Наистина ли covid-ваксина може да променя човешкото ДНК?

Обрат, макар и все още плах в нагласите спрямо ваксинирането срещу SARS-CoV-2 се наблюдава от седмица насам. С пускането на Зелените коридори рязко скочи броят на желаещите да се имунизират. Неочакван срив в доставките обаче възпрепятства лекото ускоряване на масовата ваксинация в страната. В паузата до възобновяването им, ще се опитаме накратко, но окончателно да развенчаем част от крайните, ирационални митове за ваксините, които се разпространяваха месеци наред. В нашата нова седмична рубрика "Честно за ваксините" днес гостува и отговаря на вашите читателски въпроси доц. д-р Любомира Николаева-Гломб, ръководител на отдел "Вирусология" в Националния център по заразни и паразитни болести. Заедно с нея ще се опитаме съвсем накратко да развенчаем митовете за ваксините, които се разпространяваха месеци наред. 

Въпрос: Възможно ли е ваксина срещу COVID-19 да промени нашата ДНК, както гласи един от "най-популярните митове" в тази област?

Отговор: Нито една ваксина, включително и новоразработваните ваксини срещу COVID-19, няма да промени човешката ДНК. ДНК е акроним за дезоксирибонуклеинова киселина, а РНК – за рибонуклеинова киселина. Това са две напълно различни молекули. Фалшивата новина, че ваксините, основани на информционна РНК, могат да променят нашето ДНК, няма абсолютна никаква научна логика и експериментално доказателство. Както споменах по-горе, информационната РНК не е същото като ДНК, дори не е нещо подобно. Молекула информационна РНК не може да се свърже с молекула ДНК. Това химически е невъзможно. А след като не може химически да се свърже, няма и как едната молекула да промени другата. Нещо повече, молекулите РНК са много нестабилни и бързо се разпадат.

Животът на една молекула РНК в клетката е не повече от 72 часа. Наблягам, че това се отнася за вътрешността на клетката. Извън клетката молекулата РНК живее много по-кратко, защото извънклетъчното пространство изобилства с ензими, които бързо разграждат РНК. Крехкостта и нестабилността на молекулата РНК, съдържаща се във ваксините, основани на технологията информационни РНК, налага и специалните условия за съхранението им, съответно на -70 градуса по Целзий и -20 градуса по Целзий. И още нещо, информационната РНК, съдържаща се във ваксините срещу COVID-19, изобщо не навлиза в ядрото на клетката, където единствено се намира човешката ДНК, т.е. двете молекули дори физически не се срещат, камо ли да реагират помежду си. 

Наистина ваксините на Pfizer-BioNTech и Moderna са първите одобрени ваксини, основани на технолигията информационни РНКи, но самата технология не е току-що разработена. Тя е позната в научния свят от поне 30 години. В последните години се провеждат клинични изпитания от първа и втора фаза с подобни ваксини, но за други заболявания. Разработват се и РНК ваксини срещу някои видове рак. Разпространяването на неверни твърдения, които не почиват на научни доказателства, създавайки по този начин недоверие и колебание сред хората, е безотговорно поведение, което подлага на риск не само собственото, но и общественото здраве.  

Въпрос: С ваксината могат ли да ни инжектират проследяващо устройство? 

Отговор: Не, няма да се имплантират проследяващи устройства чрез ваксината срещу COVID-19. Никога дори не е имало такива намерения. И този очевидно неверен слух е ярко доказателство за бързото разпространение на фалшивите новини и наивността на много хора да се доверяват на съмнителни и непроверени източници на информация. Слухът се появи още в самото начало на пандемията и за съжаление бързо набра привърженици. Едно изследване, проведено през месец май миналата година, разкрива, че цели 28% от американците вярват, че Бил Гейтс иска да използва ваксините, за да имплантира микрочипове в населението. Слухът тръгна от изказване на Бил Гейтс през март, в което той прогнозира, че в бъдеще ще имаме дигитални сертификати, от които ще е видно кой е преболедуал, изследван и евентуално ваксиниран. 

Въпрос: Възможно ли е ваксината да ни зарази с COVID-19? 

Отговор: Не, в никакъв случай ваксината срещу COVID-19, която и да е тя, не може да зарази. Това е невъзможно, защото нито една от одобрените за употреба ваксини не съдържа цял жизнеспособен коронавирус. 

Въпрос: Наистина ли covid-ваксината има тежки странични ефекти? Може ли да отключи онкологични или автоимунни заболявания? 

Отговор: Не, ваксината срещу COVID-19 няма особено тежки нежелани лекарствени реакции. Наблюдаваните странични реакции, както и тяхната честота сред популацията, са описани в кратките характеристики на продуктите и в листовките за пациента. А самите характеристики и листовки са публично достъпни и са качени на официалните сайтове на редица ведомства – Изпълнителната агенция за лекарствата, Министерството на здравеопазването, Националният център по заразни и паразитни болести.

Въпрос: Причинява ли covid-ваксината безплодие при жените? 

Отговор: Наличните данни от проведени опити върху животни показват, че одобрените до момента ваксини срещу COVID-19 не оказват влияние върху фертилитета, т.е. опитите върху животни недвусмислено показват, че ваксината не предизвиква безплодие. Препоръката в кратката характеристика на продукта да не се прилага при бременост и кърмене се основава единствено на факта, че до момента няма достъчно на брой участници в клиничните проучвания с тази група пациенти. Принципно не съществува риск от приложение на ваксини, които не съдържат жив инфекциозен агент, на бременни жени или на такива, които желаят да забременият. Антителата, образувани в резултат на ваксинирането срещу новия коронавирус, не атакуват нито един от белтъците на плацентата или на плода. Сред участничките в клиничните изпитания на ваксините е имало такива, които са забременели в хода на проучването. При всички бремеността е протекла и завършила нормално с раждането на доносено здраво новородено дете. Редица професионални сдружения на акушер-гинеколозите по света излязоха със становище, че не е нужно въздържане от забременяване след ваксиниране. Експертният съвет по акушерство и гинекология на България също формулира своето становище и то е публично достъпно на сайта на Единния информационен портал за COVID-19 - coronavirus.bg. Според препоръките му бременните жени не бива да бъдат ваксинирани, а жените, които планират бременност, не трябва да се ваксинират поне 6 месеца преди настъпването на бременността. 

Въпрос: Кое може да ни осигури по-добър имунитет – ваксината срещу COVID-19 или преболедуването на вируса? В тази връзка, имаме ли нужда от ваксина, ако вече сме се заразили? 

Отговор: Най-добрият имунитет е естествено придобитият имунитет. Този имунитет след боледуване от COVID-19 съдържа пълната палитра на придобития имунен отговор – както клетъчен, така и хуморален и секреторен имунитет. Наличните до момента данни, наред с известното досега за останалите човешки коронавируси обаче разкриват, че придобитият имунитет не е много дълготраен. Нещо повече, установи се, че колкото по-леко е протекла инфекцията със SARS-CoV-2, толкова по-краткотраен и по-слабо натегнат е имунитетът. Косвени данни, че имунитетът след преболедуване все пак е достатъчно добър, за да ни предпази от повторно заболяване, или поне от повторно тежко прекарване на инфекцията, е фактът, че ясно документираните и доказани случаи на реинфекция в света до момента са едва 53. Съмнителните случаи наистина са доста повече, 11 417. Но на фона на повече от 111-те милиона инфектирани досега, случаите на реинфекции са пренебрежимо малко. Поради краткото време, в което човечеството живее със SARS-CoV-2, а именно, една календарна година, нямаме категорични данни колко продължителен може да бъде естествено придобитият имунитет след преболедуване. Още по-малко са данните, отнасящи се до постваксиналния имунитет. Все пак първите клинични изпитания на ваксини стартираха едва през лятото на 2020 г. 

Въпрос: След ваксинация не трябва да продължаваме да носим маски, вярват много от хората. Така ли е?  

Отговор: Към момента носенето на маски е част от изпълнението на заповедта на министъра на здравеопазването. А заповедите трябва да се спазват. Носенето на маски оказва научно доказан ефект в ограничаването на разпространението на респираторни патогени, особено когато няма възможност да се спазва физическа дистанция. Употребата на маска от инфектиран индивид намалява риска той да зарази околните. За съжаление, ваксинирането не означава, че веднага можем да се завърнем към начина си на живот отпреди 2020 г. Докато не се постигне достатъчно висок и достатъчно напрегнат колективен имунитет вероятно носенето на маски ще остане като предпазна мярка. Ефектът на ваксината на индивидуално ниво ще се види едва след около две седмици след поставянето на втората доза, а на колективно ниво – едва когато общо 70-80% от популацията постигне естествено придобит (след преболедуване) или постваксинален (след ваксиниране) имунитет. Все още липсват преки научни доказателства до каква степен индивид, който е завършил курса си на имунизиране, може да бъде безсимптомен преносител на вируса. Принципно ваксините предпазват от заболяване, но не и от инфектиране, т.е. за кратък период от време един имунизиран индивид може да бъде преносител на вируса. Ако пренесеният вирус срещне друг възприемчив индивид, ще имаме налице инфектиране, разболяване и т.н., т.е. налице ще е циркулация на вируса сред популацията. Но ако срещне преболедувал или имунизиран индивид, имунната защита на този индивид ще се активизира бързо, инфекцията ще е краткотрайна, до разболяване вероятно няма и да се стигне, т.е. бързо ще се ограничи циркулацията на вируса сред популацията. 

Въпрос: Хората, които не са изложени на риск от тежки усложнения на COVID-19, като например по-младите хора без хронични заболявания, няма нужда да се ваксинират? 

Отговор: Хубаво би било и младите хора да се ваксинират. Това би допринесло за по-бързо изграждане на колективен имунитет. А при наличие на добър колективен имунитет циркулацията на вируса в човешката популация би се ограничила в значителна степен, което от своя страна би допринесло за забавяне на появата на нови варианти, а най-вече би помогнало да се завърнем към обичайния ни до преди идването на пандемията живот.  

Въпрос: След поставяне на ваксина е възможно тест за COVID (PCR или антигенен) да даде положителен резултат? 

Отговор: Да, възможно е. Зависи колко време след поставането на ваксината е направен тестът. Но искам да уточня. Положителността на теста не е следствие на ваксината, а следствие на инфектиране с вирус. Това означава, че ваксинираният индивид се е заразил с циркулиращ сред контактите му SARS-CoV-2. Ако заразяването е станало малко преди или съвсем скоро след поставянето на първата доза, твърде вероятно е такъв индивид и да се разболее, защото за създаване на антитела са нужни поне 10-14 дни. Този човек все още няма да има изградени антитела в резултат на ваксинирането си. Затова при поставането на ваксината съветваме хората да продължават да се пазят. Ако заразяването е станало по-късно в хода на имунизационния график на индивида, инфекцията с вируса може да протече и напълно безсимптомно, защото той вече ще е изградил някакво количество на защитни антитела. Нали това е целта на всяка имунизация – да ни предпази от разболяване! За да се активира имунната ни система и да успее да окаже съпротива на чуждия нашственик, тя все пак трябва да се срещне и да се запознае с нашественика, т.е. нашественикът трябва все пак да навлезе в територията ни. Ако сме подготвени, т.е имаме изграден имунитет, нашественикът ще срещне яростния отпор на клетките на нашия имунитет. Тъкмо този кратък период на навлизане на вируса на наша територия може да бъде засечен от прецизните диагностични тестове. 

***** 

По темата работи Анелия Тодорова 

* Въпроси към нашите гости можете да задавате на редакционния ни имейл press@manager.bg. Отговорите ще публикуваме всеки понеделник. 

*** Можете да прочетете първите публикации на нашата нова рубрика:

Няма нужда да се тествате за антитела преди ваксина 

Може ли ваксина да ни разболее от COVID-19?

Кога се изгражда напълно имунитетът срещу COVID-19 след ваксиниране