Три различни оценки в един ден за икономиката на България през 2022 г.

Три възможни сценария за икономиката на страната през тази година се очертаха в деня, в който започна обсъждането на първо четене в пленарна зала на проектобюджета за 2022 г. Кабинетът, в лицето на вицепремиера и финансов министър Асен Василев представи основните параметри по финансовата рамка пред депутатите. В същото време Европейската комисия обяви актуализирана прогноза за икономиката на България. Предвиждания с конкретни цифри и коментари към тях направи и Институтът по икономика и политики към УНСС, който пък огласи своя Трети годишен икономически доклад.

Ръст на БВП и инфлация са двата най-важни показателя, на които и трите разчета обръщат най-сериозно внимание. Интересното е, че няма съвпадение на заложените цифри:

Годишен ръст на БВП

Според проектобюджета на МФ – 4,8%

Според актуалната прогноза на ЕК – 3,7%

Според Института по икономика и политики  към УНСС – 3,5%

Годишна инфлация

Според проекта на МФ – 5,6%

Според актуалната прогноза на ЕК – 6,3%

Според Института по икономика и политики към УНСС – 11,6%

Сметки и тълкувания

Къде са по-съществените разминавания между представения днес от Асен Василев в парламента проектобюджет за 2022 г. и прогнозите на ЕК и Института за икономически политики на УНСС?

Плановете на правителството

Бюджет 2022 г. е инвестиционен, но устойчив във времето, заяви вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев при представянето на план-сметката на първо четене в парламента днес.

Основните параметри на бюджета залагат двойно увеличение на капиталовите разходи  в образование, култура и спорт, както и социална програма, отбеляза още той.

Заложената във финансовата рамка средногодишна инфлация е 5,6%.,  а икономическият растеж – 4,8%. Инфлацията ще бъде по-висока през първата половина на годината, прогнозира Василев по време на дебатите в пленарна зала. „Тази инфлация при нас е внос и зависи от Европейската централна банка. Дългът, който е предвиден за догодина от брутния вътрешен продукт, е по-малък от предходните.“, заяви той в пленарна зала

Правителството иска от парламента и одобрение да поеме до 7 милиарда и 300 милиона лева нов дълг. Голяма част от него ще бъдат покрити стари задължения на държавата. Но, „няма основания да се опасяваме от дългова спирала“, смята Василев.

„Дългът, който е предвиден тази година като процент от БВП, е по-малък от дълга, който е бил предвиден миналата година в последния редовен приет бюджет и то по-малък значително“.

Прогнозата на ЕК

Икономиката на България ще нарасне с 3,7 на сто през 2022 година, като растежът леко ще се ускори до 3,9 на сто през 2023 година, сочи разпространената днес зимна икономическа прогноза на Европейската комисия, разпространени днес.

В прогнозата от ноември м.г. ЕК очакваше икономическият растеж на страната ни да достигне 4,1 на сто през тази година и да се забави до 3,5 на сто догодина.

Според оценката на Брюксел българската икономика е нараснала с 4 на сто през 2021 година, което е над прогнозираните през ноември 3,8 на сто за миналата година.

Инфлацията в страната ни през текущата година ще се ускори до 6,3 на сто, след което ще се забави до 3,9 на сто през 2023 година, смятат още анализаторите на ЕК.

Според тях, тази и идната година инфлацията ще бъде определяна до голяма степен от мащаба на непреките ефекти от високите цени на енергията и решенията на националния регулатор за това как да коригира цените на дребно спрямо очакваното развитие на цените на едро. Като основен сценарий се очаква регулираните цени на електроенергията да се увеличат с 15 на сто до средата на 2022 г. и с 20 на сто до средата на 2023 година. Тези повишения съвпадат с оценките на енергийния регулатор и с размера и повишенията на цените във времето. Като резултат това ще допринесе за устойчивостта на инфлацията при енергията, което пък ще доведе до основна инфлация от 6,3 на сто и 3,9 на сто съответно през 2022 г. и 2023 година, прогнозира ЕК.

Ускоряването на инфлацията обаче няма да се окаже чак такава сериозна спирачка за икономическия растеж на страната. Очаква се той да остане силен на ниво 3,7 на сто през 2022 г. и 3,9 на сто догодина, сочат още новите прогнози на ЕК. Брюксел допуска в прогнозите си подкрепа за ръста на икономиката ни да дойде и по линия на възстановителните фондове на ЕС. „Както износът, така и вътрешното търсене, също стимулирани от инвестиции, финансирани от възстановителните фондове на ЕС, би трябвало да подкрепят растежа.“, отбелязват анализаторите на ЕК. Прогнозира се разполагаемият доход да нарасне в реално изражение въпреки по-високата инфлация.

Въпреки това по-високите цени на енергията и храните вероятно ще подкопаят покупателната сила на домакинствата с ниски доходи при отсъствието на допълнителни компенсации. Енергийно интензивното производство също се очаква да бъде изправено пред предизвикателства, за да запази конкурентоспособността си, отбелязва ЕК

Консервативната оценка на Института по икономика и политики

Забавяне на икономическия растеж през тази година до 3,5%, заради изчерпване на ефектите на възстановяването и двойно по-висока инфлация спрямо прогнозираната от правителството, сочат предвижданията на Институтът по икономика и политики (ИИП) към Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

Изследователското звено прогнозира през тази година растежът на брутния вътрешен продукт да бъде 3.5%, т.е. значително под прогнозираните от правителството (4.8%) в проекта за бюджет, който Народното събрание започна да обсъжда на първо четене днес.

„С изчерпване на положителните ефекти от възстановяването, на фискалните стимули, както и със затягането на паричната политика от водещите централни банки, очакваме растежът на глобалната икономическа активност да следва тенденция към плавно забавяне през остатъка от прогнозния хоризонт, достигайки 3.3% през 2024 г. Изготвили сме прогнозата си при допускане, че по-съществено усвояване на средства от ЕС по Националния план за възстановяване и устойчивост на България ще започне през 2023 г.“, коментират от Института.

Прогнозира се и инфлация от 11.6% за тази година, което е двойно по-висока стойност спрямо прогнозираната от кабинета. Успоредно с това се очаква и по-слабо възстановяване на пазара на труда. Процесите ще се ускорят през 2023 година, когато се очаква усвояването на средства от Плана за възстановяване да окаже нов тласък върху икономиката.