ЕК с четири препоръки за икономиката на България, Съветът на ЕС ги потвърди

Съветът на ЕС одобрява издадените от Европейската комисия препоръки за развитието на икономиките на държавите от Общността, обявиха от институцията.

Четири са препоръките към България в документа.

Първата е страната да продължи да подобрява събирането на данъците и спазването на данъчното законодателство, включително чрез цялостни мерки за периода след 2017 година. Препоръчва се ускорено прилагане на мерките за намаляване на размера на "сивата" икономика, особено на работата "на черно".

Втората препоръка гласи да бъдат предприети следващи мерки по прегледите на финансовия сектор, особено на презастрахователните договори, надзора на групово равнище, активите с трудно определима стойност и експозициите към свързани лица. Препоръчва се България да подобри банковия и небанковия надзор с изпълнението на подробни планове за действие, в тясно сътрудничество с европейските власти. Също така се обръща внимание и това, че страната трябва да улесни намаляването на все още високото равнище на необслужвани заеми на предприятията, като се основава на широк кръг възможности, включително с ускоряване на реформата на законодателството за обявяване в несъстоятелност и чрез насърчаване на действащ вторичен пазар за необслужвани заеми.

Третата препоръка е България да подобри насочването на политиките по заетостта и приобщаването между службите по заетостта и социалните служби за групите в неравностойно положение. Тук се посочва по-конкретно, че трябва да се увеличи предоставянето на качествено общо образование, особено за ромите. Също така се препоръчва държавата да увеличи покритието на здравното осигуряване, да намали преките плащания от страна на пациентите и да се справи с недостига на здравни специалисти. От ЕК отново напомнят, че заедно със социалните партньори трябва да се състави прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата.

Препоръчва се още България да подобри обхвата и съответствието на минималния доход, както и да осигури ефективното прилагане на националната стратегия за развитие на обществените поръчки