Барозу бил в тясна връзка с Goldman Sachs и през мандата си

Жозе Мануел Барозу,  който оглави лондонското подразделение на Goldman Sachs и с това предизвика остра полемика в ЕС, е поддържал тесни контакти с американската инвестиционна банка още докато е бил начело на Европейската комисия (2004-2014). Това разкриват документи, цитирани от португалския „Публико“.

Шефове на Goldman Sachs са изпратили поверително до кабинета на Барозу предложения за промени в политиките на ЕС, пише изданието и публикува откъси от писма и електронна кореспонденция, получени от Европейската комисия.

В писмо от 30 септември 2013 г., подписано от главния изпълнителен директор на банката Лойд Бланкфейн, се обсъжда дискретно посещение на Барозу в централата на банката в Ню Йорк. Франс прес цитира „Публико“, според който тази визита не присъства нито в официалната програма на Барозу, нито в архвите на ЕК.

"Оценявам високо нашата дискусия за перспективите на световната икономика“, пише Бланкфейн и в края кани Барозу да оглави Goldman Sachs International. 

Пред изданието Барозу отрича категорично да е имал „спецално отношение към финансов субект“ по време на двата си мандата в Брюксел.

"Разбира се, поддържах институционални контакти – прозрачни и надлежно регистрирани в архивите на Комисията, с много политици, с бизнеса, синдикатите и с финансовите среди“, казва Барозу.

Сред тези контакти фигурират „основните банки, които оперират на европейския пазар“ в контекста на финансовата криза, признава бившият председател на ЕК.

Португалският вестник цитира и писмо на лобистка на Goldman Sachs с предложения за законодателството в областта на финансовите пазари и отговор от представител на кабинета на Барозу, който обещава да прочете предложенията „с голям интерес“.

При евентуални посещения в Брюксел в бъдеще самият Барозу ще бъде приеман като лобист, а не като бивш председател, предупреди вече неговият наследник Жан-Клод Юнкер.

Назначаването на Барозу в Goldman Sachs предизвика вълна от възмущение в Европа. Френският президент Франсоа Оланд го оцени като „морално неприемливо“, отбелязва „Фигаро“.