Представиха Медицинския съвет към правителството. Ще изготвя алгоритми и препоръки за лечение

„Задачата на този съвет е да помогне на държавата да се справи със здравен проблем, за който здравната ни система не е подготвена. Лекарите, които виждате пред вас, нямат никакво намерение да крият истината“, заяви проф. Коста Костов, председател на Медицинския експертен съвет /МЕС/ към Министерския съвет за борба с коронавируса, който функционира от 23 март т.г.

Целта на Медицинския съвет е изготвяне на алгоритми, препоръки за диагноза и лечение на Covid-19 и неговите органни инфекции. 

„Алгоритъмът е нещо на диагностиката, което отдавна трябваше да има и от което се чувства огромна липса в цялата страна. Нашият алгоритъм искаме да съдържа кога какви тестове, каква интерпретация, какво се прави след първия резултат, какъв е вторият тест и отново какво се прави по-нататък с пациента и неговото детайлно диагностично определяне и бъдещо поведение“, каза Проф. Радка Аргирова, клиничен вирусолог от МБАЛ „Токуда“.

Този съвет е независим от Оперативния щаб, а целта му е да предлага медицински решения по кризата с коронавируса. Крайните решения обаче ще бъдат взимани от Щаба. МЕС ще дава брифинги 2 пъти в седмицата. Ще бъде създаден и фейсбук портал с актуална и достоверна информация.

„Държавата прави всичко необходимо да се справи с епидемията, но здравната ни система няма необходимия ресурс, за да се справи с пандемията с мащабите, с които се вихри в останалите държави. Всички те усетиха удара, но повечето не бяха подготвени за него. Този удар заплашва и нас, ако не се придържаме към стриктните епиземиологични мерки и не се вслушваме в гласа на разума. Идва момент, когато пациентът трябва да научи от своя лекар горчивата истина, за да мобилизира всички съпротивителни сили за справяне с коварната болест“, каза още проф. Коста Костов.

По думите му, единствената цел, която стои пред МЕС е държавата и лекарите да направят всичко по силите си, за да се „отскубнем с възможно най-малко загуби“.

Начело на съвета е проф. Коста Костов-консултант по белодробни болести в столичната Университетска болница „Света Анна“.

МЕС ще има следния състав: проф. Радка Аргирова, клиничен вирусолог от МБАЛ „Токуда“; проф. Галина Кирова, началник на клиника по образна диагностика от МБАЛ „Токуда“; проф. Савелина Поповска, патолог; адвокат д-р Мария Попова, експерт по медицинско право; д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър; доц. Атанас Мангъров, инфекционист и педиатър, началник на Клиника по детски и инфекциозни болести - Инфекциозна болница – София; доц. Васил Велчев, кардиолог; доц. Любомир Киров, общопрактикуващ лекар; проф. Георги Момеков, фармаколог; д-р Валентин Павлов, зам.-председател на Българския зъболекарски съюз; проф. Николай Младенов, специалист по анестезиология и интензивни грижи; доц. Росен Калпачки, невролог; доц. д-р Александър Симидчиев, пулмолог;  Константин Вълков, програмен директор на „Дарик радио“. 

„Вирусният товар, който е в гърлото, в носа и в устата, както на вирусоносителя, така и на несимптоматичния е еднакво голям, и по този начин ние сме поставени пред изключително тежка и деликатна ситуация. Българският зъболекар знае своите задължения, той е изключително отговорен. Винаги е снабдявал своите практики с лични предпазни средства. Но сега имаме друга ситуация, която ни вкарва в друг режим. Ние сме на ръба на изчерпване на тези лични предпазни средства. Идва моментът, в който нашата роля е не да лекуваме самия коронавирус, а да предпазим нашите близки и пациенти от коронавируса. Ние прибирайки се вкъщи, ще нарушим правилата“, заяви д-р Валентин Павлов, зам.-председател на Българския зъболекарски съюз.  

„Настоящият Медицински съвет ще комуникира само от медицинска гледна точка, насочено към конкретното заболяване и усложненията от него. В кратки срокове ще бъде изготвен правилник за основните принципи, на които работата на Съвета ще се базира. Изключително важно е в настоящата обстановка да бъде гарантирана сигурната безопасна среда на всички медици и в същото време да не потъпкваме правата на българския пациент“, обясни експертът по медицинско право д-р Мария Петрова.

„От нормативна гледна точка българският лекар е длъжен да практикува медицина по вече утвърдени от науката и практиката методи и технологии. Това, с което се сблъсква днес българският лекар обаче е невъзможно, защото е трудно да кажем, че имаме утвърдени практики и технологии. Трудно е да говорим за медицина, базирана на доказателства и е много трудно да се подхлъзнем по множеството публикации, източници и да изправим българските пациенти пред вреди, а българският лекар пред правни негативи и последици за в бъдеще“, каза още д-р Мария Петрова, експерт по медицинско право.

„Направихме една справка в София и страната. Искам да успокоя всички хора има достатъчно много инфекциозни легла и клиники. В момента са налични 900 легла на национално ниво. За два дена могат да станат над 2000, така че няма никакъв проблем“, обясни зам.-министърът на здравеопазването Бойко Пенков.

По думите на фармакологът проф. Георги Момеков, няма утвърдена ефективна терапия за лечение и профилактика на това заболяване.

„Има предварителни данни. У нас са направени постъпки да се осигури резерв от хлорохин и хидроксихлорокин. Широката публика трябва да знае, че това са лекарства, които имат много странични ефекти, които могат да персистират месеци след преустановена терапия. Ще има осигурени количества за пациенти за които се счита, че съотношението полза - риск ще бъде добро“, уточни проф. Георги Момеков.

Психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова обясни, че в момента нейни колеги психиатри и психолози разработват алгоритъм, който да послужи на хората как да биха могли да си помогнат сами във връзка с появяващата се симптоматика или единични реакции на стрес, тревожност в няколко стъпки, преди да стигнат до специалист. Друга идея, която ще бъде обсъдена е какво да се направи за работещите на предния фронт професионалисти.