Ръст на БВП с 3,3% заложи финансовото министерство в проектобюджета за догодина

Запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар  остават ключови цели в икономическото развитие на страната според публикуваните от Министерство на финансите  законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2020 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2020-2022 година, която представлява мотивите към законопроекта.

В актуализираната бюджетна прогноза са представени средносрочните икономически перспективи и приоритети на правителството, както и основните параметри на бюджетната рамка за следващата година.

Запазват се целите за бюджетното салдо, заложени в средносрочната бюджетна прогноза (СБП) за периода 2020-2022 г. – достигане до балансирана бюджетна позиция през 2020 г. и запазването ѝ през следващите години. Целта за постигане и поддържане на балансиран бюджет остава непроменена в продължение на няколко поредни цикъла на подготовка на бюджета.

Приходните и разходните политики в прогнозата са продължение на заложените в СБП за периода 2020-2022 г., като за надграждането с нови са взети предвид както макроикономическите аспекти, така и фискалните възможности за осигуряване на финансиране на приоритетните сектори и за реализиране на хоризонтални мерки, засягащи бюджетната сфера.

И при приходите, и при разходите за периода 2020-2022 г., изразени като процент от БВП, се наблюдава тенденция на спад от 36,9 % до 35,0 %, а в номинален размер стойностите на тези показатели се увеличават, като от 46,827 млрд. лв. за 2020 г. се очаква да достигнат 50,143 млрд. лв. през 2022 година.

Сред основните макроикономически показатели, заложени прогнозно в рамката 2020-2022 са:

• Ръстове на БВП като съответно през 2020 той трябва да достигне  126 769 млрд. лв., през 2021 - 134 915 млрд. лв. и 143 млрд. лв. през 2022 г. В процентно изражение това се равнява на по 3,3% ръст за трите години.
• Средногодишна инфлация в рамките на 2,1-2,2% за трите следващи години както следва: 2020 - 2,1%; 2021 - 2,2%; 2022 - 2,1. Показателят за настоящата година е 2,5%.

Ето и кратки коментари към тях

Растежът на БВП ще достигне 3,3% през 2020 г.

движен от вътрешното търсене. Частните потребителски разходи ще запазят своя сравнително висок темп на растеж, но в сравнение с предходната година темпът леко ще се забави поради по-ограничено нарастване на заетостта. Положително влияние върху потреблението ще има и от увеличените разходи за персонал в публичния сектор. Инвестициите в основен капитал ще се повишат, подкрепени както от частните, така и от публичните инвестиции. Въпреки очакваното възстановяване на износа, по-високото вътрешно търсене ще се отрази в повишение на вноса и увеличение на отрицателния принос на нетния износ до 1,5 пр.п.  Икономическият растеж ще се запази на ниво от 3,3% в периода 2021-2022 г. Вътрешното търсене ще остане водещо за растежа на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите. Същевременно, растежът на крайното потребление се очаква да се забави в края на прогнозния период, в резултат на по-ниско публично потребление и забавяне на темповете на растеж на частното потребление, в съответствие с изчерпване на възможностите за нарастване на заетостта. От друга страна, повишението на инвестициите ще се ускори, подкрепено най-вече от динамиката на публичните инвестиции. Очаква се негативният ефект върху БВП по линия на нетния износ да се забави до 0,8 пр.п. в края на прогнозния период.

Пазарът на труда

Благоприятните развития на пазара на труда се очаква да продължат и през втората половина на годината, като за цялата 2019 г. трудоспособната работна сила (15-64 г.) се прогнозира да нарасне с 1,3%. През 2020 г. растежът на заетостта се очаква да отслабне до 0,2% под влияние на ограниченията от страна на предлагането на труд. Последните са обусловени както от устойчивата тенденция на намаление на населението в трудоспособна възраст, така и от бързото изчерпване на свободния трудов ресурс от безработни лица и лица извън работната сила (обезкуражени), които най-бързо биха могли да задоволят търсенето на труд. Коефициентът на безработица се очаква да забави темпа си на намаление и да достигне 4,1% от работната сила. В периода 2021-2022 г. положителната динамика на заетостта се очаква да бъде преустановена, а коефициентът на безработица ще се задържи около 4,0%.

Инфлацията
в края на 2019 г. се прогнозира да бъде 2,8% (с 0,4 пр.п. по-висока от тази в пролетната прогноза), а средногодишната – 2,5%. Услугите и хранителните стоки ще имат най-висок принос за инфлацията в края на годината. Прогнозира се техните цени да се увеличат съответно с 4,8 и 5,6%. Също така се очаква влиянието на енергийните стоки (пряко и косвено) върху инфлационните процеси в страната постепенно да намалява. За 2020 г. се прогнозира инфлация в края на годината от 2,3%, а средногодишна – 2,1%. Влиянието на международните цени на суровините, особено на суровия нефт, като проинфлационен външен фактор, се очаква да бъде ограничено. Цените на храните ще продължат да нарастват, но с по-нисък темп. Базисната инфлация в края на годината се прогнозира да бъде 2,6%, движена от поскъпването при услугите с 4,3%.  В следващите години от прогнозния период (2021-2022 г.) като цяло се очаква леко забавяне в стойностите на инфлация, поради очакваните намаляващи равнища в международните цени на петрола и стабилизирането в цените при останалите суровини. Вътрешните фактори за инфлация се запазват, произтичащи от платежоспособното търсене на домакинствата, което е благоприятствано от нарастването на доходите, ниската безработица и растежа на кредитите. Прогнозира се цените на услугите да нарастват с по-висок темп от този на стоките.

Платежен баланс

През 2019 г. се очаква ускорение на реалния растеж на износа на стоки, в резултат на възстановяване на износа на енергийни продукти. Същевременно, вносът на стоки ще се забави поради по-слабото вътрешно търсене и използване на част от запасите на фирмите. Допусканията за международните цени предполагат спад на цените на повечето суровини и в частност на енергийните продукти, което ще благоприятства формирането на положителни условия на търговия. Номиналният растеж на износа на стоки (3,5%) ще изпревари този на вноса (2,4%), а търговският дефицит ще се свие до 2,7% от БВП при 3,3% от БВП през 2018 г. Излишъкът при търговията с услуги ще се запази на ниво от 6,3% от прогнозния БВП през 2019 г. Изплатеният към нерезиденти инвестиционен доход ще се увеличи, в резултат на нарастване на нетния опериращ излишък, което ще се отрази в намаление на положителния баланс на доходните статии. Крайният ефект от развитията по отделните статии на платежния баланс ще се изрази в леко понижение на излишъка по текущата сметка до 5,2% от прогнозния БВП при 5,4% от БВП през 2018 г. През 2020 г. номиналният растеж на износа на стоки ще се ускори, след което постепенно ще започне да се забавя в резултат на забавяне на икономиката на ЕС и понижаващи се ценови дефлатори. Въпреки че условията на търговия ще останат положителни, растежът на вноса ще изпревари този на износа, което ще се отрази в постепенно нарастване на търговския дефицит до края на периода. 

Паричен сектор
В периода 2019-2022 г. кредитирането за частния сектор ще продължи да нараства при очаквания за запазване на благоприятните условия както от страна на търсенето, така и от страна на предлагането на заемни ресурси. Привлечените депозити в банковата система също ще продължат да нарастват през целия прогнозен период.
Кредитът за нефинансовите предприятия ще се ускорява през целия прогнозен период, отразявайки и очакванията за положителна динамика на частните инвестиции след 2019 г. Прогнозира се годишното нарастване на вземанията от предприятия да бъде около 5,9% през 2019 г. и да достигне 8,3% в края на 2022 г. Кредитът за домакинствата ще забавя темпа си на повишение в синхрон с очакванията за забавяне на нарастването на компенсацията на един нает и поради очаквания за постепенно забавяне на ръста на цените на жилищата в хоризонта на прогнозата, което ще има ограничаващ ефект върху покупките на домакинствата за недвижими имоти с инвестиционна цел. Общо, вземанията от домакинства ще се увеличат с 9,8% през 2019 г. и с 8,4% и 8,2%, съответно през 2021 г. и 2022 г. Прогнозира се общо вземанията от частния сектор да нараснат със 7,4% в края на 2019 г., като годишният им растеж ще се ускори до 8,3% в края на 2022 г.

По оценки на МФ растежът на потенциалния БВП през 2019 г. ще достигне 3,3% и ще се забави до 2,7% през 2022 г. Производителността ще продължи да е водеща за растежа, а повишението на инвестиционната активност ще допринесе за плавно увеличение на приноса на капиталовите запаси. В същото време, положителният принос на труда като фактор за потенциалния растеж ще намалява и ще стане отрицателен в периода 20212022 г. Въпреки увеличението на коефициента на икономическа активност и понижението на безработицата, заетостта в икономиката ще започне да намалява, поради негативното влияние на демографските процеси. Очаква се отклонението от потенциала да се затвори през 2019 г. В рамките на прогнозния период до 2022 г. отклонението ще бъде положително и ще се увеличи до 1,3%.

Основните цели на данъчната политика

са повишаване на приходите от данъци, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Приоритетите на данъчната политика са съобразени с дадената от Съвета на Европейския съюз специфична препоръка към България за подобряване на събираемостта на данъците. В средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица, което допринася за повишаване на икономическия растеж и има положително влияние върху търсенето и предлагането на труд.

Приоритетите на Бюджет 2020, които надграждат вече заложените в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта приоритети и допускания за развитие на секторните и хоризонталните политики, са: образованието, здравеопазването, отбраната, пенсионната политика и политиката по доходите.

Образование. През 2020-2022 г. ще продължи реализирането на мерките, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители. Навлизането на млади и високообразовани хора в образователната система неминуемо ще се отрази положително върху качеството на придобитите знания и умения на учениците. Насърчаването на зрелостниците с високи образователни резултати да получат педагогическо образование и да постъпват на работа в образователната система е сред приоритетните мерки, реализирането на които ще позволи да се преодолее очакваният недостиг на педагогически специалисти. В сектор „Образование“ ще продължи реализацията на мерките, целящи подобряване на социалния статус на учителите, като за тази цел ще бъдат предоставяни ежегодно допълнителни средства в размер на 360 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал. Целта е през 2021 г. да бъде постигнато удвояване, спрямо 2017 г., на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти.

Здравеопазване. Основните приоритетни направления в областта на здравеопазването през тригодишния период са осигуряване на финансова устойчивост и обезпеченост на здравната система, с цел подобряване здравето на населението, повишаване и поддържане качеството на живот чрез намаляване на преждевременната смъртност и заболеваемостта, както и преодоляване на регионалните дисбаланси и осигуряване на функционално взаимодействие между отделните нива на медицинска помощ. Изграждането на Национална здравна информационна система, посредством използване на нови технологии в областта на електронното здравеопазване, е сред приоритетите, с които се цели подобряване на качеството и ефективността на процесите в системата на здравеопазване.

Отбрана. През периода 2020-2022 г. политиката, провеждана от правителството в областта на отбраната, продължава да е приоритетна. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на приетите от Народното събрание инвестиционни проекти. Относителният дял на капиталовите разходи към общите разходи за отбрана е над 20-процентния критерий на НАТО. Разходите за отбрана са съобразени с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 година.

Пенсионна политика. Предвижда се от 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., да се увеличават с 6,7 % (процент, определен по т.нар. „швейцарско правило” на чл. 100 от КСО), като от 1 юли през 2021 г. и 2022 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, също се осъвременяват по „швейцарското правило”. За периода 2020-2022 г. тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва в размер на 1,2.

Политика по доходите. Освен вече предвиденото в СБП от пролетта на тази година увеличение на размера на минималната работна заплата (от 1 януари 2020 г. на 610 лв., от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази и през 2022 г.), в настоящата прогноза е заложена мярка за 2020 г. за увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, което ще има отражение върху заплащането на заетите в бюджетния сектор. С това се създава възможност, на база на увеличения размер на разходите за персонал, да се увеличат индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати. За периода 2020-2022 г. осигурителната политика предвижда увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно в размер на 610 лв. за 2020 г. и 650 лв. за 2021 г. и 2022 г., както и увеличение на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 400 лв. на 610 лв. от началото на 2020 година. Равнищата на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии от 2019 г. се запазват, като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под размера на минималната работна заплата за 2020 г. – 610 лева. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се запазва в размер на 3 000 лева.

Основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет в проектозакона на бюджета за 2020 г. са в общ размер 4,203 млрд. лева. Предвиденото увеличение, спрямо приетите със закона за бюджета за 2019 г., е с 456,8 млн. лв., от тях за: общата субсидия за делегираните от държавата дейности – с 418,8 млн. лв.; изравнителната субсидия – с 13 млн. лв.; трансферите за зимно поддържане и снегопочистване – с 5 млн. лв.; целевата субсидия за капиталови разходи – с 20 млн. лева.

С Бюджет 2020 са предвидени промени в механизмите за разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи и на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища. Премахва се изравнителният компонент, който осигурява достигнатия размер на целевата субсидия за капиталови разходи и на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване през предходната година, с цел постигане на обективно съответствие между средствата и натуралните показатели за всяка конкретна община.

Приоритет за страната остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване, социално, икономическо и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.

Въз основа на допусканията, при прогнозно положително нетно дългово финансиране за периода 2020-2022 г., се запазва тенденцията за намаляване на съотношението на държавния дълг спрямо прогнозното ниво на БВП от 18,6 % към края на 2019 г. до 17 % в края на 2022 година. Очаква се нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да продължи да спада за периода 2020-2022 г., движейки се в диапазона от 19,8 % до 18,2 % от БВП или между 25,1-26,1 млрд. лева. Прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респ. и водещата позиция на Република България сред 28-те държави членки на ЕС по отношение на ниското ниво на дългова тежест, поясняват от финансовото министерство