Надпартиен консенсус за ускорено развитие на здравеопазването поискаха съсловни и фарма организации

Постигане на надпартиен консенсус за ускорено развитие на здравеопазването до 2025 година – с такова послание излязоха днес партньорите в инициативата „Заедно за повече здраве“: Български лекарски съюз (БЛС), Български фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските производители в България (ARPharM). Позицията им ще бъде изпратена до всички политически сили, за които социологическите агенции прогнозират, че биха могли да влязат в следващото Народно събрание.

Здравеопазването е една от най-важната тема, по която българските граждани биха искали да чуят позициите на партиите, които ще участват в предстоящите парламентарни избори, посочи изпълнителният директор на на ARPharM Деян Денев. Политическата визия за бъдещото управление на българското здравеопазване ще бъде в центъра и на предстоящия Осми Фарма форум, който „Мениджър“ организира на 10 март, от 10.30 ч. Събитието ще бъде излъчвано на живо в сайта „Мениджър Нюз“, както и на фейсбук страницата ни. За дебат по бъдещите политики в 4 приоритетни за здравната система области отправихме покана към партиите, които се очаква да формират състава на следващия парламент.

Българското общество очаква промяна във функционирането на здравната система, отбеляза на днешната пресконференция на партньорите от „Заедно за повече здраве“, социологът от „Тренд“, Димитър Ганев. Той припомни, че според проучване на агенцията от август м.г. 63% от българите смятат, че в последните години секторът се развива в негативна посока, а 73% заявяват, че здравеопазването има нужда от допълнителни инвестиции. Според 47% от участвалите в проучването проблемите в системата се дължат на лошия контрол, а според 23% - на недостатъчното финансиране. Освен това 86% от анкетираните смятат, че държавата трябва да отделя повече средства за здравеопазване и да се инвестират по-ефективно.

Страната ни бележи сериозен напредък в развитието на здравеопазването в последните 10 години, но все още изоставаме от страните в Западна Европа, коментира председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. Tрябва да говорим не за реформи, а за ускорено развитие, което е над интересите на отделните гилдии и трябва да бъде и над партийните интереси, посочи той и цитира анализ, в който се прави сравнение с 5-те най-големи държави в ЕС. Данните сочат, че продължителността на живота у нас се е увеличила, но българите все още живеят 7 години по-малко в сравнение с гражданите на тези държави. Според анализаторите, със сегашните темпове на развитие на здравеопазването ще са ни нужни 38 години, за да догоним средната продължителност на живота в 5-те най-големи държави от ЕС (82 години). Страната ни изостава и по отношение на предотвратима смъртност - в България тя е близо 3 пъти по-висока. Докладът отчита, че смъртността от сърдечно-съдови заболявания в страната ни намалява, но все още е два до три пъти по-висока спрямо петте държави. Според документа, със сегашните темпове на развитие на здравеопазването на България ще й отнеме повече от 50 години, за да догони 5-те най-големи държави в ЕС по отношение на предотвратимата смъртност от исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдови заболявания.

Деян Денев добави, че у нас публичните инвестиции в здравеопазване са почти два пъти по-ниски като процент от БВП. Ако страната ни инвестира в здравеопазване същия процент от БВП както петте държави, увеличението на човек от населението ще е  90% или с 570 евро повече от сегашните 632 евро на човек. Публичните разходи за лекарствени продукти в България остават значително по-ниски от тези в повечето държави от ЕС и повече от 3 пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи държави от ЕС. Ако големите държави отделят по 355 евро за медикаменти след отчитането на ДДС и направените отстъпки, то в България тези средства през 2019 г. са били едва 106 евро. Денев отбеляза още, че по-високите нива на публични инвестиции в здравеопазване водят до по-добри здравни резултати, а високото доплащане от пациентите води до ограничаване на достъпа до медицинска грижа.

По-ниските нива на публичните разходи на България за лекарствени продукти са свързани с по-лоши здравни резултати, заяви председателят на БФС проф. Асена Сербезова. Доплащането от страна на пациентите у нас е 37% от разходите за лекарства по лекарско предписание срещу 5% в 5-те най-големи държави от ЕС. Освен това високото доплащане влошава здравните резултати, като стимулира ниско ниво на придържане към лекарствена терапия, допълни тя

Деян Денев добави, че според анализа, между 2015 и 2018 г. пациентите в 5-те най-големи държави в ЕС са имали достъп до над два пъти повече иновативни терапии от тези в България. Освен това пациентите у нас чакат по-дълго, за да получат достъп до нови лекарства, които са разрешени за употреба между 2015 и 2018 г.

Нужно е значително подобрение на ефективността на здравеопазването в България, бе категорчина проф. Сербезова. България сериозно изостава от 5-те най-големи държави от ЕС и страните в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), когато става въпрос за ефективност на здравната система. Основните източници на неефективност са загуби в медицинските грижи (пациентите получават неподходяща или неефективна грижа с ниска или никаква полза), неефективно управление (лошо управление на ресурсите и разходи за лекарства) и неефективна правителствена политика (използване на ресурси, които не допринасят пряко за грижата за пациентите - административна тежест, злоупотреби и др.).

Д-р Маджаров представи и основните политики, около които следва да се обединят партиите в следващия парламент, според партньорите в инициативата „Заедно за повече здраве“:

• Ускореното развитие на здравната система може да доведе до догонване на европейските здравни показатели в рамките на следващите 10 години.
• През следващите 5 години България трябва да догони ЕС по отношение на публичните инвестиции за здраве и те да се увеличат от 4.2% на 8% от БВП, или от 6 млрд. до 10 млрд. лв.
• Нарастването на инвестициите в здравеопазване трябва да бъде съпроводено от повишаване на тяхната възвращаемост чрез ефективно използване и ускорена дигитализация, измерена чрез подобрени здравни резултати за обществото и засилено икономическо развитие на страната.
• Нужно е запазване, надграждане и оптимизация на здравноосигурителния модел с доброволни здравни фондове, които да дофинансират системата.
• Нужна е държавна политика в областта на финансиране на кадрите по региони.