Какво отговориха българските власти на 29-те въпроса от групата LIBE в европарламента

Комисията на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, известна още и като групата LIBE разпространи отговорите на българските власти на 29-те въпроса, зададени писмено в средата на миналия месец от членове на групата.

Евродепутати питат Гешев разследва ли сигналите срещу Борисов

Отделен и обстоен отговор е изпратила българската прокуратура. В него се отбелязва, че в последните две години е предприела действия за налагане на закона, невиждани от 1989 г. насам. Отчита се, че за първи път в последните десетилетия са били повдигнати обвинения на действащи министри и зам.-министри, наред с търсенето на наказателна отговорност и на други предполагаеми закононарушители, сред които са изброени Васил Божков, Цветан Василев, Пламен и Атанас Бобокови, Вълчо и Маринела Арабаджиеви, Николай и Евгения Баневи, Миню Стайков. Посочва се, че до края на миналата година е било иззето имущество за над три милиарда лева, за което има съмнения, че е придобито незаконно.

За сигналите срещу премиера

Държавното обвинение обръща специално внимание и на предприетото досега по т.нар. афера "Барселонагейт"в отговор на въпрос "работи ли прокуратурата у нас и на какъв етап е разследването по повод публикуваната в испански медии информация за текущо разследване, което свързва, както се твърди, министър-председателя Бойко Борисов със схема за изпиране на пари в Барселона."

 От премиера Бойко Борисов са снети обяснения във връзка с преписката за къща в Барселона, посочват от прокуратурата. Уточнява се, че по разследването у нас, открито по публикациите на испанското издание "Периодико", се очакват данни от испанската страна. Добавя се, че досега испанската страна не е предоставила възможност за пряка връзка между българските и испанските прокурори по случая, а това искане е било поставено от испанските представители, за да запознаят българските си колеги с данни от хода на следствието. 

Във връзка с проверката е възникнала необходимост да бъде изискана информация от съдебните власти в Испания, поради което с постановление на наблюдаващия прокурор от 4 март е било възложено на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР да изиска от разследващите органи в Испания информация дали има разследване относно изнесените данни в статията на вестник „El Periodico“, уточняват още от държавното обвинение.

Междувременно към преписката е била присъединена нова статия в испанския вестник „El Periodico“ относно продажбата на посочената в сигнала къща в Испания.

На 10 юли в МВР е постъпило писмо с информация относно разследването в Испания. В него се изяснявало, че то се води от Автономна полиция на Каталуния и Специализираната прокуратура срещу корупцията и организираната престъпност на Барселона.

Разследването било с гриф "поверително", поради което исканата от България информация можела да бъде предоставена само при установяване на контакт между наблюдаващите прокурори, обясняват от прокуратурата.

Затова било отправено ново запитване за предоставяне на имената на наблюдаващия прокурор по случая в България и данни за контакт. Исканата информация била предоставена на компетентните власти в Испания с писмо от 22 юли от наблюдаващия преписката прокурор в Специализираната прокуратура.

Въпреки предоставените данни за контакт и изминалия дълъг период от време, към настоящия момент обаче съдебните власти в Испания все още не са се свързали с българските институции. "Проверката по случая не е приключила, като в тази връзка е необходимо да се изчакат резултатите от възложените ревизии на физически и юридически лица, както и поисканата информация от компетентните власти в Испания", се казва в отоворите на нашата прокуратура до евродепутатите.

Прокуратурата пояснява още, че не е приключила проверката на разпространените в медиите звукозаписи, за които се предполага, че са с гласа на премиера Бойко Борисов. Уточнява се, че се проверяват истинността на записите, както и съмненията за извършено престъпление. В отговорите на държавното обвинение фигурира и извинение. "Прокуратурата поднася извинения за съобщението, че закритото заседание в ЕП през август, посветено на нашата страна, е било описано в нейно съобщение като инициатива на българския главен прокурор!" Уточнява се, че това е недоразумение, допуснато от пресслужбата на българската институция. 

За независимостта под заплаха

Държавното обвинение подчертава още, че образува разследвания единствено съобразно закона, както и че изявленията на политици за избирателност и неравенство в това отношение са пряк опит за намеса в независимостта на държавното обвинение. Политическият и медийният натиск могат да попречат на работата на прокуратурата и да създадат истинска заплаха за наблюдението над върховенството на закона и за върховенството на закона в България, се посочва в отговорите. 

"В изявленията на политици от последните месеци се излагат твърдения за неравнопоставеност и избирателност при провеждане на разследвания срещу лица, заемащи високи държавни длъжности, което представлява директен опит за намеса в независимостта на прокуратурата и поставянето в ситуация на зависимост от политически субекти", се посочва в отговорите. Като примери за подобна намеса са изброени изказванията на редица родни политици.

Един от цитираните примери е изказването на вицепремиера Красимир Каракачанов, който е и лидер на ВМРО. При задържането на бившия министър на околната среда Нено Димов той определи ареста му като „показно убийство“.

Втори пример е изявление на Корнелия Нинова, лидер на БСП, чиято парламентарна група е втора по численост в българския парламент. От прокуратурата съобщават, че нейната атака била след като главният прокурор отправи питане до КС във връзка с имунитета на президента Румен Радев. Тогава тя нарекла тези действия „опит за сплашване“ на държавния глава.

Внушения за политически влияния били направени и от премиера Бойко Борисов, който е и лидер на най-голямата партия ГЕРБ. Напускайки спецпрокуратурата, където беше призован на разпит като свидетел по досъдебно производство, той заявява, че с тези си действия „прокуратурата угажда на Радев“, тоест на президента, пише в отговорите още на държавното обвинение.

Като "политически мотивирани" били определени действията на прокуратурата и от държавния глава. "На 9 юли 2020 г. на политически протест с негово участие, той нарича прокуратурата „мафия“.", се посочва в отговорите наред с тълкуване, че най-вероятно изказванията на Радев срещу прокуратурата са били мотивирани от действията по наказателните преследвания, предприети срещу двама служители в администрацията на президента, във връзка с извършени от тях престъпления, относими към службата им - Пламен Узунов и Илия Милушев. От прокуратурата обясняват и за какво са разследвани двамата.

Друг пример за оказване на политическо влияние, който от прокуратурата посочват, са поредица изказвания на Христо Иванов, председател на „Да, България“ и бивш правосъден министър. В последните месеци той е отправял нееднократно призиви за „изчистване и реподбор на прокурорите“.

Отговорите на правителството

В отговорите на въпросите до изпълнителната власт се посочва, че правителството не ограничава по никакъв начин свободата на словото в страната. Допълва се, че заплахите срещу журналисти и срещу всеки друг у нас подлежат на проверка от МВР и прокуратурата.