Българската икономика може да се свие с 1,4% тази година заради коронавируса

Епидемията от коронавируса COVID-19 може да свие българската икономика с 1,4% през 2020 година, показва доклад на Виенския институт за международни икономически изследвания (wiiw).

Според доклада, Източноевропейските икономики навлизат в най-лошата си година от световната финансова криза.

Спадът от епидемията и ограниченията покрай нея вече се отразяват на производствените мрежи и значително ограничават дейността в сектори като туризма, авиацията, енергетиката и производството. Регистрираните случаи в Европа се увеличават ежедневно и икономическият живот е силно нарушен.

Като се има предвид високата степен на несигурност, новите прогнози на wiiw за 23 страни в Централна, Източна и Югоизточна Европа (CESEE) представляват набор от четири сценария за икономическото въздействие от коронавируса с „леки“ „средни“ и „тежки“ сценарии. Имайки предвид събитията от последните дни, „тежкият“ сценарий се превърна в най-вероятният. Като цяло, при него ръстът на страните от централна и източна Европа ще бъде с около 1,1% тази година, което прави най-лошите 12 месеца за региона след световната финансова криза.

По-дорбият сценарий предполага, че разпространението на вируса може да бъде ограничено до средата на 2020 г. и че големите икономики в световен мащаб ще предприемат силен и координиран политически отговор. Ако едно или и двете от тези условия не бъдат изпълнени, икономическият спад ще бъде още по-отрицателен и по-дълготраен.

При всички сценарии държавите от Общността на независимите дъжави (по-рано влизащи в състава на СССР) и Турция биха били най-силно засегнати, докато страните-членки на ЕС и някои държави от Западните Балкани се развиват сравнително по-добре. Държавите-членки на ЕС в региона като цяло са по-богати, имат по-добри системи за здравеопазване и ще имат повече възможности за прилагане на разширени фискални и парични политики за компенсиране на спада.

Като цяло, прогнозите на wiiw показват, че отрицателните икономически последици от коронавируса за тези страни ще бъдат по-леки, отколкото в останалата част от държавите в централна и източна Европа (CESEE). За разлика от това, способността на страните от Западните Балкани, Турция, ОНД и Украйна да противодействат на икономическия спад ще бъде ограничена от съображенията за макрофинансова стабилност и по-малко фискална възможност за маневриране. По принцип тези страни имат и по-лоши системи на здравеопазване.

В доклада се подчертават други ключови области на уязвимост за страните от CESEE. Страните, разчитащи на износа на енергия (Русия и Казахстан) или туризма (Хърватия, Словения, Албания и Черна гора), вероятно ще бъдат засегнати. 

След 2020 г. перспективите на wiiw остават като цяло непроменени, въпреки че институтът вижда съществени рискове за спадове в зависимост от мащаба на реакцията на политиката и колко бързо се задържи вирусът. Основният растеж на световната икономика вече е близо до най-слабото си ниво от световната финансова криза и това няма да се промени съществено през прогнозния период.

През 2021-2022 г. wiiw очаква икономическият растеж под 3% в страните от ЦИЕ, докато растежът в Западните Балкани трябва да бъде малко по-висок. 

Коронавирусът временно отклони вниманието на икономистите и политиците от други основни проблеми, пред които са изправени страните от CESEE. Един от най-големите проблеми е недостигът на работна ръка, който вероятно ще се засили и впоследствие ще застраши устойчивостта на икономическия модел на региона.

Дигитализацията може да помогне на страните от CESEE да увеличат производителността на своите икономики, като развият по-продуктивни сектори на услугите и повишат сервитивизацията на техните производствени процеси. 

[[{"fid":"350413","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":729,"width":859,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]
Снимка: Виенски институт за международни икономически изследвания