Стефан Янев: Зелените цели на Европа надхвърлят възможностите на България

Заложените планове на Зелената сделка в Европа надхвърлят възможностите на България, страната ни е сред тези, които са най-засегнати от прехода към климатична неутралност поради зависимостта си от изкопаеми горива и затова този преход трябва да бъде плавен. Това заяви служебният премиер Стефан Янев по време на участието си в провеждащия се днес в София форум „Зеленият преход - решения и предизвикателства за България“. Специален гост на дебатите е  изпълнителния заместник-председател на Европейската комисия с ресор „Европейски зелен пакт“ Франс Тимерманс.

Има сериозни прездизвикателства пред България в енергийния сектор, но никой няма да бъде забравен и изоставен, обеща Тимерманс от трибуната на форума.

Европа поставя много високи цели в концепцията си за зелен преход. Това ниво на амбиции надхвърля възможностите и капацитета на България, отбеляза Янев, но и подчерта, че страната ни ще върви по пътя на трансформацията на икономиката, а Планът за възстановяване и устойчивост е първата стъпка към това.

Той разясни как е избрана датата 2038-40-та година в преговорите за затварянето на въглищните ТЕЦ-ове, утвърдена ден преди приемането и последвалото днес депозиране в Брюксел на българския план за възстановяване и устойчивост и обясни, че този процес трябва да става с грижа към регионите и хората, заети в сектора. "Както бизнесът, така и общините се нуждаят от помощ, за да се адаптират към зеления преход, за да предотвратят спад или неблагоприятни социално-икономически последствия на регионално ниво. Преходът може да бъде успешен, само ако е плавен и справедлив, съобразен с икономическите и социални специфики на всяка отделна държава и че ще бъде споделен като приоритет от гражданите“, посочи той

Планът полага основите на зелената и цифровата трансформация на икономиката, посочи още Янев. „Нашият план не само отговаря на визията и приоритетите на Европейския съюз, но и почива на изцяло нова философия за развитието на българската икономика. Основните промени в него обхващат: приоритизирането на декарбонизацията на икономиката, засилена подкрепа за бизнеса, инвестиционен фокус в социалната сфера, образование, здравеопазване, социална подкрепа, което чрез инвестиции и човешки капитал също ще повиши потенциала на икономиката ни“.

В Европа има 30 въглищни региона, които знаят, че дългосрочното им бъдеще не може да бъде свързвано с въгледобива, а хората, които работят в тези региони трябва да бъдат обучени и преквалифицирани, заяви на свой ред Франс Тимерманс. „Мога да се ангажирам днес тук пред вас, че ще разгледаме този план, като имаме предвид, че България има сериозни предизвикателства в енергийния си сектор. Ще гарантираме, че преходът във въгледобивните региони ще бъде извършен по един справедлив начин и ви обещавам – ангажирам се, че никой няма да бъде изоставен и забравен“.

Зелената сделка се ожесточава и вече става въпрос  не само за обхващане на енергетиката, а на цялата индустрия, на част от земеделието със сериозни ангажименти, които те не са готови да поемат, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров, който също бе сред основните участници на конференцията в София "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България". Всичко това трябва да се наблюдава в синхрон от различни министерства, не само от енергетиката, призова той. Димитров апелира и за насочване на фокуса към целите за намаляване на вредните емисии с 55 на сто до 2050 г. По думите му не се чува нищо какво казва България за това, че нашата цел до 2030 г. би трябвало да е да намалим емисиите с 10 на сто, което означава ожесточаване на изискванията още повече - не само във въгледобива, не само в енергетиката. Според него, ние допълнително поемаме ангажимент, който не е ясно дали въобще се разбира в държавата и дали институциите, хората и бизнесът са го разбрали. Целта да търсим енергийна независимост на България е да не правим грешки в процеса, отбеляза той.

"Държим ЕК да замрази цената на емисиите, те не са пазарни, манипулирани са. Ако те не бъдат замразени, всичко останало няма как да бъде управлявано по смислен начин", заяви още Пламен Димитров.

Според него решението за енергийния микс решението е или нова атомна централа, което ще отнеме време - около 15 години според експертите - или инвестиции за улавяне на въглеродния диоксид. По-рано тази седмица стана известно, че това ще бъде заложено като проект в Териториалния план за справедлив преход на Стара Загора. Около 1,7 млрд. лева ще са само за Маришкия басейн, като 1 млрд. куб м въглероден диоксид могат да бъдат складирани в находище там.

А лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов пък обърна внимание , че протестиращите днес синдикални представители, посрещнали зам.-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс в началото на конференцията, са "били навън на дъжда по якета, докато представителите на природозащитните организации са вътре на форума по бели ризки", което му напомняло за едни комсомолски времена. По думите на Манолов само епидемичната обстановка в България е "спасила" Тимерманс от протеста на няколкохиляди души, които излязоха на улицата в защита на работните си места. Ние към момента нямаме техническо решение какво ще стане, ако всички тези топлоелектрически централи бъдат затворени, заяви Манолов. Според него "приказките" за поставянето на срокове кога ще бъдат затваряни производства, без да си отговорим на въпроса какво ще правим след това, са "нелепи".

Конференцията се организира от DIR.BG и сайта за енергетика, екология и икономика 3e-news.net.

Сп. Мениджър е медиен партньор на инициативата.