„Най-ниските цени” или последното убежище на маркетолога

Надбягването по нанадолнището е тежко и безкрайно занимание, казва гуруто на маркетинга Сет Годин. И обяснява в своя блог, защо конкурирането по цени е вредно и безмислено.

Поръчах си сламени шапки за едно вечерно парти. Доставиха ми ги в найлонов плик, а не в кутия, защото така било по-евтино. Те, разбира се, бяха толкова изпомачкани, че за нищо не ставаха.

Написах възмутено съобщение до компанията, но получих само автоматичен отговор. Защото, така е по-евтино.

Няма спор, конкуренцията е нещо неизбежно. Но големите компании, които побеждават в ценовите войни, го правяту не защото са отменили обслужването на клиентите и здравия разум.

Те печелят, защото са направили и постигнали много в организирането на процесите.

Много компании изпадат в паника, когато някой разклати основите им на ценообразуване. И тогава се превръщат в бледа сянка на това, което някога са били. Когато вземете решение да станете евтини и универсални, всичко друго, което дотогава сте направили, за да се откроите от тълпата, става жертва на вашия вашия нагон за евтиния.

А евтинията е последното убежище на маркетолога, който не съумява да предложи нещо по-добро.

Алтернативата е да бъдете достойни, забележителни, надежни. Да бъдете добри съседи, достойни граждане, да бъдете в авангарда. Да бъдете с тези, с които е комфортно, които ви вярват, с които е забавно, с които е лесно – каквото си изберете. Само не и „по-евтино на всяка цена.”