От форума на "Мениджър": Борд на здравето и надпартиен консенсус по важните политики

Трайно съгласие по поне три водещи приоритета в здравеопазването между политическите сили и всички останали заинтересувани и ангажирани със здравеопазването страни поискаха всички участници по време на провеждащия се днес национален дебат на сп. "Мениджър" - "Отговорно за здравето - важни политики, ключови предизвикателства, възможни решения".

Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на „Актавис”, компания на ТЕВА и председател на БГФармА

Идеята за устойчивост и приемственост в бъдещите здравни политики бе зададена още в началото на дебата от Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на „Актавис”, компания на ТЕВА и председател на БГФармА. Още в следващия парламент да се потърси консенсус по отношение на три основни приоритета в здравеопазването с хоризонт за приемственост в следващите 10-15 години, предложи той. Хаджидончев припомни, че прогенеричните политики бяха заложени в програмите на повечето политически сили в последните години като водеща алтернатива за освобождаване на финансов ресурс, който да се инвестира в иновативни технологии, но така и не се стигна до пълноценното им реализиране

Консенсус най-вече сред политическите сили, че здравето е приоритетна политика, в която трябва да се инвестира, е очакването не само на специалистите, но и на цялото общество, отбеляза на свой ред д-р Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на „Амджен България”, президент на Американската търговска камара в България (AmCham) и председател на Комитета по здравеопазване към AmCham. Свидетели сме на бурно развитие на иновативната медицина, важно е всяка политическа сила да осъзнае значимостта на този процес и да има ясна визия за осигуряване на достъпа на хората до иновативната медицина. Представителите на иновативната индустрия искат да участват като партньор в изграждането на система, която ще подобри осигуряването на ресурси за финансиране на здравеопазването и инвестирането в нови медицински технологии, посочи тя.

д-р Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на „Амджен България”, президент на Американската търговска камара в България (AmCham) и председател на Комитета по здравеопазване към AmCham

Консенсусът трябва да бъде фокусиран не толкова върху разходите, колкото върху резултатите и ефекта за пациента. Елементът за резултатност трябва да стане задължителна част от разходната система за здравеопазването, препоръча Деян Денев, директор на ARPharM

В последните 20 години здравеопазването премина от бюджетен към осигурителен модел на финансиране, които обаче пораждат не само въпроси, но и растящо недоволство в обществото. Най-важният от тях е какви са причините за разрушеното доверие в здравно-осигурителния модел?, коментира д-р  Галинка Павлова, д.м. и зам.-председател на Български лекарски съюз. Самостоятелност и независимост на Здравно-осигурителната каса е основното очакване на БЛС от бъдещото управление. Здравните разходи трябва да се превърнат в инвестиции в икономически растеж. БЛС настоява заедно със законодателната и изпълнителната власт реално да участва във формирането на здравна политика със стратегически характер, заяви д-р Павлона

В политиката в здравеопазването трябва да има ясни секторни политики, с ясни хоризонти. Вече има натрупан 20-годишен опит, на базата на който можем да изведем своите оценки и да се предприемат конкретни стъпки, така че пациентите да усетят ясно промяна, посочи и Д-р Борислав Миланов, председател на Български зъболекарски съюз. От 2000-та година принципът на заплащане в денталната медицина е резултативен и този модел доказано работи, отбеляза той. Системата и политиците обаче продължават да са в дълг към децата с тежки общи заболявания и възрастните хора – те трябва да са с приоритет, а не равнопоставени с останалите групи от обществото, както е сега

По някакъв начин създадохме модел, който е твърде еклектичен, меко казано, който не върви и не работи – медиците са демотивирани, пациентите, най-често унижавани, коментира проф. д-р Асен Гудев, председател на Съюза на българските медицински специалисти (СБМС). Най-тежкият проблем на здравеопазването у нас според него: Хуманността е на изчезване в тази професия. Загубихме основния смисъл на здравеопазването. Ужасно ни липсва и модерния жаргон на здравния мениджмънт, смята още проф. д-р Груден. Страните с най-добра здравна система разчитат на модерен здравен мениджмънт, обобщи той.

Недостигът на кадри, особено в средния медицински персонал също бе откроен от повечето участници в първия панел като важна тема, по която трябва да се търсят и реализират ефективни мерки.

От 20 години сме изработили план за спасението на сестринството в България и постоянно го предлагаме на българските политици. Те са съгласни, че е лесно постижим, но така и не се стига до въвеждането му , сподели Милка Василева, председател на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. В момента има недостиг на 30 хил. медицински сестри в България. Средната възраст е 53 години, на акушерките – 51, алармира тя. В същото време подготовката на сестри и акушерки е на много високо ниво и затова те са търсени и добре платени извън страната. Доброто заплащане е основният механизъм за задържането на тези кадри в България, обяви тя.

Да се изготви и приеме самостоятелен закон, уреждащ достъпа на пациента до лечение и лекарства, препоръча  проф. Илко Гетов, председател на УС на Български фармацевтичен съюз на база натрупана постоянна обратна връзка с пациентите. 6260 са практикуващите фармацевти в страната, но ежедневно над милион българи минават през аптеки,  над 3 млн. души приемат лекарства всеки ден у нас.  Все още неудовлетвореността от достъпа до лекарства е висока, посочи той.

Борд на здравето, който в следващите месеци да формулира и лансира полезни политики с гарантирана приемственост иницира списание „Мениджър” по време на провеждащия се в столичния хотел Радисън Блу национален дебат „Отговорно за здравето: Важните политики, ключови предизвикателства, възможни решения.

В следващите месеци този борд, излъчен от основните участници в днешния дебат може да формулира няколко най-важни и по-широко приети политики за здравето. Заедно можем да убеждаваме и да ги налагаме, така, че независимо кое правителство е на власт то да продължи да действа в приетата посока и да имаме една добра приемственост. Така няма да започваме всеки път отначало, посочи редакционният директор на сп. „Мениджър” Максим Майер.

„Мениджър” ще подкрепи и ще лобира за налагане за решенията на този борд, увери той.