Бразилският вариант: Какво знаем до момента

Т.нар. бразилски вариант – една по-заразна мутация на коронавируса, която се появи в Амазония в края на миналата година – подхранва страховете, че пандемията може се разбушува с нови сили. Вследствие на това няколко държави преустановиха полетите си до Бразилия.

Ето какво знаем (и не) до момента за този вариант, известен като P1.

Защо предизвиква тревоги?

Все още съществуват множество неизвестни, свързани с P1.

Две неща обаче са очевидни – той е много по-заразен от първоначалния щам на новия коронавирус и може да зарази дори онези, които вече са се срещали с оригинала и са изкарали заболяването.

„Страхът е оправдан. P1 е много по-заразен вариант и се разпространява изключително бързо из Бразилия, а това е огромна държава. В момента пандемията е извън контрол в Бразилия“, коментира микробиологът Наталия Пастернак.

Само през изминалия месец COVID-19 отне живота на 66 500 души в Бразилия – почти два пъти повече от най-смъртоносния месец за страната по време на пандемията (юли 2020-та). Уви, през април нещата се очертават да са далеч по-зле.

Не е ясно до каква степен P1 е отговорен за по-високия брой смъртни случаи. Експерти предполагат, че той е много по-вирулентен от оригиналния щам, но допълват, че са необходими още проучвания по въпроса.

Кога се е появил?

Според изследователите P1 се е появил през декември миналата година около северния град Манаус.

Той обаче бе идентифициран като нов вариант в Япония, където бе открит в пътници, връщащи се от Бразилия.

В момента е засечен в над 35 държави, макар че при повечето от тях инфекциите се държат под контрол.

Няколко държави вече прекратиха полетите си до Бразилия заради P1, включително Франция във вторник.

Защо е по-заразен?

Подобно на южноафриканския вариант, P1 има мутация, известна като E484K и наричана често „изплъзваща се“, тъй като помага на вируса да избегне нашите антитела.

Мутацията променя шиповия протеин на вируса, което от своя страна му позволява да напада клетките ни много по-лесно.

„Това е досущ като универсален ключ, отварят най-различни врати“, казва Жесем Орелана, изследовател от бразилския институт за обществено здраве „Фиокруз“.

P1 процъфтява отчасти заради ограничената възможност на властите да ограничават вируса. Това важи в пълна сила за Манаус, чиято здравна система колабира през януари и болниците останаха без кислород за пациентите с коронавирус.

„Ако бразилските власти бяха достатъчно отговорни, те щяха да затворят Манаус така, както Китай затвори Ухан“, казва Орелана пред AFP.

“Вместо това те изпратиха пациентите, за които не могат да се грижат, до други региони (със съответните придружители, някои от които също са били заразени с P1”, а това ускори разпространението на варианта.

Дали е по-смъртоносен?

Изследователите все още не са определили категорично дали P1 е по-вирулентен.

По време на предварителните проучвания Орелана забелязва, че вариантът не води до чувствително по-високо ниво на смъртност сред хоспитализираните пациенти в Манаус, отколкото по време на първата вълна на пандемията.

Той смята, че по-голямата смъртност в Бразилия се дължи на факта, че болниците в страната изнемогват.

Други изследвания обаче показват, че P1 наистина е по-смъртоносен.

Ваксините работят ли срещу него?

Експерти твърдят, че са нужни повече изследвания, за да се установи каква е степента на ефективност на ваксините срещу P1.

Има и добри новини – предварителни проучвания показват, че китайската ваксина CoronaVac – най-използваната ваксина срещу COVID-19 в Бразилия, както и тези на „Пфайзър“ и „АстраЗенека“, са поне частично ефективни срещу варианта. Нужни са обаче категорични резултати, наблюдавани в реални условия.

Има обаче и лоши новини.

Необузданото разпространение на вируса в Бразилия доведе до появата на още мутации, включително P2 (основно в Рио де Жанейро) и P4, идентифицирана  наскоро в съседния щат Минас Гераис.

„Бразилия се превърна в открита лаборатория за варианти“, казва Орелана.

Вероятно има много други, за които все още не знаем.

„По отношение на генетично секвениране Бразилия е една от най-лошо представящите се страни. Не е изненадващо, че открихме P1 60 дни по-късно, при това в Япония“, казва още той.

Микробиологът Пастернак допълни, че в един идеален свят Бразилия би комбинирала локдаун с масова ваксинация.

„В момента обаче не правим нито едното, нито другото“, казва още той.

Източник: Обекти