Парламентът поиска от правителството план за развитие на медийната среда

Народното събрание възложи на Министерския съвет до 31 март 2020 г. да предложи на парламента план за развитие на медийната среда в България, който да съдържа и модел за финансиране на обществените медии, гарантиращ финансовата и редакционната им независимост. Решението беше взето единодушно със 120 гласа "за" след разисквания по питането на Антон Кутев от левицата към министъра на културата Боил Банов относно политиките за гарантиране на свободата на словото в България, предаде БТА.
В дебата преди решението министърът на културата Боил Банов обяви, че "правителството активно се опитва да даде условия и яснота за развитие на обществените медии, които са ключът към плурализма" и подкрепи твърдението си с решението на премиера печатът да се разпространява и от "Български пощи" от началото на следващата година, както и решението на парламента от вчера до 31 март правителството да внесе законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждането му в съответствие със Закона за публичните финанси и правилата на държавните помощи.
Колкото до частните медии, според Банов "всякакви допълнителни регулации са извън контекста на демократичните процеси на развитието на държавата."
Тома Биков от ГЕРБ отбеляза, че проблемът не е само български, и посочи трансформацията на медиите в световен мащаб. Всяка частна медия на първо място цели да спечели пари и оттам нататък да защити и своите интереси. Така ние ставаме свидетели на един плурализм, който обаче не се осъществява в една медия, която дава всички гледни точки, а се осъществява през различни медии, които внушават своята гледна точка, коментира той. Плурализмът съществува обаче в обществените медии, там, където държавата участва, където обществото със своите пари участва, смята Биков. Затова според него най-важното е да се запазят обществените медии.
Според Йордан Цонев от ДПС първото условие да има свобода на словото е да има колкото се може по-малко регулация, второ - да има прозрачност: "who is who", да е ясно финансирането и какви са зависимостите от него и освен това да се знае как се управляват обществените медии. Той припомни, че парламентът вече е приел закон за осветляване на собствеността на медиите и закон за офшорните компании, в който има забрана да притежават медии. По отношение на частните медии извън тези регулации, всяка друга регулация е с единия крак регулация, с другия - ограничаване на свободата, посочи той. "Основният проблем според мен е, че България не заслужава 111-то място, което дължим на Сорос организациите и на подопечната им "Репортери без граници", коментира Цонев. Той смята, че темата за монопола в разпространението и въобще притежанието на медии "си е чиста дъвка".
Обществената функция на частните медии трябва да бъде стимулирана, включително финансово, с всички правила, които изброихте, и прозрачност, коментира в отговор Антон Кутев от "БСП за България".
Според Юлиан Ангелов от "Обединени патриоти" "България сигурно е номер едно по всички класации по свобода на словото, защото всеки може да каже каквото си иска, всеки може да направи медия каквато си иска." Проблемът е обективността на медиите, дали изпълняват поръчки или не, посочи той. По думите му не е тайна, че немалка част от такива международни организации, които правят класации, са финансирани от кръгове, които поддържат определени идеологии. Според него темата трябва да бъде как да се спрат фалшивите новини и тенденции за налагане на такива идеологии.
Крум Зарков от левицата го репликира, че свободата на словото не е всеки да каже каквото си иска, а да се създадат условия професионалистите да отразяват обективната истина. Според него единственият начин да се преборят фалшивите новини е с авторитета на изданията и на журналистите.
Независимият депутат от "Атака" Павел Шопов пък обърна внимание на актуален случай с народен представител, задал неуместен въпрос на репортерка. Всички гледахте на телефона си този случай и много се подхилквахте, обърна се той към колегите си в залата. Шопов обаче отбеляза, че вместо да се потърси отговорност на този депутат, ръководството на НС отнема акредитацията на тази репортерка и телевизия "Алфа" е лишена от правото си да отразява случващото се в парламента.