Икономисти от БАН с три сценария за макроикономическите последствия у нас от борбата с COVID-19

Три сценария за макроикономическите последствия у нас от борбата с COVID-19 предлага Институтът за икономически изследвания при Българската академия на науките. Експресният анализ е разработен на базата на информацията за разпространението на заразата и предприетите правителствени мерки, валидни към 12 април т.г., като учените ще актуализират прогнозите си при всяко настъпване на нови и съществени промени.

Първи сценарий. Допусканията са, че пикът настъпва в средата на май и мерките постепенно се отменят, като през втората половина на годината икономиката функционира нормално. Няма втора вълна от заразата. Летният туристически сезон е слабо засегнат (спад до 20%). Глобалната икономика отбелязва лек спад, но темповете на икономически растеж, както и на нарастване на световната търговия, остават положителни. От основните ни търговски партньори най-пострадала е Италия и в много по-малка степен Германия. Външното търсене ще се свие през първото полугодие, но през второто полугодие ще компенсира, като физическите обеми на износа и вноса остават слабо засегнати. Вероятността за такъв вариант се оценява на 20%. 

Основните черти на този сценарий са:

• БВП в реално изражение спада с 2.4%. С изключение на правителствените разходи, всички останали позиции от крайното използване са с негативен принос към растежа.
• Инфлацията бележи само леко нарастване спрямо предходната година.
• Обемите на външната търговия намаляват, по-осезателно при вноса. Текущата сметка (основно поради слаб туристически сезон) се влошава.
• Пазарът на труда изпитва умерено негативен шок, като безработицата нараства до 6.9%. 
• Бюджетните приходи са по-ниски от планираните с 1.9%, а разходите са по-високи с 1.7%. Вместо балансиран бюджет, ще има дефицит от 1.5% спрямо БВП. Дефицитът се покрива с емитиране на нов дълг в размер на 2.5 млрд. лв. Фискалният и валутният резерв остават на приблизително същите нива.
• Правителственият дълг се увеличава до 21.7% от БВП.

При този сценарии се очакват коефициент на заетост 62.6%, на безработица 6.9%, и на икономическа активност 67.2%. Този вариант се приближава до предложените от Министерство на финансите 2.2 пр.п. по-висока безработица в сравнение с 2019 г. в основанията за актуализация на Бюджета (април 2020)9, както и до регистрирания коефициент на безработица през 2009 г. При този сценарий безработните в края на годината ще бъдат 203.3 хил. души, или с 63.2 хил. души повече в сравнение с 2019 г. Заетите ще намалеят с 369.5 хил. души.

Втори сценарий. Допусканията са, че пикът настъпва в края на юни до средата на юли. Мерките постепенно се отменят, но е възможно повторно въвеждане на някои от ограниченията. Летният туристически сезон е сериозно засегнат (спад с около 50%). Глобалната икономика отбелязва спад (1-3%), като темповете на икономически растеж и обемите на световната търговия са отрицателни. Всички страни от ЕС са засегнати, което води до спад във външното търсене. Вероятността за такъв вариант се оценява на 60%.

Основните черти на този сценарий са:

• БВП в реално изражение спада с 4.3%. С изключение на правителствените разходи, всички останали позиции от крайното използване са с негативен принос към растежа, като с най-силен спад е капиталообразуването.
• Инфлацията се ускорява до 4.2% на средногодишна база. Противодействащ фактор за по-висока инфлация (породена от евентуална дефицитност на някои предимно вносни стоки) е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите.
• Обемите на външната търговия намаляват значително, а текущата сметка (главно поради слаб туристически сезон) се влошава с повече от 1 млрд. евро.
• Пазарът на труда изпитва негативен шок, като безработицата се удвоява спрямо предходната година и достига 10% от работната сила.
• Бюджетните приходи са по-ниски от планираните с 9%, а разходите остават в рамките на планираните със ЗДБ, но ще има пренасочване на разходи в секторите здравеопазване и социално подпомагане за сметка на капиталови разходи. Бюджетният дефицит достига 2.5% спрямо БВП и се покрива с емитиране на нов дълг в размер на 3.8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 500 млн. евро.

При тозии сценарий се очаква коефициент на заетост 60%, на безработица 10%, на икономическа активност 66.7%, 2651.9 хил. заети, 294.7 хил. безработни. Безработните ще са с 154.6 хил. души повече от тези през 2019 г., а заетите – с 484.4 хил. души по-малко. Това е вариант, който не предполага съществено подобрение на ситуацията в икономиката и на пазара на труда, която се наблюдава в края на март и началото на април.
• Правителственият дълг се увеличава до 23% от БВП. 

Трети сценарий – Допусканията са, че пикът настъпва в средата на август. Мерките периодично се затягат и разхлабват. Летният туристически сезон е провален (спад между 50% и 70%). Глобалната икономика отбелязва сериозен спад (3-6%), като темповете на икономически растеж и обемите на световната търговия са отрицателни. Всички страни от ЕС са засегнати, което води до силно изразен спад във външното търсене. Вероятността за такъв вариант се оценява на 20%.

Основните черти на този сценарий са:

• БВП в реално изражение спада с 5.7%. Само правителствените разходи са положителен принос, който не може да компенсира спада в износа (8%) ипотреблението (3.6%).
• Инфлацията се ускорява до 5.2% на средногодишна база, като причините са в проблеми с предлагането на някои вносни стоки от първа необходимост (например плодове и зеленчуци). Противодействащ фактор за по-висока инфлация е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите.
• Обемите на външната търговия намаляват значително, а текущата сметка (главно поради слаб туристически сезон) се влошава с повече от 2 млрд. евро.
• Пазарът на труда изпитва силен негативен шок, като безработицата достига близо 350 хил. души – около 12% от работната сила.
• Бюджетните приходи са по-ниски от планираните с близо 10%, а разходите (главно текущи разходи за подпомагане на дейността на МТСП, НОИ и НЗОК, както и по различни правителствени програми за подпомагане на бизнеса) се увеличават с 5.5%. Ще има и пренасочване на разходи, като капиталовите ще намалеят за сметка на текущите. Бюджетният дефицит достига 5% спрямо БВП и се покрива с емитиране на нов дълг в размер на 8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 1 млрд. евро.
• Правителственият дълг се увеличава до 26.5% от БВП.

При тозии сценарий се очаква коефициент на заетост 58%, на безработица 12%, и на икономическа активност 65.9%. Този сценарий ще доведе до 349.6 хил. безработни, или с 209.5 хил. души повече в сравнение с 2019 г. Заетите ще намалеят с 572.8 хил. души. Този вариант предполага продължаваща ескалация на безработицата през цялата 2020 г. 

И при трите сценария епидемията завършва когато достатъчно висока част от населението придобива имунитет. В същото време, липсата на ваксина означава, че единственият начин да са придобие имунитет е да се премине през фазата на зараза, която включва и множество смъртни случаи. Като се имат предвид отрицателните ефекти както върху търсенето, така и върху предлагането, оптималната политика от гледна точка на управляващите е съзнателно да се ограничи икономическата активност с оглед намаляване на броя на заразените. Проблемът с този подход е, че се отлага във времето  постигането на обществен имунитет. От тази гледна точка, вероятно ще се наложи някаква цикличност (Фигура 2) при налаганите ограничителни мерки – отхлабване, когато има спад на новозаразените, и затягане при тенденция към покачване. Във всички случаи това означава, че ще бъдат необходими между 6 и 12 месеца за трайно справяне с инфекцията. Този времеви интервал може да се съкрати само при наличие на доказани медикаменти за лечение, доколкото откриването на ваксина се очаква да отнеме поне 1 година.