Лидерството, ориентирано към човека

Представете си следния сценарий – един ден екипът ви е в отлична форма, решенията са ясни, а посоката е стабилна. На следващия ден мъглата се спуска и всичко се размива – приоритетите се изместват, хората се отдръпват и увереността се изпарява. Обвиняваме нестабилността на пазара, технологичните смущения или натовареността, но често мъглата не е само около нас. Тя е вътре в нас.

Пийт Берънс, основател на Agile Leadership Journey и автор на „Into the Fog: Leadership Stories from the Edge of Uncertainty“, обяснява, че лидерството, ориентирано към човека, не се бори с мъглата; то работи с нея.

„Мъглата е несигурността, неяснотата и сложността, които ни заобикалят. Но това е и вътрешното объркване и съмнение в нас. Осъзнаването на тази двойственост е точката, от която тръгва истинското лидерство“, посочва Берънс.

Берънс е прекарал повече от две десетилетия в подпомагане на лидерите да се ориентират във външния хаос на бързите промени и вътрешната борба да останат здраво стъпили на земята. През годините той е работил с хиляди лидери и е открил, че има един ключ към успеха – бъдещето принадлежи на лидерите, които водят първо като хора, а след това като ръководители.

Ето четири основни умения, които лидерите трябва да усвоят, за да насърчат човешко-центриран лидерски стил:

Водете на база човечност, а не от йерархия

Берънс признава, че някога е вярвал, че лидерството е свързано с авторитета. „Наследяваме илюзиите, че по-силното е по-добро, увереността е ключова, титлите са равни на компетентност и лидерът трябва да има всички отговори“, казва той. „Аз бях този лидер – докато мъглата не ме научи на друго.“

Лидерството, което поставя човека в центъра, започва, когато лидерите се отдалеча от титлите си, обяснява Берънс. То изисква уязвимост, размисъл и смирение – готовността да се признае липсата на сигурност, когато пътят не е ясен, и да се поканят другите в процеса на намиране на решение.

„Когато лидерите се отърсят от бронята на сигурността, те създават място за връзка. И тогава доверието, а и производителността, започват да растат“, категоричен е той.

Изградете доверие, преди да изградите стратегия

Берънс споделя история от пътуване с хеликоптер в Скалистите планини. Трима водачи са водели една и съща група скиори в различни дни. Единият постоянно е издавал инструкции. Другият – почти не го е правил. Третият е постигнал почти невидим естествен баланс – предлагал насоки, без да доминира. Берънс е осъзнал, че разликата между тях е била в  доверието.

„Да стоиш на този неуловим връх, внимателно балансирайки авторитета и уважението, е това, което разделя позиционните лидери от трансформационните“, казва той. „Позиционните лидери изискват спазване; трансформационните лидери вдъхновяват ангажираност.“

Този баланс, според него, е в основата на ефективното лидерство. Твърде много лидери разчитат на контрол, когато това, от което наистина се нуждаят, е връзка.

Приемете уязвимостта като сила

Един от най-силните примери за лидерство на Бернс не идва от заседателна зала, а от собствения му заден двор. След като горски пожар опустошава общността му в Колорадо, съпругата му Яна тихо организира инициатива да благодари на първите реагиращи, които са спасили домове в техния квартал.

„Лидерството може да бъде толкова просто, колкото да видиш празнина и да поканиш други да ти помогнат да я запълниш“, казва Берънс. „Тя не натискаше, тя привличаше. Тя не командваше, тя свързваше.“

Това преживяване променя начина, по който той гледа на смелостта и влиянието.

Уязвимостта, установява той, не е слабост, а честност. Когато лидерите признават, че нямат всички отговори, те канят другите да се присъединят към тях.

Изберете смелостта пред контрола

В началото на кариерата си като инженер, Берънс е работил по голям технологичен проект, който не е помръднал след години на усилия. Екипът му е бил попаднал в безизходица в преследване на съвършенството – парализиран от собствената си амбиция. Пробивът е дошъл, когато членовете на екипа са започнали да строят това, което той нарича „малки пясъчни замъци“ – малки, проверими победи, които насърчаваха напредъка чрез учене.

Този начин на мислене - изборът на смелостта пред контрола, се превръща в определящ принцип на неговата лидерска философия. „Смелото лидерство не опира до премахването на страха. Става въпрос за действие в негово присъствие. Контролът изглежда по-безопасен, но смелостта създава растеж“, казва Берънс.

Днешните лидери са изправени пред такъв тип несигурност, каквато никога досега не е имало. Бързите технологични промени, променящите се норми на работното място и нарастващите социални очаквания направиха традиционните модели на командване и контрол остарели.

За Берънс лидерството, ориентирано към човека, не е тенденция, а необходимост. Става въпрос за забавяне на темпото, когато спешността крещи по-силно; задаване на въпроси вместо даване на заповеди и водене с емпатия, дори когато пътят напред е неясен.

Мъглата може никога да не се разсее напълно, но можем да се научим да вървим през нея така и да помагаме на другите да правят същото. В това се състои лидерството, ориентирано към човека.

……………………..

Марсел Шванц, основател на Leadership From the Core, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев