Страните от ЕС подкрепят по-хлабави правила за банковата практика, която подхрани финансовата криза от 2008 г.

Страните от ЕС са напът да се споразумеят за разхлабване на предпазните мерки около финансова практика, която допринесе за кризата от 2008 г., предаде „Политико“, позовавайки се на запознати източници.

Служители на Министерството на финансите в Съвета вече са се споразумели да намалят размера на паричните средства, които финансовите фирми трябва да държат, когато инвестират в секюритизиран дълг.

Остават само няколко технически детайла, преди Съветът да може да разкрие преговорната си позиция през следващите седмици, което ще проправи пътя за окончателни преговори с членовете на Европейския парламент следващата година.

Секюритизацията е процес на превръщане на финансови или материални активи, които се групират и срещу тях се издават ликвидни ценни книжа (акции или облигации). Това позволява на банките да преместят някои активи от балансите си, което им дава повече пространство за отпускане на нови заеми.

Пазарът на секюритизация в ЕС се срина след финансовата криза и остана малък, отчасти поради строгите изисквания, наложени от законодателите. Пазарът отново се разрасна в САЩ, но не и в ЕС, въпреки опита на Комисията да го съживи.

През юни Комисията предложи по-свободни правила за тази практика, които правителствата на ЕС се готвят да одобрят въпреки предупрежденията на Европейската централна банка да не ги разхлабват твърде много.

Европейският парламент все още трябва да определи позицията си, за която членовете на ЕП се очаква да се споразумеят през пролетта. След това могат да започнат окончателните законодателни преговори.

Намаляване на долната граница

Ключов елемент, по който правителствата са се споразумели, са „долните граници на рисковото тегло“, които се вземат предвид при изчисляването на минималния размер на паричните средства, които банките трябва да държат като предпазна мярка, когато инвестират.

„Долната граница“ е за инвестиции в най-безопасния вид секюритизация, с идеята, че колкото по-рискова е инвестицията, толкова повече парични средства банките трябва да държат в резерв.

Преди финансовата криза тази „долна граница“ беше определена на 7%. След кризата ЕС я повиши на 10 или 15 процента, в зависимост от безопасността на препродадения дълг. В предложението си от юни Комисията внесе гъвкав минимум, който зависи от риска на инвестицията, но не може да падне под 5 процента за най-малко рисковите инвестиции.

Сега правителствата са се споразумели за долна граница от 6 процента. Но група държави, водени от Франция, са настоявали за минимален лимит от 2-3 процента по време на преговорите. Предложението е било отхвърлено, , според същите служители.

ЕЦБ предупреди да не се разхлабва прекалено минималният праг. В становище ЕЦБ заяви, че е „скептична“ относно концепцията за гъвкави минимуми, твърдейки, че това „би могло да доведе на практика до много ниски рискови тегла“ за някои инвестиции, „доста под минималния праг от 7%, който беше приложим преди световната финансова криза“.

ЕЦБ препоръча фиксиран минимум от 7 процента за най-безопасните трансакции, както и други корекции, за да се гарантира, че банките не предприемат други дейности единствено за да се възползват от намалените капиталови буфери.