Трудностите не правят българите нещастни

Войната между Русия и Украйна, изострящата се глобална икономическа криза (енергийна, продоволствена, логистична). Необичайно високата глобална и национална инфлация, съчетана със симптоми на рецесия. Краят на поредната вълна на пандемията COVID-19. Всички тези събития няма как да не сложат отпечатък върху живота на всеки човек и да изострят чувствителността му.  Въпреки това Четвъртото годишно национално представително изследване “Индекс на щастието: България 2022 г.” показва, че няма сериозни изменения в усещането за благополучие на българите. Обобщеният Индекс на щастието, който изследването регистрира, е 56 точки от максимално възможните 100 и макар снижението му спрямо 2021 г. (57.0 т.) да не е статистически значимо, то е индикативно за негативна посока на промяната. Все още обаче, българите се проявяват като устойчиви на кризите хора.

Резултатите от националното представително социологическо проучване бяха представени в началото на организирания от “Мениджър” Четвърти обществен разговор за "Щастието на нацията”, който се провежда днес в клуб “Перото” на НДК. То е направено по поръчка на списание "Мениджър" от социолога Живко Георгиев и агенция “Джи Кънсалтинг” и ни дава отговор на въпроса щастливи ли са българите и какво ги прави такива.

“Всички данни са чувствителни към случващото се. А в момента всичко е подчинено на войната в Украйна. Нормалните хора са тревожни. Не само в България, но и по целия свят. Съчетано с инфлацията и влиянието ѝ върху хората, се усеща напрежение”, коментира Живко Георгиев.

Какво ни казва изследването

По-детайлен поглед върху резултатите от годишното изследване Индекс на щастието в България за 2022 ни показват как се усещат хората в страната:

напълно щастливи (лица с индивидуален Индекс на щастието между 77 и 100 т.) - 4%

щастливи (между 66 и 76 т.) - 20%

почти щастливи (между 50 и 65 т.) - 47%

нещастни в една или друга степен (под 50 т - 29%), което е значителен ръст спрямо 26% през 2021 г.

Сравнението между 2022 г. и предишната 2021 г. показва, че по 11 от 12-те компонента тенденцията е към влошаване, като най-значимото е при: стандарт на живот, работа, удовлетвореност от живота. Според изследването принос върху тяхното развитие надолу имат фактори като:

• растящата тревожност по повод личното финансово благополучие

• растящата несигурност в кратко и средносрочните социални и лични перспективи

• доминацията на негативните над позитивните емоции в значими сегменти на ежедневието

Има и индикатори, които отчитат положителни резултати по отношение националния ни Индекс на щастието. Това са:

• Социална подкрепа от най-близкото обкръжение

• Психично здраве

• Физическо здраве

• Удовлетвореност от живота

• Управление

Пет други обаче за сметка на това са чувствително под усреднения Индекс на щастието и като симптом на неблагополучие понижават стойността му. Това са:

1. Стандарт на живота

2. Качество на околната среда

3. Баланс на времето

4. Жизненост и интеграция в местната общност

5. Управление

Внимателният анализ на индикаторите при компонента Жизнен стандарт показва, че неговият ръст през 2021 г. в сравнение с предходната, е повлиян от известна тенденция към ръст на нетните доходи, но в още по-голяма степен от свиването на разходите заради ограниченията от антиепидемичните мерки. През 2022 г. (засега) ръст в доходите не се забелязва, а разходите бележат чувствително повишение.

През целия период на наблюдение - януари-март - 2022 г. чрез инструмента на Индекса на щастието в България се запазва позитивната връзка между равнището на индивидуални доходи и стойността на Индекса. Средната класа е най-губеща. Отново най-благополучни са членовете на 3-4 членните домакинства, а най-неблагоприятни са резултатите за: живеещите сами и ромите (по-правилно в многочленни домакинства).

През 2022 г. се отбелязва спад в стойностите на Индекса в четирите урбанистични типа жизнена среда - столица, областни градове, малки градове, села. По-изразен е този спад в сравнение с 2021 г. в големите градове. За втора поредна година най-висок Индекс на щастие наблюдаваме в селата.

Като рискови от гледна точка на парадигмата Индекс на щастието социални групи и категории, които имат засилено усещане за нещастие, са:

• ромите - 64% 

• самотните/ живеещите в едночленно домакинство - 49%

• безработни - 48%

• лица с основно и по-ниско образование - 46%

• лица с личен месечен доход под 500 лв. - 41%

• лица на възраст 70+ г. - 41%

• пенсионери - 38%

В сравнение с 2021 г. най-значително е нараснал този процент при безработните – плюс 5%

Идеята зад “Индекс на щастието”

Проучването за първи път е направено в България през 2018 г. по инициатива на списание “Мениджър”. То е национално представително, а изследователската му цел е да конструира по стандартизирана в цял свят методика Индекс на щастието. Изводите са направени на основата случайна извадка с планиран обем от 1000 случая в периода 22-31.III.2021 г. В края на март 2022 г. бе проведено четвъртото поредно проучване от екипа на агенция “Джи Кънсалтинг”. За основа на въпросника е използвана последната версия на The Happiness Alliance от 2018 г., който се състои от 12 секции и демография*.

Каузата, с която бе ангажирана тази инициатива е да стимулира търсенето на българското измерение на едно глобално интелектуално движение, увлякло учени, политици, граждански активисти, корпоративни и местни общности, дори цели правителства да търсят алтернативни парадигми на обществено-икономическо развитие, които поставят във фокуса си човека, качеството на живота, благополучието и в крайна сметка неговото щастие като цел на общественото развитие и интегрален измерител на прогреса.

Основните постулати на тази философия са:

• устойчиво развитие

• съхраняване на културните ценности и общностни идентичности

• опазване на околната среда

• установяване на ефективно управление.

При цялото естествено многообразие на тези опити, общото между всички тях е, че щастието се мисли като хармонично единство от субективно благополучие (психично и физическо здраве, удовлетвореност от живота, чувство за принадлежност и включеност, баланс на времето, жизнен стандарт) и качество на жизнената среда (равнище на социална подкрепа, жизненост на местните общности, качество на околната среда, достъп до култура, учене, социална справедливост, удовлетвореност от и доверие в публичните власти и управлението им).

Изследването “Индекс на щастието: България 2022” е центърът на провеждащия се днес в клуб “Перото” на НДК в три дискусионни модула Четвърти обществен разговор "Щастието на нацията". За най-интересните акценти от дискусиите ще научавате от manager.bg.

Основен партньор на събитието е ManpowerGroup България 

Четвърти обществен разговор „Щастието на нацията“ се провежда с подкрепата на : Ocean Investments; JTI; Mobile Wave Solutions 

Медийни партньори: dir.bg, НПО Портал, Bloomberg TV Bulgaria Dnes.bg