Три критики към България в доклада на ЕК за върховенството на закона

Три са основните критики към България в представения днес от Европейската комисия втори годишен доклад за състоянието на върховенството на закона в ЕС.

Комисията отбелязва, че властите са приели план за действие по досегашните препоръки, съобщава БТА. Запазват се предизвикателствата пред съдебната реформа, включително по отношение на отчетността на главния прокурор и състава на Висшия съдебен съвет (ВСС), се посочва в предисловието на доклада.

Като недостатък се посочва нерешеният въпрос със създаването на независима институция с право да разследва главния прокурор. Отбелязва се, че от първия доклад миналата есен България е изготвила нов закон за отговорността на главния прокурор и неговите заместници, но той е бил отхвърлен от Конституционния съд. Допълва се, че промените във ВСС са били обвързани с неприети изменения в Конституцията. Посочва се, че Инспекторатът към ВСС продължава да работи с изтекли от април миналата година правомощия.

Повишенията на съдии се извършват извън обикновената процедура на открит конкурс. Изостава цифровизацията на правосъдието, докато ефективността на административното правосъдие се повишава, добавя ЕК.

Отбелязва се, че нашата страна е приела нова стратегия за борба с корупцията до 2027 г., както и че остават значителни предизвикателства пред ефективността на мерките, свързани с почтеността на чиновниците, лобирането и защитата на източниците на сигнали за нарушения. Въпреки предприетите мерки, окончателните присъди за корупция на високо равнище остават малко, сочи втората критика на комисията.

Третата е изразената от ЕК тревота, че продължава липсата на прозрачност на собствеността на медиите у нас. Комисият отчита, че условията за работа на българските журналисти не са се подобрили в последните 10 месеца. Също така отбелязва, че промените в законодателството през преходни и заключителни разпоредби представлява заобикаляне на изискванията за оценка на въздействието от въвежданите правни изменения.

В съдържанието на раздела за България се посочва, че доверието в независимото българско правосъдие намалява, като според 31 на сто от "широката общественост" правосъдието е "справедливо или много добро". Липсата на съдебен надзор върху прокурорските решения да не се предприеме разследване (по данни за престъпления - бел. кор.) буди безпокойство, заявява ЕК.

Цитирани са данни, според които представители на бизнеса оценяват равнището на корупция сред българските чиновници като високо. Отчита се спад с 20 на сто в броя на проверките, извършени от КПКОНПИ спрямо 2019 година. Миналата година бяха издадени 33 решения на Върховния касационен съд по дела за корупция, в 19 случая решенията бяха потвърдени, в осем случая бяха отменени и върнати за ново разглеждане, по четири дела решенията бяха изменени и по две от тях наказателното производство беше възобновено. ОЛАФ препоръча възстановяването на близо шест милиона евро след предполагаема злоупотреба с власт в българско министерство. Предстои да бъдат установени трайни резултати с окончателни присъди по дела за корупция на високо равнище, допълва комисията.

Според ЕК са ограничени доказателствата за ефективност на мерките за почтеност на държавните и общинските служители. Закони има, но няма доказателства за тяхното прилагане, се посочва в доклада. Допълва се, че няма данни служителите в съдебната система да са подлагани на обучение за борба с корупцията.

Липсата на законови правила за справедливо и прозрачно разпределение на държавния бюджет за медийна реклама все така буди безпокойство. Прозрачността в този случай остава проблем, добавя комисията. В някои случаи изглежда, че спрямо представителите на гражданското общество е оказван натиск чрез клевети и сплашване, се отбелязва в доклада.

Констатациите във втория годишен преглед за върховенството на закона в ЕС не са обвързани с отпускането на средства по плановете за възстановяване но отделните държави-членки, уточни говорител на ЕК.