и миналата година по-високото образование и доходи повишават вероятността българите да са почти или напълно щастливи и намаляват риска да са нещастни. Също толкова силна, но с обратен знак е връзката между възраст и Индекс на щастието. С нарастването на възрастта Индексът на щастие спада. И в началото на 2020 г. в сравнение с 2018 г. тази зависимост се засилва.

С най-високи средни показатели във второто издание на Националния Индекс на щастие са:

• Учащи - 68.0 точки
• т.нар. нова креативна класа - 65.8 точки
• предприемачи/ мениджъри - 64.8 точки
• специалисти/ 'бели якички' - 61.7%

Измеренията с най-високи и благоприятни за Индекса на щастието в България резултати са Социална подкрепа (73.3 от 100 максимално възможни точки) и Психично здраве (70.2 точки). Компонентите с най-голям негативен ефект върху индивидуалния и национален Индекс на щастието в тазгодишното издание са Баланс на времето ( 50.6 от 100 възможни точки/ и Качество на околната среда - 49.6 точки. При този критерий се наблюдава и най-голямата негативна динамика в сравнение с първото проучване, когато стойността на показателя е била 51.1 точки.

Цялото проучване ще бъде представено утре, по време на Втория обществен разговор „Щастието на нацията“, организиран от списание „Мениджър“, както и в предстоящия нов брой на изданието.

****

За проучването

В национално представително изследване сред населението на възраст 18+ г. с извадка 1054 случая е използвана методологията на т.нар. Индекс на щастието/ Брутно национално щастие, разработена от The Happiness Alliance, която използва 50 показателя, групирани в 12 секции

• Субективно благосъстояние
• Удовлетвореност от живота
• Психично здраве
• Физическо здраве
• Баланс на времето
• Достъп до култура, изкуство, образование през целия живот
• Включеност в местната общност
• Социална подкрепа
• Качество на околната среда
• Управление
• Стандарт на живот
• Работа

Интегралният индекс от резултати по тези измерения формира тъй наречения индивидуален и общностен Индекс на щастието със стойности, вариращи от 0 до 100 точки, като 0 е полюсът на нещастието, а 100 – на пълното щастие.